Негово превъзходителство Микола Балтажи: Украйна е в началото на сериозна здравна реформа!

Негово превъзходителство Микола Балтажи  е извънреден и пълномощен посланик на Република Украйна в нашата страна от април 2011 г.  Роден е  през 1956 г. в Петровск, Одеска област.  През 1979  г. завършва Киевския държавен университет «Т.Г. Шевченко» със специалност «Международни отношения» и е старши научен сътрудник.  Наследник е на български преселници от град Твърдица, Сливенска област. Говори български, немски, английски и руски. Семеен е, с  една дъщеря… 

- Ваше превъзходителство, знаем, че сте с български корени. Ще ни разкажете ли по-подробно? И чувствате ли се до известна степен българин?
- Да, аз  съм с българско потекло и съм казвал това не един и два пъти.  Корените ми са в България, в Сливенска област. Моите прадеди са се изселили в тогавашната Царска Русия и сегашната независима Украйна,  в началото на 19-ти век -  в 1828-1829 година. Оттам нататък моите предци и по линия на майка ми, и по линия  на баща ми живеят в Украйна,  в Одеска област, където съм се родил. Но не мога да отрека, че връзката ми с прародината-майка съществува и до днес. Това се усеща и от моето участие в политическия живот на България, и от моята дейност като посланик и като дипломат.

- А знаете ли точно от коя част на сливенския край са вашите прадеди?
- Разбира се, че знам, това е град Твърдица. Аз съм бил там, имал съм разговори с кмета на този прекрасен балкански град, така че знаем си корените, знаем от къде са тръгнали нашите прeдци, но за жалост, не можем да намерим нито един от роднините си. Най-вероятно, потомците на нашия род са се изселили някъде другаде. Но поне знам, че корените ни са здрави и са забити дълбоко в земята майка.

- Сега обаче в Украйна е война. Загиват хора, лекарите и медикаментите не стигат...
- Да, така е! Никой в Европа не иска тази война, никой не иска да гледа кръв и разкъсани човешки тела, и това безумие трябва да спре колкото се може по-бързо. Явно има хора, които не искат това да се случи. Започвам обаче да си мисля и друго нещо: може ли човек, който има много пари, да купува танкове и оръжие? И да каже: „Ето аз ви плащам като частна армия, отивате там и се биете!”… И така умират невинни хора, а тези, които все пак оцеляват по някакъв начин – остават инвалиди. Без ръце, или без крака – все едно е къде са ги улучили куршумите или осколките от снарядите и бомбите. 

- От няколко месеца като общественик се опитвам да реализирам идеята си за изложба и концерт в подкрепа на болните и гладните украински деца. Бихте ли подкрепили такава идея и бихте ли изпели една песен с мен на този концерт? Аз пея хубаво, чух, че и вие пеете добре. Това, което видях, че направихте в „Шоуто на Слави” направо ме разплака…
- Благодаря за комплимента! Ние, като посолство, подкрепяме всяка инициатива, която е 

в полза най-вече на болните деца 

и тези на загиналите украински войници. Ще подкрепим и вашата, ако имате нужда от такава подкрепа. Иначе – не съм певец. Но пях, защото за първи път отбелязваме по европейски традиции Деня на паметта и на примирението в украинското общество. Украйна е мирна нация. В тази моя песен се говори за това, че Украйна, това е жито, Украйна – това е пшеница, Украйна – това са милиони и  милиони трудолюбиви хора, трудолюбива нация, която не иска нищо, освен мир и достоен живот. 

- Бих искала да ви попитам какво е здравеопазването у вас? Говори се, че е на доста добро ниво. Научих, че вашият министър на здравеопазването не е разрешил да се дават пари за лечението на онкоболни чрез химио- или лъчетерапии. Аз съм физик по образование и зная, че това убива здравите клетки в организма на човека. Ако имам някаква власт, бих направила абсолютно същото...
- Сега сме едва в началото на тази сериозна, дълбока реформа в сферата на здравеопазването, защото, както и при вас, в България, в тази сфера има много сериозни проблеми. Преди здравеопазването се развиваше по един не съвсем правилен начин.  Ние се опитваме да се поучим от опита на западните държави, въвеждайки застраховки. За съжаление, държавата 

не можа да поеме всичките разноски по издържането 

на този сектор. Лекуването и при нас струва скъпо. За жалост, когато говорим за Украйна, достатъчно е да вземем само един щрих – Чернобил, например.

Пострадаха десетки хиляди хора. Това изисква парични средства.  И как да се лекуват тези хора, по каква методика, това е друга тема за разговор. Главният въпрос е кой ще поеме финансирането на това здравеопазване? Държавата не може да го поеме изцяло и затова ние ангажирахме грузинските приятели. Нали виждате, че има много чужденци в правителството – това са министри, заместник - министри. С тази свежа кръв, така да се каже, искаме да осигурим напредък в реформите, които се правят в сферата на здравеопазването. И това се отнася само за тази сфера. Как ще тръгне, рано е още да се каже. Виждам, че министърът е много активен. Има подкрепата, но да не забравяме, че тук има също и корупция. Трябва и за това да говорим откровено. Има схеми на корупция, които са съществували и по-рано. Днес правителството решително се бори с тези аномалии. Така, че за реалния напредък в здравеопазването на Украйна, ще трябва да говорим след известно време. Но дълбоко съм убеден, че ако днес правителството пропусне да направи тези наложителни реформи, нацията няма да стане по-здрава, а и за сериозни здравни реформи едва ли ще можем да говорим. В инициативността на правителството и на Министерството на здравеопазването виждам ключа на развръзката. Ние трябва да станем здрава нация. Това е много, много сериозен проблем, който изисква както усилия, така и време. 

- Ваше превъзходителство, какво бихте искали да кажете на нашите читатели в края на разговора ни?
- Като посланик на Украйна у вас мога да кажа, че много обичам България, много уважавам българите като народ и всеки ден общувам с тях. Сега Украйна преживява драматичен момент и колкото по-силна подкрепа имаме от България, от българите, толкова по-голям е шансът, че ще се справим. И ще се справим по-бързо!...


 Дани КОЛЕВА