Уважаеми читатели, във в. “Доктор” можете да четете статии в рубриката ни “Здрав род - здрав човек”, написани от Аида Марковска. Тя е холистичен и родов терапевт и преподавател, мотивационен оратор, евдемонолог (изследовател на щастието), човек с богат и съществен опит в холистичния подход към здравето на човека във всички негови аспекти.
От 2012 г. се интересува и занимава с терапия на рода и родовите потоци. Тя е основател на Школа за родова терапия “Задругата на родонавтите”. В школата от 2019 г. се обучават родови терапевти, които са призвани и мотивирани да преобразуват родовите травми в родови творчески импулси и така да се дава тласък на доброто и здравето в българските родове. Аида е откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно- и обредни традиции, което се оказва изключително високорезултатно в подобряването на родовата ни орис.
От 2009 г. Аида Марковска е рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи.
Аида Марковска има широка обществена дейност. От 2010 г. тя е в екипа на организаторите на Фестивала на здравословния живот “Здравей, Здраве!” и основател на Ангелския фестивал в Пловдив от 2015 г. Често можете да я срещнете на фестивалите “Здравей, Здраве!” в цялата страна, където изнася лекции и сказки по различни теми.
Повече за Аида Марковска и работата й можете да научите на нейния сайт: https://aida.bg/za-aida
В миналото
От обед се мома разплакала,
да би защо, да би за ни защо,
че помина едно лудо-младо,
та й взело венец от главата,
занело го доле под селото,
под селото у росно ливаде,
хвърлило го на друм на раздруме,
на раздруме, на път на разпъте.
А мома се гласом провикнала:
- Леле варай, мои девет братя!
Дека да сте, сега тука да сте,
да хванете това лудо-младо.
Ни го бийте, нито го губете,
на го вързан тука докарайте,
да го вържа с моя руса коса,
да го бия с мои бели ръце,
с бели ръце по белото лице,
да го стрелям с мои тънки пръсти,
да го горя с мои църни очи,
с църни очи, с червени образи.
Моля ви, не прескачайте текста на тази народна песен, прочетете го. Това е историята на красивата девойка, която има девет братя. Синовете в семейството са тези, които пазят корена, потеклото, името и носят честта. А сестрите им – красиви и скопόсни (което означава къщовници, умели в домакинството, но и прибрани вкъщи) са тези, на които е поверена честта и с тяхната хубост, послушание, нежност и отдаденост се обогатява родът.
За българина децата са благост, успех, напредък, сила. Разбира се, за тези от нашите предци, които са имали с какво да изхранят многобройна челяд. Не е било прието да се пазят от създаването на деца и са вярвали, че всяко е дадено от Бога, за да продължи своя род.
Аида МАРКОВСКА
Момиченцата са се раждали с предназначение на жени. Докато мъжът се е оформял, възмъжавал и са му се възлагали отговорности, то към момичето погледът е друг. Тя е ценното съкровище, което се опазва, за да бъде омъжена подобаващо. Тя е дарът на семейството към света и останалите родове, най-ценният му дар.
Жената се създава и ражда като такава и за семейството това е било знак, че идва отмяна в домакинството, че е нужно да се събере и извезе чеиз, че е добре момичето да се научи да се справя с женската работа в дома. Родената като жена е имала една основна, огромна и най-важна задача в живота си - да роди и възпита децата на рода, към който ще се присъедини при омъжването си. За тази нейна задача тя е подготвяна от семейството, но най-вече от майка си и от по-големите си сестри, от по-големите снахи (братовите невести) и от бабите си.
Най-важното качество, което имала девойката, е създаването на красота, ред и уют и това е белег за достойнството й, за да бъде одобрена, харесана и пожелана за снаха. На първо място е била способността да поддържа дом, да готви и да приготвя хляб, да не се бои от тежка работа като пране и носене на вода, да е умна, но без да е натрапчиво устата, и да умее да се гизди, без да предизвиква твърде голям интерес.
Нужно е било да разбира от градинарство, цветарство, предене, шиене и тъкане. Едно от важните женски умения, за които не се досещаме днес, е било знахарството и лечителството. Когато не е имало лични лекари и медицинска помощ, жената е поемала грижата за болните, за превързването и дезинфекцията на раните, за безпомощните възрастни хора и т.н. Девойчетата са наблюдавали процеса на кърмене на по-малките си братя и сестри и са умеели да се грижат и за тях.
