Проф. д-р Боряна Делийска, д.м.н., е специалист по нефрология и вътрешни болест от  Клиниката по нефрология в УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ”. Проф. Делийска е член на Българското дружество по нефрология, на Европейската асоциация по диализа и трансплантация, на Европейската бъбречна асоциация и на Световното дружество по нефрология. Тя е външен експерт към НЗОК, член на различни комисии към Медицински университет-София, към Министерството на здравеопазването и др. 

Проф. Боряна Делийска многократно е специализирала в университетски клиники в Германия-Мюнхен, Йена, Ерланген, където е изнасяла и лекции. Владее английски, немски, руски и италиански език. Има над 160 публикации в чужди и български списания, автор на няколко книги.

С проф. д-р Боряна Делийска ще обсъдим характерното за хроничните бъбречни заболявания. Ще акцентираме на влиянието на пикочната киселина върху бъбречната функция. Ще коментираме как се е отразила коронавирусната инфекция върху хората с хронични бъбречни заболявания и не на последно място - какво помага и какво вреди на нашите бъбреци.

-  Проф. Делийска, в началото ще ви попитам какви са вашите наблюдения към днешна дата при пациентите ви, преболедували ковид? Има ли такива със закъсняла диагностика и лечение, с усложнения? 

- Ковид-пандемията засегна всички ни, целия свят, така че не е възможно да се говори за каквато и да е болест и да не се спомене коронавирусът. На въпроса ви, да, част от нашите пациенти преболедуваха Ковид, за съжаление, загубихме болни с хронични бъбречни заболявания и от усложнения от тази коварна инфекция. 

Слава Богу, повечето го преодоляха. Хората с хронични бъбречни заболявания са една „по-крехка” група, тъй като бъбрекът реагира на много фактори от околната среда, на болести, на вируси и т.н. А първопричина за някои бъбречни заболявания е именно някакво вирусно заболяване. В конкретния случай се касае за коронавирус. Т.е., коронавирусът може да е причина да се манифестира наличието на хронично бъбречно заболяване, тъй като до този момент пациентът често не се е изследвал. А не го е направил, защото не е имал никакви оплаквания. 

- Т.е., пациентите с хронични бъбречни заболявания не знаят за тях, докато не се открият по друг повод или случайно?

- По принцип, хроничното бъбречно заболяване и бавното влошаване на бъбречната функция са коварни, защото не се проявяват с никаква симптоматика и болният се чувства добре. Той няма абсолютно никакви оплаквания, които да го насочат към мисълта, че е с хронично бъбречно заболяване. И сега, по повод боледуване от коронавирусна инфекция, се налагат определени изследвания, по които може „да се хване” началото на едно хронично бъбречно заболяване. 

От друга страна пък, коронавирусът обостря тези бъбречни заболявания. Много често при пациентите се появява белтък в урината, без предходно да са имали такива нива. По литературни данни самият коронавирус може да провокира и то много пъти т.нар. еритроцитурия (повишаване на червените кръвни клетки в урината). А също и да влоши предходно нормална бъбречна функция, както и да се прояви с остра бъбречна недостатъчност, намаляване на количеството на урината и бързо влошаване на бъбречната функция. Тези нарушения са още по-чести при пациенти с вече налично бъбречно заболяване.

- Проф. Делийска, нека обсъдим отново темата за влиянието на повишената пикочна киселина върху бъбреците и не само. Вие преди време алармирахте този показател да се изследва по-често. Всъщност, въпросът ми е каква е тенденцията в това отношение? Насочват ли лекарите своите пациенти за определяне на пикочната киселина?  

- В тази връзка искам да отбележа, че повишената пикочна киселина влезе на пето място в европейските препоръки на кардиолозите като особено рисков фактор за сърдечносъдови заболявания, заедно с диабета, за когото всички знаем, че е с висок сърдечносъдов риск. Затова вече все повече специалисти, обръщат внимание на пикочната киселина. 

Аз например, попаднах на публикация, според която ходът на една коронавирусна инфекция също зависи и от нивото на пикочната киселина. т.е., тя се намесва и при ковида. Вижте, това всъщност е едно биологично вещество, което, образно казано, е много „интересно”. 

То, от една страна, може да има прооксидативен ефект, т.е. да увеличава кислородния стрес на организма, което е неблагоприятно, но може да е и с антиоксидативен ефект или да го намалява. Което означава, че пикочната киселина влияе в различни посоки на оксидативните процеси в организма. Ако стойностите й са под или над реферативните граници, тя оказва неблагоприятен ефект. Тогава се включва верига от нарушения във функциите на ендотелните клетки, оксидативен стрес, нарушение в митохондрийте и т.н. А това са все общи фактори, които спомагат за възникването и развитието както на сърдечносъдови заболявания, така и на бъбречни. 

