В написването на наръчника участват също д-р Таня Праматарова - началник на неонатологията в болница “Д-р Иван Селимински” в Сливен, доц. Христо Мумджиев - шеф на неонатологията на болница “Проф. Стоян Киркович” в Стара Загора, доц. Иван Чавдаров от болница “Св. София” за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа, както и психолози.
- Г-жо Дренска, защо създадохте наръчника за родители на недоносени деца?
- Идеята за създаването на наръчника се “роди” с раждането на моята дъщеря в началото на осмия месец. Това беше голям шок за мен, плашеше ме неизвестността дали детето ми ще оцелее. Така е и с всички родители на недоносени деца. В такъв момент имаме нужда от повече информация. Но лекарите са концентрирани преди всичко в това да спасяват нашите деца и да правят най-доброто за тях. Затова се постарахме да съберем на едно място най-важната и полезна информация. Искаме тези родители да се почувстват подкрепени и да знаят, че могат да се обърнат към нас за помощ. Във Фондация “Нашите недоносени деца” имаме психолози, които да им окажат емоционална подкрепа.
- Каква е накратко вашата лична история?
- Моето момиченце е вече на 5 години и половина. Роди се недоносено и се сблъскахме с много сериозни проблеми. Бореше се с пневмония, имаше тежка анемия. Детето ми преживя тежка инфекция, която прерасна в остеомиелит - инфекция на костта на дясното краче. Това е животозастрашаващо състояние, което преборихме благодарение на професионализма на лекарите. Дъщеря ми оцеля и всички в неонатологията казваха, че тя е “чудото на отделението”.
- Какво ще намерят родителите в справочника?
- Спрели сме се на това защо се стига до преждевременно раждане, защо бебето има нужда от специални грижи и защо трябва да остане дълго време в неонатологично отделение, в интензивен сектор, какви са процедурите, които му се извършват, и апаратурата, която толкова много ни плаши.
Нашите психолози ни помогнаха да разработим главата за това как да се справят родителите с емоционалните проблеми при раждането на недоносено дете.
Отделено е значимо място и на кърменето, което е изключително важно за недоносените бебета. Кърмата ги предпазва от различни инфекции, тъй като тяхната имунна система е незряла.
Затова в периода на раздяла между майката и бебето тя трябва да запази лактацията, да събира кърмата и да я дава на детето си. Майките имат нужда от специализирана информация как става това.
Спрели сме се и на проследяването на недоносените деца, след като се изпишат от болниците. Това е болна тема за нашето общество. Още нямаме работеща програма за проследяване на недоносените деца и за профилактика на заболяванията, от които те са застрашени.
Написали сме какви специалисти трябва да посетят, за да може всеки проблем ще бъде хванат навреме и да се направи най-доброто за детето.
- Къде може да се намери този справочник и колко струва?
- Наръчникът е безплатен. Нашите възможности стигнаха да отпечатаме само 2000 бройки, които се раздават в 37 неонатологични отделения в страната. Но всяка година в България 11% от всички новородени са недоносени, това значи 6000 - 7000 недоносени бебета. За част от техните родители е онлайн-платформата. Но се надяваме и апелираме за подкрепата на дарители, за да направим ново издание.
Д-р Таня Праматарова: Вирус може да доведе до преждевременно ражданеУчастващата в написването на наръчника д-р Таня Праматарова, завеждащ на отделението по неонатология в болница “Д-р Иван Селимински” в Сливен коментира някои проблеми, свързани с раждането на недоносени деца.
- Д-р Праматарова, какъв е вашият принос за наръчника?
- Основната заслуга за този наръчних е на Надя Дренска. По нейна молба и аз вложих усилия да представя систематизирана от медицинска гледна точка информация за недоносените деца. Ежедневно виждам тревогата в очите на притеснените майки, които питат защо са родили преждевременно, какво се случва в първите минути и след това с тяхното дете, ще оживее ли, ще оздравее ли и как ще се развива по-късно. Родителите са неподготвени и като гледат апаратите около децата, сигнализацията, алармите, това е допълнителен стресиращ фактор за тях. Затова се постарахме да обясним кое какво е и за какво служи при лечението и отглеждането на недоносените деца, да запознаем родителите с медицинската терминология.
- Обяснявате ли на родителите какво да правят след изписването на децата им?
- Недоносените деца се нуждаят от специална политика. Държавата е в дълг към тези деца. Неонатологът няма да ги остави, но тогава вече трябва да се намеси личният лекар, детският невролог, пулмолог, офталмолог, кинезитерапевт, психолог и т.н. Добро начало е слуховият скрининг, който неонатолозите вече прилагаме на всички новородени. Недоносените са обременени с по-висок риск за нарушения в слуха. Когато открием отклонения, насочваме децата към специалисти.
- Колко недоносени годишно се раждат във вашето отделение?
- Процентът на недоносените деца в последните години се движи около 10-11% за страната. Но в Сливен и региона се раждат повече - 15-16%, макар не всички да са с тежка степен на недоносеност. Родените под 1200 грама по стандарт се превеждат в клиниката в Стара Загора. До момента в нашето неонатологично отделение през 2015 г. имаме 200 недоносени от общо 1150 новородени. Причината е, че имаме ромско население с ниска здравна култура, момичетата започват да раждат доста преди пълнолетие. Рискът за преждевременно раждане се увеличава и заради по-високата възраст, на която започват да раждат българските жени.
- Кои са другите рискови фактори за недоносеност?
- Една от най-честите причини е вагинална инфекция, вирусна инфекция, а също прееклампсия - високо кръвно налягане по време на бременността, което създава неблагоприятни условия за вътреутробното развитие на плода. Рисков фактор е и многоплодната бременност, която се среща все по-често.
Проф. Боряна Слънчева: Воплите ни бяха чути - създават се центрове за тези бебетаНационалният консултант по неонатология и шеф на неонатологичната клиника в “Майчин дом” съобщи добри новини за регламентираното проследяване на недоносените деца.
“Нашите вопли как недоносените остават без наблюдение, излизайки от неонатологичните отделения, са чути. Опитите ни от няколко години да се регламентира проследяването на недоносените деца са включени в програмата на Министерството на здравеопазването “Майчино и детско здравеопазване”. В момента са в процес на създаване Центрове за проследяване на недоносени деца. При нас в “Майчин дом” вече е открит пилотно такъв център от два месеца. Предстои да се открият и в големите областни болници. Ние вече изработваме индивидуални медико-социални планове за режима, по който да се проследява конкретното дете. Даваме един екземпляр на майката, за да следи дали детето й е насочено към съответните специалисти от общопрактикуващия лекар, вторият екземпляр е за джипито, а третият остава при нас. Викаме децата на различни интервали от време според плана. Работим с детски невролози от Клиниката за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа. В “Майчин дом” имаме рехабилитатор, който поема по-леките случаи. Ако се налага, след скрининга детето се насочва към специалист уши, нос, гърло, към пулмолог, към кардиолог. Търси се също очна и неврологична патология. Имаме преглед на детето на 3 месеца, на 6 месеца и на 1 година. На шестия месец се преценява нуждата от допълнителна грижа. На мен ми се иска да има психомоторен тест на 2-годишна възраст, какъвто се прави във всички развити европейски страни, а също и предучилищен преглед на недоносените за тяхната двигателна активност и очно здраве. Една част от тези деца имат дискретни нарушения в когнитивната функция. За фиксиране на вниманието може да се работи, има специални техники. Психолозите ги знаят. Хиперактивността също би могла да бъде овладяна и канализирана в ранна детска възраст”, уточни проф. Слънчева.
Мара КАЛЧЕВА
