Проф. д-р Иван Дечев, д.м., е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ “Св. Георги” - Пловдив, ръководител на Катедрата по урология и обща медицина на Медицинския факултет в Медицински университет (МУ) - Пловдив, директор на Департамента по езиково и специализирано обучение (ДЕСО) в МУ в града под тепетата.

Един от водещите уролози у нас - проф. д-р Иван Дечев, завършва с отличие през 1987 г. Медицински университет-Пловдив. След дипломирането си придобива специалност по урология и онкология. От 1980 г. до днес преподава в МУ-Пловдив.

През 1992 г. придобива специалност по “Акушерство и гинекология” в НИАГ “Майчин дом”. Работил е като лекар ординатор в АГО, Районна болница - Асеновград, І АГО “МБАЛ-Пловдив“, в специализирано АГО по стерилитет и инфертилитет в “МБАЛ-Пловдив“. Ръководител е на практически упражнения, лектор, консултант на студенти, специализанти и докторанти, научен ръководител към Катедрата по урология. Републикански консултант е по урология, председател на Първи онкологичен комитет за лечение на солидни тумори към УМБАЛ “Св. Георги”. Преминал е през множество квалификации и специализации у нас и в чужбина.

Работи изключително в сферата на онкоурологията, епидемиологията на злокачествените урогенитални тумори, андрологията, използването на новите информационни технологии в областта на медицината и преподавателската практика. Но любимата му част от урологията е диагностиката и лечението на мъже с репродуктивни проблеми.

Автор на 149 научни труда, 69 публикации, участник в над 80 научни форума - конгреси, конференции и симпозиуми. Член е на Българското урологично дружество, на Научната фондация “Андрология”, на Съюза на учените в България, на Българския лекарски съюз, на Европейската асоциация по урология.

Проф. д-р Иван Дечев

- Проф. Дечев, първо моля да уточните за нашите читатели има ли разлика между мъжки стерилитет и мъжки инфертилитет?

- Няма разлика. Съгласно новите дефиниции на Световната здравна организация по отношение на репродуктивните проблеми при мъжа и жената терминът, който се използва сега, е инфертилитет.

- Кога говорим за мъжки инфертилитет? Какво е съотношението между мъжкия и женския инфертилитет?

- Ако изходим от дефиницията на Световната здравна организация от 2015 г.: една двойка се смята за инфертилна, когато води редовен, непротектиран секс в продължение на една година и не се постигне спонтанна бременност. Такава двойка се обозначава като инфертилна. Има много данни, които показват, че причините за инфертилитета в една двойка обикновено се разпределят поравно между мъжа и жената. Т.е. 50% са при жената и 50% - при мъжа. Затова точният термин, който се използва в днешно време, е мъжки фактор за инфертилитет и женски фактор за инфертилитет. Ние, уролозите, се занимаваме с мъжкия фактор за инфертилитет.

- Има ли страни, в които мъжкият фактор за инфертилитет е по-разпространен?

- Не, няма. Данните, които ви цитирах, се отнасят за всички страни. Този процент е приблизителен и може това съотношение незначително да варира в абсолютни цифри в различните страни и части на света Но научното, правилното разбиране е, че причините за инфертилитета се разпределят поравно между мъжа и жената.

- Вярно ли е, че голям процент от българските мъже дълго време дори и не допускат мисълта, че причината за инфертилитета може да е в тях, а не при жената, поради криворазбраното мъжко достойнство - истинският мъж е баща?

- Представите в днешно време са много променени, и то в положителна посока. Мъжете имат нагласата да говорят за тези проблеми и сравнително рано да търсят специализирана лекарска помощ, когато не се постигне спонтанно желана бременност при една сексуално активна двойка.

Аз почти всеки ден имам по няколко пациенти, които търсят консултация по повод непостигане на бременност например в продължение на година. А някои дори предварително търсят консултация, което е много добре. Може би има и единични случаи, когато дълго време се чака, без да се търси специализирана лекарска помощ. Но това е по-скоро изключение, отколкото правило.

- Има ли връзка между качеството на спермата и възрастта на мъжа?

- Безспорно има и затова възрастта е фактор поради много причини, които водят до нарушение в сперматогенезата. Но в неголям процент от случаите и при по-възрастни мъже може да има нормална спермограма и да се постигне бащинство. Но като общо, принципно положение, с напредването на възрастта се влошава и качеството на спермата.

- Кои са първите стъпки за установяване на причините за инфертилитета при мъжа?

- Първата крачка при една двойка, която желае да постигне спонтанна бременност, е спермограма на мъжа. Това е най-лесното изследване, което може да се направи и което сочи наличието на причини от страна на мъжа. Задължително трябва оттам да се започне. Най-бързото, най-лесното и най-показателно изследване е спермалният анализ.

- Кои са най-важните показатели, които се оценяват при провеждането на спермограма?