- Какво друго трябва да научат хората за самото изследване? 

- Това е абсолютно рутинно изследване. Прави се във всяка лаборатория. Затова продължавам да моля пациентите поне един път годишно да си изследват не само пикочната киселина, но и серумния креатинин, който е белег как работят бъбреците, както и урината. Защото хроничните бъбречни заболявания протичат подмолно и те много пъти нямат никаква изява. 

Тук не говорим за камъни в бъбреците, които обикновено се проявяват с болки, но останалите хронични бъбречни заболявания обикновено не са афишират с оплаквания. Когато установя влошена бъбречна функция при някой болен, той е учуден и казва: „Мен никога не са ме болели бъбреците, защо те не работят?“.

Просто, защото бъбреците болят най-често при нефролитиаза. Например, един диабетик няма да има никаква представа, че бъбреците му са увредени, ако не си направи тези важни изследвания.

- От всичко, което обяснихте дотук, излиза, че човек не може по никакъв признак да заподозре, че е развил хронично бъбречно заболяване – така ли? 

- Обичайно, няма какво да му подскаже, ако не се изследва. Но за всяко заболяване е особено важно то да се диагностицира в по-ранните стадии, когато и лечението може да е по-ефективно. Ние и друг път сме обсъждали тази тема. 

Бъбрекът е „ скрит“ орган по отношение на изява. И практически на един хипертоник, въпреки че си контролира кръвното налягане, също се препоръчва поне един път в годината да си направи изследване на бъбречната функция. Пак ще повторя, това са „Тримата мускетари“: креатинин, пикочна киселина и урина, които са достатъчни за преценка на състоянието на бъбреците. 

Проф. д-р Боряна Делийска

По принцип, е редно човек дори и да няма никакви заболявания, пак периодично профилактично да си изследва тези показатели. А това е особено наложително при болни, прекарали ковид, тъй като, както казах и по-горе, той може да отключи хронично заболяване на бъбреците. А от друга страна, вирусната инфекция може да ускори прогресията на съществуващото вече бъбречно заболяване. Затова и в двата случая е хубаво своевременно да се диагностицира.

Тук не става дума за някакво скъпо изследване, каквито са изследването на клетъчния имунитет или генетичното. Тях много хора не могат да си ги позволят. Тук става дума за изследване за 2-3 лева. И отново ще призова личните лекари и другите специалисти все по-често да изпращат пациентите си за изследване на пикочна киселина. Защото тя е свързана и със сърдечните аритмии, особено с предсърдното мъждене, с трудно овладяваща се хипертония, със сърдечна недостатъчност и други състояния. 

Нека се знае, че черешите „гонят” пикочната киселина, а точно сега е техният сезон. Препоръчват се 2 до 3 порции на ден. Ако, разбира се, пациентът няма други противопоказания. Така че, възползвайте се от черешите, за да намалите нивото на пикочната киселина.   

- Кои са най-честите хронични бъбречни заболявания и какво е характерното за тях?

- Аз ще започна малко отзад-напред. Световните данни установяват, че най-често пациентите, които отиват на диализа, са със сърдечносъдови заболявания и с диабет. Оттам-нататък по-рядко са тези с вродени аномалии, имунни и автоимунни заболявания и т.н. Това са данни в световен мащаб и са известни на нефролозите от много години. 

В България не бяха чак толкова много диабетиците, които стигат до диализа, но за съжаление, започнахме да се доближаваме по този неблагоприятен показател до световните данни. Трябва да кажем, че са чести и инфекциите на пикочните пътища. 

Кои храни поддържат здрави бъбреците ни

Един цистит например, рядко може да стигне до бъбреците и да ги увреди. Т.е., той не е много честа причина за влошена бъбречна функция. Камъните в бъбреците обаче, също са честа причина за развитие на хронични бъбречни заболявания, тъй като след себе си те водят увреждания на бъбречната тъкан. Водят често до възпаления.

За съжаление, борбата с тях се води от уролози, от нефролози, ако щете от химици и биофизици, но засега науката не е открила чудодейни лекарства, които да профилактират тези състояния. Да, урологията става все по-добра, с все по-щадяща урологична техника и процедури. Но въпросът е да не се стига до тях.

- Значи остава да разчитаме на по-ранната диагностика – случайно или не да се открие заболяването?

- По-скоро да се потърси евентуалната причината защо болният образува камъни, тъй като не при всички болни се установява причината. Аз например, имам един пациент с рецидивиращо образуване на камъни. В крайна сметка, се откри, че има аденом на околощитовидните жлези, които имат пряко отношение към обмяната на калций и съответно образуването на камъни. Така че, нефролитиазата е интересна тема в нефрологията, някой път ще я обсъдим по-подробно. 

