Чували ли сте: “Този не ми е интересен, той се държи така, защото търси внимание”. Или: “Остави го този, той не те обича! Ухажва те така напористо, защото търси самоутвърждение!”. За колегата Стоян често сте чували: “Той е толкова добър в работата си, защото тя е единственият му източник на доходи”. А за досадната Бисерка: “Ееех, тази жена! Прави каквото си иска, нарушава всички правила, сякаш проверява не докога ще я търпят, а колко я обичат!”.
Човешкото поведение винаги има мотив. Нещо ни кара да постъпваме по определен начин. Днес ще ви разкажа за базовите ни потребности според Маслоу. За начало ще споделя някои факти, които ще ни помогнат в разбирането на темата.
Апетитът е индикатор за действителните потребности и липси в тялото. Ако на тялото му липсва дадено вещество, човек развива специфичен глад за липсващия елемент и прави всичко по силите си, за да си го набави.
Организмът едновременно има склонност към инертност, мързел и минимално усилие, но също така изпитва потребност от дейност, стимулиране и възбуда.
Всяка физиологична потребност и потребителско поведение служи като канал за осъществяване на други потребности - човекът, който смята, че е гладен, може да търси повече комфорт, отколкото витамини. Възможно е гладът да бъде задоволен с пиене на вода. Нуждата от храна обаче не може да се изолира напълно.
Физиологичните потребности са най-силни от всички потребности. Когато човек е лишен от всичко в живота, основните му мотивации са физиологични, а не някакви други. Човекът, лишен от храна, сигурност, обич и уважение, е гладен много повече за храна, отколкото за лично развитие, история или писане на поезия. Ако физиологичните потребности останат незадоволени, другите ще “бъдат изтикани” назад, защото съзнанието е обхванато от глада. Човек мисли за храна, помни храна, търси храна, сънува храна, вълнува се от храна, иска храна. Поведението му има една цел - засищане.
Когато доминира определена потребност в организма му, човек е склонен да промени цялата си философия за бъдещето. Например за гладния човек идеалното място в света ще е такова с много храна. Той мисли, че гарантираната храна ще го направи напълно щастлив и няма да желае нищо до края на живота си. Свободата, любовта, уважението, общественото чувство за гладния човек са безполезни.
Нуждата от сън е друга наша физиологична потребност. Спим, за да отпочинем, да се възстановим и презаредим. Когато сънят ни е нарушен, значи сме поканили у себе си тревогата и безпокойството. Тоест в живота ни има ситуация, която ни държи “нащрек”.
Какво става с нас, когато сме „сити“?
Йерархия на потребностите
Когато бъдат задоволени едни потребности, възникват нови. Задоволяването е също толкова важно понятие, колкото и лишаването. Задоволяването позволява възникването на други, по-социални и по-високи лични цели. Когато физиологичните ни нужди са ежедневно задоволени, те престават да бъдат мотив за нашето поведение. Задоволената потребност не е потребност.
Потребност от сигурност
Когато потребностите ни от храна и сън са задоволени, възниква нова - потребност от сигурност, безопасност, стабилност, закрила; потребност от отсъствие на: страх, тревога и хаос; потребност от структура, ред, санкции при нарушения и поощрения при успех.
Ако потребността ни от храна и сън е задоволена, но тази от безопасност и сигурност не е, ще организираме поведението си така, че да търсим и намерим безопасността и сигурността.
В мирно и добре функциониращо общество, казва Маслоу, човек се намира в безопасност и не се чувства застрашен. И върви към задоволяване на другите си потребности, както се досещате.
Потребност от сигурност можем да открием и тогава, когато предпочитаме известното пред неизвестното, познатите пред непознатите, желанието да сме част от общност (религиозна, приятелска или формирана по интереси) - тоест в група, която да ни дава усещане за сигурност.
Когато потребността от сигурност не е задоволена, човек живее с вярването, че над него е надвиснала катастрофа и го дебне опасност. Възприема света като враждебен, смазващ, застрашителен. Тогава търси (и намира) покровител, благодетел, по-силна личност или система, които да му осигурят безопасността, от която се нуждае. Такъв човек е възрастен, а всъщност е несигурно дете. И за да намери ред и липса на опасност, подрежда и стабилизира собствения си свят така, че да не се появяват непредвидени, неочаквани, неизвестни опасности. Креативността тук отива за създаването на церемонии, правила, формули, които пазят и изключват появата на нови непредвидени ситуации. Такъв човек запазва равновесие в света си, като го държи чист, спретнат, подреден и дисциплиниран. Нещо повече, подрежда го така, че да не може да настъпи нищо ново и неочаквано.
Човекът, лишен от сигурност, не изпитва здравословен интерес към новото и неизвестното.
Потребността от безопасност ни мобилизира, води и “вади” от нас ресурсите ни за справяне в екстремни тежки ситуации (бедствия, аварии, катастрофи).
Някак си имах нужда с тази статия да кажа (пред по-голяма аудитория) нещо, което всички ние знаем от реалността на живота си. Когато получаваме за труда си достатъчно и не сме гладни, тогава мислим глобално, креативно, откриваме решения, вървим напред, спокойни сме, радваме се на живота и на постиженията си, поставяме си нови цели за развитие.
Но когато гладът и сигурността стоят незадоволени в нас, тогава сме като кучето, което скача според тоягата - подчиняваме се на чужда воля, за да оцелеем. Това не е добро както за нас, така и за този, на когото се подчиняваме. Защото и той, докато ни държи в подчинение, е в режим: “оцеляване”, а не в: “просперитет и развиване”.
За ръководителите на екипи и организации сигурно ще е полезно да прочетат това - когато служителите се чувстват удовлетворени от заплащането за труда си, когато са отпочинали, били със семейството си (значимите си хора), тогава те желаят да останат да работят за тази организация, която им осигурява както добро заплащане, така и пространство за почивка.
Следващия път ще ви разкажа за потребностите ни от любов, принадлежност, оценка и себеактуализация. До скоро!
Борянка БОРИСОВА, психолог
