Според докторите тази патогенна бактерия може да попадне в организма на жертвата си през отворена рана или при употреба на необработени морски мекотели. Вибрионите (бактерии с форма на спирално извита подвижна пръчица) гъмжат в крайбрежните води в много региони в света. Оказва се, че некротизиращият фасцит не е чак толкова рядко срещано заболяване (около 40 случая на един милион население) и ние не бива да се заблуждаваме, че тази екзотична бактерия не ни касае. Случаи на това заболяване са регистрирани в САЩ, Куба, Бразилия, Тайланд, Индия, Китай, Япония, Франция, Испания, Австралия. Затова днес ви предлагаме преводно интервю по темата с авторитетния американски специалист по инфекциозни заболявания, проф. д-р Алфред Скот Ли – научен сътрудник в медицинското отделение на Университета Тексас. Член е на Сдружението по инфекциозни болести в Америка, на Американския колеж на лекарите и на Тексаската медицинска асоциация. Нееднократно е влизал в класациите „Най-добрият лекар на Америка” и „Водещите лекари на Америка”.
Проф. Скот, какво ще посъветвате семействата, които са решили това лято да прекарат отпуска си по плажовете?
Във всеки регион от нашия свят почиващите могат да се сблъскат с доста опасности. Например нашият Мексикански залив е относително безопасно място, с изключение на епизодичните нападения от акули; слънчевите изгаряния или заразяването с месоядна бактерия. Аз обаче нямам намерение да всявам паника у плажуващите и в никакъв случай не бих се отказал да се попека на плажа. По-важното в случая е почиващите да бъдат много предпазливи относно своето здраве и да обръщат внимание на неочакваното внезапно неразположение, на повишената температура и други необичайни симптоми. Освен това хората с пресни рани (дори те да са леки порязвания) не бива да влизат във водата, докато не заздравеят напълно. Именно такива увреждания могат да се превърнат във входна врата за подобни патогени като въпросната бактерия или причинителят на лептоспирозата – особено в застоялите водоеми.
Какъв е рискът човек да „пипне” месоядна бактерия в крайбрежните води?
Рискът от заразяване е малък, но той силно зависи от предпазните мерки от ваша страна. „Вибрио вулнификус” е мъничка извита бактерия, която предпочита леко солената среда за обитаване, ето защо в това отношение човешкият организъм е идеален за нея. Месоядната бактерия много добре оцелява в устията на реките; солените водни заливи, блатата. Тинестото дъно, пясъкът и калта изобилстват от вибриони и затова те биват пренасяни от много ракообразни, особено морските раци и скаридите. Инфектирането е тясно свързано с почивката на море – къпането, плаването с лодки, риболовът. Затова работещите в тази област – водолазите, рибарите, моряците, пристанищните работници, по-често от останалите се сблъскват с тази опасност. Но най-страшното от всичко това е, че човек може да се зарази с вибриони и далече от водата: в ресторантите или в собствената си кухня. Драскотините от рибените опашки или от щипците на ракообразните, както и консумирането на
лошо приготвени морски дарове,
много по-често предизвикват проблеми, отколкото плуването в Мексиканския залив. Сътрудниците в Медицинското отделение на Тексаския университет, където работя, ежегодно идентифицират по 5-10 битови случая на заразяване с месоядна бактерия далеч от водата. Но това е само върхът на айсберга. Имайте предвид, че съществуват и други морски микроби, но те много по-рядко предизвикват инфекции. Нека припомня, че по време на почивката на море най-разпространени все пак са вирусните хепатити.
Какво трябва да предприеме човек, за да избегне инфектирането с месоядна бактерия?
Аз отново ще повторя, голяма част от инфекциите на морето са резултат от употребата на необработени морски мекотели, случайни травми и къпане с незаздравели рани по тялото. Ето това е основното, от което трябва да се предпазвате. За профилактика е много важно да си вземате душ веднага след къпане в морето, затова е за предпочитане да си изкарате почивката на оборудвани плажове, отговарящи на определени стандарти за хигиена. Веднага щом се върнете в квартирата или в хотела, много добре се измийте със сапун (желателно е да е антибактериален) и топла вода. Ако след къпане в морето или в реката, или в езерото порязаното или наранено място започне да нагноява, а по кожата се появи необичаен обрив, зачервяване или нещо друго от този род – веднага, без да чакате, се обърнете за помощ към специалист. В случая с месоядната бактерия инфекцията се развива за часове. Основният рисков фактор относно инфектиране с месоядна бактерия е къпането в морската вода. Особено рискуват туристите, които не са свикнали с живота на морския бряг.
Основната грешка, която според моята практика е струвала живота на много почиващи, е отлагането на прегледа при специалист и
безотговорното самолечение
Неправилната и закъсняла терапия, неадекватният избор на антибиотици позволява на бактерията само след ден-два ситуацията да стане катастрофална. И тогава човек рискува не само крака си, но и главата си, живота си.
Проф. Скот, разкажете по-подробно доколко опасна е употребата на морски продукти, заразени с „Вибрио вулнификус”?
Стридите са единственият източник на протеин за човека, който е пригоден за употреба в суров вид, но не забравяйте, че рискът от заразяване е много висок. Докато морските раци и скаридите обикновено се поднасят на трапезата сварени. Не е изключено да се заразите с месоядна бактерия дори при термична обработка – в случай, че продуктът не е достатъчно добре сварен. Най-малкото - можете да си докарате остър гастроентерит, но не е изключено да развиете и септичен шок, при който смъртността достига 25-50%. Вибрион-индуцираният сепсис най-често се наблюдава при хора с налични заболявания на черния дроб – хепатит С, алкохолна болест, цироза. А също и при тези с различни форми на артрит и онкологични заболявания – левкемия, лимфом. Ако страдате от някоя от тези болести, много предпазливо си приготвяйте морските дарове.
Разкажете по-подробно за риболова. Нужно ли е рибарите да носят ръкавици, ботуши и тем подобни атрибути?
Риболовът поначало е рисковано занимание, защото е свързано с използване на остри такъми, ножчета и т.н. Освен това риболовът е свързан с опасност всеки момент да ви наранят остри зъби, остри опашки, шипове и т.н. При травмиране по време на риболов се повишава рискът от инокулация (навлизане) на вибриона и другите водни микроорганизми в човешките тъкани. Рибарските ботуши и ръкавици предполагат някаква защита, но по-важно е да не влизате във водата с наранена кожа и да сте изключително предпазливи, когато боравите с кукичките, морските мекотели и рибата. Въобще, рибарите са една от най-големите рискови групи. Те по-често биват жертви на месоядната бактерия.
Това сезонен проблем ли е? Доколко месоядните бактерии зависят от климата и от сезоните?
В регионите с умерен климат инфекциите с „Вибрио вулнификус” се срещат все по-често в зависимост от затоплянето на водата още през пролетта. Затова заболеваемостта остава на пиково ниво от късна пролет до края на лятото и началото на есента. За размножаване и процъфтяване бактерията се нуждае от топлина, от солена вода и определени нутриенти – тях ги получава от реките, които изхвърлят в морето много полезни органични вещества през цялата пролет. Затова рибарите и почиващите именно през този период трябва да проявяват най-голяма предпазливост.
Яна БОЯДЖИЕВА