- Няма най-важни, всички показатели си имат своята тежест за оценка на спермалните показатели. Има строги критерии на Световната здравна организация от 2010 г. в това отношение. За да се получи оплождане, количествените показатели, като брой сперматозоиди в еякулата и тяхната концентрация, брой в един милилитър, са изключително важни.

- Кои заболявания се диагностицират най-често при мъжете като причина за мъжкия инфертилитет?

- Най-често, в 40% от случаите, при урологичен преглед се установява наличието на левостранно варикоцеле при мъжа. В днешно време левостранното варикоцеле е доказана, но коригируема причина за мъжкия инфертилитет. Обикновено, когато по повод на нарушена спермограма се извършва физикален преглед и се установява наличието на левостранно варикоцеле, задължително след това се препоръчва оперативно лечение. 

Научните факти по отношение на варикоцеле като мъжки фактор за инфертилитет са изключително изобилни. Има подчертан научен интерес към това заболяване като причина за мъжки инфертилитет. При варикоцеле поради това, че става разширение на вените в тестиса, се постига повишаване на локалната температура, което има неблагоприятно въздействие върху сперматогенезата в тестиса. Дори в последно време се говори за варикоцеле и оксидативен стрес. 

Оксидативният стрес представлява нарушено съотношение между производството на реактивни кислородни форми и антиоксидантните механизми на организма. Тези реактивни кислородни форми, в малки количества, са необходими за нормалното функциониране на тестисите и на другите репродуктивни органи. Но когато станат в по-голямо количество и се наруши този баланс: високо производство и слаба оксидантна възможност на организма, в случая локално в тестиса, се получава това неблагоприятно въздействие върху сперматогенезата.

- В каква възраст най-често се проявява варикоцеле? На какво трябва да обърнат внимание мъжете, за да потърсят своевременно консултация със специалист и евентуално лечение?

- Варикоцеле може да се проявява както в детска и юношеска възраст, така и при млади мъже. Идиопатичното варикоцеле е това същото левостранно варикоцеле, което се получава при младите мъже. Има анатомични причини за появата му. То може да бъде клинично проявено, т.е. да се палпират тези разширени вени в горната част, над тестиса вляво или да не се палпират, което се определя като клинично неизявено или субклинично варикоцеле. Общо взето, мъжете са много информирани и познават това заболяване. Когато напипат над левия тестис тези червеобразно разширени вени, търсят лекарска консултация, защото заболяването може да създаде дискомфорт и слаба болка в лявата половина на скротума при продължително стоене в изправено положение.

- Кога мъжът трябва да си направи спермограма?

- Първото нещо, което винаги препоръчвам, това е да се търси решаване на проблема тогава, когато той наистина съществува. Под проблем имам предвид, когато в една сексуално активна двойка има желание за постигане на бременност, но това не се случва. По-редки са случаите, когато даден млад мъж или момче иска да види каква е неговата оплодителна способност и си прави спермограма.

А когато се установят нарушения в спермалните показатели, количествени или качествени, се преминава към изработването на съответната диагностично-лечебна програма. Например, ако има варикоцеле, задължително трябва да се оперира. Ако няма хирургична причина, най-често при тези млади мъже могат да се търсят и полово придобити болести. В спермограмата има показатели, така наречените възпалителни параметри на еякулата, от които може да се съди за наличието на генитална инфекция. Така че най-често се търси варикоцеле и обикновено по възпалителните параметри на еякулата се установява дали има генитална инфекция. Това са двете най-чести причини.

Интерпретацията на една спермограма не е проста работа. И така смело мога да кажа, че има самозванци, които смятат, че са много на “ти” с тези проблеми. Но в крайна сметка се оказва точно обратното.

- Мит ли е твърдението, че заушката причинява безплодие?

- Не, не е мит, вярно е. Трябва да се кръстим с двете си ръце и дори на враговете си да не пожелаваме момчето им да се разболее от заушка. Аз съм наблюдавал няколко такива случая - след острата фаза на заушката, развиват възпаление на тестиса - постпаротитен орхит. Това е изключително неблагоприятно, защото първоначално тестисът се увеличава, след което задължително постепенно намалява размерите си. Тоест тестисът атрофира. А най-благоприятният вариант в този случай е постпаротитният орхит да е едностранен. Когато другият тестис е нормален, може да се очаква, че няма да има нарушения в спермограмата. Обратното, ако се развие двустранен постпаротитен орхит, тогава инфертилитетът при мъжа се смята за дефинитивен. Няма какво да се направи поради това, че се стига до двустранна атрофия на тестисите.

- Има ли лекарства, които може да повлияят на мъжкия инфертилитет?