- Проф. Делийска, какво е правилното хранене на страдащите от бъбречни заболявания?

- Кой каквото обича, да си хапва с удоволствие. Стриктна диета не е нужна, въпреки че хипертоникът например е желателно да яде по-безсолна храна Хората с висока пикочна киселина по принцип, трябва да ограничат месото, месните бульони и т.н. Но, ако е здрав човек, няма нужда да пази някаква диета. Това е категорично. 

Ако пък е дебеличък, винаги казвам на пациентите да не се хващат с кетодиета или с гладуване, което причинява стрес на организма. Препоръчвам им да ходят повече, но те май предпочитат да се придвижват с колата. Както казват много специалисти, поне две спирки премини пеша или пък се изкачи по стълбите, а не с асансьора ако живееш на 3-я, 4-я етаж. Пак стигаме до ниво оптималност във всичко. 

Но младият, здравият човек няма нужда да пази някаква диета, освен ако не е с наднормено тегло. Ще завърша пак с препоръката: каквото ви подсказва организмът, това хапвайте…

Полезни съвети и за болните, и за здравите

„Моите полезни съвети се изразяват в следното: всичко, което е в повече, вреди категорично. Всичко, което е в „златното сечение“ или е умерено, е добре. Така е с пиенето на вода на първо място. Няма как човек да изпие 10 литра вода и бъбреците да не се натоварят. Е, той може да ги изпие, но не е редно и не е съвсем безопасно. Т.е., умерен прием на вода. Сега в жегите малко по-висок прием въобще на течности, не само вода. Но и тук трябва всичко да е съобразено с общото състояние на организма. 

Защото на един възрастен човек, който е и със сърдечна недостатъчност и с отоци, и взема непрекъснато отводняващи, трябва да се съобрази пиенето на течности. Има много детайли в този аспект. Така, че подходящ умерен прием на течности под различни форми. 

Той може да включва  айрян,  супа, компот, таратор, може да е вода просто. Аз вероятно и друг път съм казвала, че трябва да слушаме гласа на организма: о, жаден съм, ще пия вода. Не съм жаден, защо трябва да  се наливам тогава? Това е много важно. Има си сигнали, които организмът подава и ние трябва да се вслушваме в тях – гладен съм, ще ям; не съм гладен – няма да ям... 

Или пък ситуация, в която пациентът казва: не съм жаден, ама докторът ми каза много вода да пия. Това също не е редно, след като нямаме сигнал от организма, че е жаден, а ние излишно се наливаме. Така че, да слушаме организма си по-често. Той дава непрекъснато сигнали, които често неглижираме в ежедневието.

Също така, умерен прием на месо. Всичко в умерени количества е добре за бъбрека. Не са полезни кетодиетите, защото те определено натоварват бъбреците. Този, който прилага такава диета, може да отслабне, но ще е за сметка на бъбречната функция и страданието на бъбрека. 

Не е полезно и честото гладуване, защото при него може да се вдигне пикочната киселина, което също вреди на бъбреците. Така че, нито много, нито малко – това е най-добре. Според мен, това касае и всички останали органи в човешкото тяло – и сърцето, и мозъка, ако щете. Всичко да е добре балансирано, а не да достига до крайност”, обясни нефрологът.

Хората на диализа също могат да се ваксинират

„Като цяло, всички пациенти с хронични заболявания, в т.ч. и с хронични бъбречни, са уязвима група. Аз бих им препоръчала да се свържат с лекуващия им лекар, наблюдаващия ги нефролог и да преценят кой е оптималният момент, в който да могат да бъдат ваксинирани.

Симптоми, които показват проблеми с бъбреците 

Тази консултация е задължителна, защото, ако болният е имуносупресиран в момента на обострянето и приема специфични лекарства, не би било редно да се ваксинира. Става дума за пациенти, на които се провежда имуносупресивно, т.е., потискащо имунитета лечение, а такива са хората с имунни и с автоимунни бъбречни заболявания. Искам да кажа, че всичко е много индивидуално.

Аз имам пациентка с едно специфично заболяване – амилоидоза, в доста увредено общо състояние. Тя е на диализа и ме попита от гледна точка на хода на нейното хронично заболяване дали е удачно да се ваксинира. И всъщност справката, която направихме в конкретния случай, наклони везните към решението да се ваксинира сега. Защото диализно болните са още по-податливи, по-лесно развиват инфекция. 

Затова пак ще кажа, препоръчвам на такива болни първо да се обърнат към общопрактикуващите лекари, които са запознати с общото им състояние, с придружаващите заболявания. И след това е задължително нефрологът да си каже думата. Ако пациентът с хронично бъбречно заболяване е в ремисия, това е подходящият момент да се ваксинира”, обясни лекарят.

Яна БОЯДЖИЕВА