Момата се е подготвяла за ролята си на майка и съпруга под бащиния покрив и само там. Навън тези демонстрации са били крайно ограничени и за тяхното наличие се е съдело само при посещение в дома на родителите й. Момичето е гордостта на фамилията. То е финия усет на семейството към света, неговото най-чисто послание, неговата обич. Момичетата са витрината на рода, като на нея се излага на показ само най-чистото, най-доброто, най-невинното и най-красивото.
За да бъде така показана пред обществото, момата е получавала от братя и баща гиздила, пендари, пафти и престилки, дълго е везала ризите и елечетата си, тъкала е престилки и колани и е разказвала през това везмо и през тъкането на шарките своя светоглед. Този език е иносказателен, той се учи само чрез наблюдение и подражание. Бодовете са показват от майките и по-големите сестри, а изпълнението им е вече лична творческа задача. Краските, формите, подредбата - нищо не е оставяно на случайността – това е цяла една азбука на невинността и на надеждата на девойката.
Жените са учели дъщерите си да дават живот и да посрещат живота. Разказът за бременността, раждането и кърменето е съпътствал момиченцата от най-ранна възраст. Кое как се прави се е учело когато „мама ражда“ или „кака ражда“ и в тези действия и нужди се е преодолявал страхът от болката, приветствала се е радостта от появата на новия живот. Жената е владеела и още едно изкуство, забравено днес: да оплаче и изпрати своите покойници. Колко много са знаели нашите предци, колко умело са били въвличани в най-важните си роли на майки и бащи на идните поколения!
Днес ролята на дъщерята и на сина в семейството са напълно уеднаквени. Обществото ни се е борило за това равенство, като изведе на преден план придобивките и развитието на момчетата, постави до тях момичетата на същите възпитание, изисквания, умения и ги остави да си заприличат по всичко: облекло, образование, навици, мечти, реализация, външен вид.
Днес момичетата са желани също както и момчетата, като се надяваме те да бъдат изучени, образовани, умни и начетени, красиви и достойни, но за двата пола изискванията са напълно изравнени. Не се прави разлика в обучението и образованието на момичетата и момчетата и това би било наистина велико постижение на днешното общество, ако не се забравиха напълно практиките, които дават мъжка сила на синовете ни и женски умения на дъщерите ни. Няма лошо в това дъщерята да се подготви за домакински умения, без това да нарушава нейното образование, да й и се дадат чисто женски наставления и умения за добрите страни на женствеността и красотата, за да не ставаме свидетели на болезнени процедури и неестествени вмешателства в иначе натурално красивата женска природа.
Връзката със света дъщерята осъществява и в миналото, и днес чрез бащата. Това не се е променило и въпреки че майките са все по-обществено активни, то бащата е „прозорецът“ към света, който е мъжки, и се управлява по мъжки начини и с такива способи. Затова връзката на дъщерята с нейния баща е един от най-важните елементи, за да може да се постигне и разцъфне спокойно женствеността на дъщерята. Смелите и разкрепостени жени са предизвиквали възхита у много хора, само не и у един човек на света - именно бащата.
Вътрешният усет на мъжа, неговата кръв и старо знание го водят към ревностното опазване на честта на момичетата в дома и в болезнено приемане, че те общуват свободно и доста разкрепостено с представители на мъжкия пол.
Вероятно забелязвате, че не споменавам майките. При тях тъгата идва по друга причина, свързана с нежеланието или невъзможността и неумението дъщерята да стане самостоятелна и въпреки това да остане грижовна и привързана към майка си и баща си.
Желанията ни днес да имаме дъщеря са свързани отново с нейната красота и женственост, мил и нежен характер, но и с идеята, че тя ще се осъществи на множество поприща: като дъщеря, съпруга, професионалист, майка и баба, сестра и любима и ще запази както своята пълноценна женска функция, така и ще бъде наравно с мъжа в неговите стремежи и амбиции. Днес ние не казваме, че жените подкрепят мъжете, а говорим за взаимна подкрепа в двойките. Това означава, че всеки от двамата ще има своя план във всички житейски направления и няма да отстъпи в нито едно от тях. За днешните хубави момичета, нашите прекрасни дъщери, най-важните качества са разумност, естественост, образованост, възможност да водят разговори и да създават приятелства, да бъдат ясно ориентирани в новия свят на комуникации и безброй пътешествия, но се запазват и необходимите от стари времена чистота, умереност, желание за майчинство и умения да творят красота с ръце, ум и сърце.
Аида МАРКОВСКА, родов терапевт, 19 юли 2024 г.