- В днешно време има много лекарства на най-различна основа, които могат да стимулират сперматогенезата в тестисите. Консервативното лечение на мъжа с репродуктивни проблеми аз продължавам да казвам, че е изкуство. Лично в практиката си съм свидетел и на много безобразия и кощунства, които са застигнали тези млади мъже. Имам няколко такива случая, при които на млади момчета, поради нарушения в спермограмата, са предписвани мъжки полови хормони. А това в крайна сметка води до намаляване размера или атрофия на тестисите, до изчезване на сперматогенезата. Така че лечението е изкуство и трябва да се провежда много компетентно.

Другият принцип, който може да се окаже много пагубен за един млад мъж с нарушена сперматограма, е желанието много бързо да постигне ефект от лечението. Това го кара да ходи при различни лекари и внася хаос в лечението. В края на краищата не се стига до добър резултат. Затова при мъже с репродуктивни проблеми един от основните принципи трябва да бъде: придържане към един лекар и съобразяване с предписаното от него лечение.

- Има ли случаи, които не подлежат на лечение?

- Има, разбира се, случаи, в които не може да се излекува инфертилитетът. Например, когато липсват сперматозоиди, така наречената азооспермия. Има специални техники, с които може да се докаже дали има сперматогенеза в тестисите. Разполагаме с микрохирургични методи за екстракция на сперматозоиди от тестисите, епидидима и от семепровода за целите на асистираната репродукция. В днешно време репродуктивната урология бележи много драматичен прогрес. Аз се занимавам с много любов с клиничната урология и репродуктивна биология и пациентите ми имат доверие. Лечението и диагностиката при мъже с репродуктивни проблеми ми е любима част от урологията. Непрекъснато усъвършенствам познанията и уменията си в тази област. Неслучайно от три-четири години имам покана въпреки огромните ми задължения да водя една магистърска програма в Пловдивския университет на биолози по репродуктивна биология. Преподавам им патология и анатомия на мъжката репродуктивна система. Интересно е.

Съвременните методи са много ефективни

“Има методи с доказана ефективност - хирургични, рефертилизиращи методи - за възстановяване проходимостта например на семепровода. Той е важна част в анатомичния път за придвижване на сперматозоидите. Тези методи за възстановяване проходимостта на семепроводите са микрохирургични, а в България, за съжаление, микрохирургия в тази насока не се работи.

Също така за лечението на мъжкия инфертилитет в днешно време много разпространено място има и терапевтичната криопрезервация на спермата (замразяването на спермата). Така например много млади момчета, за нещастие, страдат от злокачествени заболявания като тумори на тестиса. Задължително при тях се провежда някакво лечение - химиотерапия, лъчетерапия, които имат токсично въздействие върху сперматогенезата. Една от възможностите в тези случаи е терапевтичната криопрезервация на сперма. Разбира се, след прекратяване на тази гонадотоксична терапия, може да има възстановяване на сперматогенезата, но това може да се случи след две и повече години. Така че възможност за постигане на реална бременност по време на терапията, това е замразяването на спермата или криопрезервацията на сперма.

Още повече, и това ви го казвам с много болка, в днешно време оскъдицата принуждава нашите млади и хубави момчета да стават пушечно месо на мисии, откъдето, не дай си Боже, може и да не се върнат. Една от възможностите, ако се получи някаква увреда по време на тези мисии, е предварителната криопрезервация на спермата, която след това да създаде възможност и за постигане на бащинство. Много модерна е днес репродуктивната урология. Тя разполага и с възможност за лекарствени въздействия върху сперматогенезата. Има много препарати с богато съдържание на витамини, минерали и други компоненти, които имат подобряващо действие върху сперматогенезата. Но пак казвам, основният принцип за успешна терапия е, когато пациентът се довери на един лекар, да се хванат ръка за ръка и заедно да извървяват дългия път на лечението.

Обикновено ефектът от предписаното лечение се проследява през 3 месеца. Ако след три месеца няма чувствително подобрение в сперматогенезата, може да се наложат допълнителни изследвания или да се прибегне до промяна на лечението. Но важно е лечението да бъде продължително. Освен хирургичното вземане на сперматозоиди, днес и при много малка бройка на сперматозоидите в еякулата, при съвременната репродуктивна технология може да направи селекция на най-жизнеспособните сперматозоиди и да се извърши ин витро оплождане или ИКСИ оплождане. Така че възможностите в днешно време са много големи и това, което аз отбелязвам, е, че има много позитивни нагласи към съвременните репродуктивни технологии. Така например мъжете, които имат един-два милиона сперматозоиди в еякулата, каквото и лечение да се приложи, много рядко може да се стигне до нормална спермограма и спонтанно забременяване. В този случай може да се постигне забременяване и бащинство именно чрез тези репродуктивни технологии - ин витро фертилизации, ИКСИ оплождане, вътрематочна инсеминация и т.н. Днес разполагаме с много възможности. Това е достатъчно да знаят всички млади семейства, за да има оптимизъм, а не песимизъм и обреченост при тези млади мъже. Това е много важно!”, каза специалистът.

 Милена ВАСИЛЕВА