В днешната епоха на научен прогрес и високи технологии все още мнозина приемат пробиотиците и пребиотиците за едно и също нещо. Има обаче фундаментална разлика между тях и тя се крие в това кой е по-ефективен за възстановяване на чревната микрофлора.
Пробиотиците са живи полезни микроорганизми. Най-често това са бактерии от родовете Lactobacillus и Bifidobacterium и по-рядко някои видове дрожди, като Saccharomyces boulardii. Когато попаднат в червата, те спомагат за поддържането на нормален микробиотичен баланс, конкурират се с патогените и участват в храносмилането.
Пребиотиците не са бактерии, а специални хранителни вещества, които човешкото тяло едва усвоява. Те преминават през стомаха и тънките черва практически непроменени и се превръщат в храна за полезните микроорганизми, които вече живеят в червата. Това позволява на полезните бактерии да се размножават по-активно и да изпълняват функциите си по-добре. Най-известните пребиотици са инулин; лактулоза; олигофруктоза; диетични фибри. Те се срещат естествено в цикорията, артишока, лука, чесъна, аспержите, бананите, овеса и някои други храни.
Ако си представите червата като градина, пробиотиците са новите растения, засадени в градината, а пребиотиците са торът, който позволява на тези растения да виреят. Ето защо тези понятия не са взаимозаменяеми. Важно е да се разбере още един важен момент. Не всеки микроорганизъм, включен в пробиотика, е проучен еднакво добре.
Различните бактериални щамове имат различни свойства
Например един може да е по-ефективен срещу диария, свързана с приема на антибиотици, друг – срещу синдром на раздразнените черва, а трети – практически не е проучен за тези състояния. Следователно би било неправилно да се твърди, че всички пробиотици са полезни.
С пребиотиците ситуацията е по-проста. Тяхното действие не е свързано с конкретен бактериален щам, а със създаването на благоприятни условия за собствената микробиота на организма.
Кое е по-добро за възстановяване на чревната микрофлора: пробиотици или пребиотици - тук няма ясен отговор, защото и двата варианта работят по различен начин и решават различни проблеми
Ако микрофлората е увредена от курс на антибиотици, чревна инфекция или друго излагане на фактори на околната среда, пробиотиците могат временно да увеличат броя на полезните микроорганизми и по-бързо да възстановят баланса. Употребата на определени пробиотични щамове по време и непосредствено след антибиотично лечение е особено добре проучена.
Това помага за намаляване на риска от диария, свързана с антибиотици, при някои пациенти. Повечето пробиотици обаче не остават в червата постоянно. Много бактерии преминават през храносмилателния тракт по време на прием и постепенно се елиминират. Обикновено ефектът трае само по време или известно време след приема им. Пребиотиците действат по различен начин. Те не заселват червата с нови бактерии, а по-скоро стимулират растежа на собствената полезна микрофлора на организма. Този процес е по-бавен, но насърчава по-трайни промени в състава на микробиотата.
Струва си да се помни също, че възстановяването на микробиотата зависи от нещо повече от добавки. Здравето й е значително повлияно от диетата, адекватния прием на фибри, физическата активност, качеството на съня и ненужната употреба на антибиотици. Дори и най-висококачественият пробиотик не компенсира диета, на практика лишена от растителни храни. Могат ли пробиотиците и пребиотиците да бъдат в един и същ продукт и да се приемат едновременно - да, такива препарати съществуват. Те съдържат както живи полезни микроорганизми, така и вещества, които помагат на тези микроорганизми да се адаптират и размножават по-бързо. Такива комбинации се наричат синбиотици.
Пробиотиците и пребиотиците могат да се приемат едновременно, не само като част от една хранителна добавка, но и поотделно. Например пациентът може да използва пробиотик, препоръчан от специалист, като същевременно увеличи количеството храни, богати на пребиотични фибри, в диетата си, или да приема пребиотична добавка.
Правилото „повече е по-добре“ обаче не важи
Прекомерните количества пребиотици, особено ако се консумират рязко, могат да причинят подуване на корема, повишено газообразуване и дискомфорт. Затова е най-добре храните с високо съдържание на инулин или специализираните добавки да се въвеждат постепенно, като се позволи на червата да се адаптират.
Пробиотиците също не трябва да се приемат без надзор в продължение на месеци, без ясна цел. Повечето проучвания се фокусират върху употребата им за определен период - например няколко седмици след прием на антибиотици или при специфични стомашно-чревни състояния.
Въпроси и отговори♦ Може ли да си набавите пробиотици само от храната? Да. Естествените източници на пробиотици включват естествено ферментирали храни: кисело мляко с живи култури, кисело зеле, кимчи и други. Броят на микроорганизмите и техните щамове в тези храни обаче може да варира значително, което прави изчисляването на количеството по-трудно, отколкото при капсулите. ♦ Трябва ли да приемате пробиотици след всеки курс антибиотици? Невинаги. Някои от антибиотиците са по-склонни да нарушават чревната флора, докато други са много по-щадящи към нея. Освен това възрастта на пациента, продължителността на лечението и наличието на рискови фактори за диария, свързана с антибиотик, също играят роля. Следователно няма универсална препоръка за прием на пробиотици след който и да е антибиотик. ♦ Колко бързо се проявява ефектът? При употребата на пробиотици промените могат да бъдат забележими в рамките на няколко дни, независимо дали става въпрос за възстановяване след прием на антибиотици или за овладяване на определени чревни симптоми. Пребиотиците действат постепенно: преструктурирането на микробиотата отнема време, така че забележим ефект обикновено се развива и усеща в рамките на няколко седмици редовна употреба. |
Милена ВАСИЛЕВА
