Един от водещите специалисти по медицина на съня проф. д-р Иван Стайков е началник на Неврологичната клиника на “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда”. От 2009 г. там е разкрита лаборатория по медицина на съня, обзаведена с най-модерното оборудване - респираторен полиграф, полисомнограф, СРАР апарат, ВРАР апарат, апартура за скриниг при предполагаеми дихателни нарушения по време на сън.
По повод Световния ден на съня проф. Стайков и екипът му организираха на 17 март семинар за лекари и пациенти “Добрият сън е постижима мечта”. Семинарът беше първият по рода си съвместен форум на Българското дружество по неврология и Българското дружество по сомнология, достъпен както за медици с интерес към нарушенията на съня, така и за пациенти, които да научат повече за една от най-честите, но и най-пренебрегвани заплахи за нашето здраве и живот.
- Проф. Стайков, кои са по-редките, екзотични нарушения на съня?
- Нарколепсията е едно от по-рядките страдания. При това състояние в организма настъпват промени на биохимично ниво с определени белтъци. Вследствие на това при позитивна емоция, например смях, настъпва внезапна загуба на мускулен тонус и падане. Пациентите спят за 10 - 15 минути и се събуждат без спомен за инцидента. Опасно е, защото при падането може да си ударят главата.
- А кои са най-честите нарушения на съня?
- Нарушенията на съня и бодърстването са класифицирани в шест групи. Една трета от хората по света между 18 и 80-годишна възраст са се сблъсквали с някакъв вид нарушение на съня през живота си. Безсънието може да бъде психо-физиологична инсомния, парадоксална инсомния, нарушение на хигиената на съня, остра инсомния, хронична инсомния и много други.
Сънната апнея е дихателно нарушение, свързано със съня. Представлява спиране на дишането по време на сън, повтарящо се и продължаващо повече от 10 секунди. Това намалява нивото на кислорода в кръвта, налице е хронична хипоксия. Сънната апнея засяга повече мъжете за разлика от безсънието, от което страдат по-често жените и възрастните хора. Невинаги, но един от първите симптоми за сънната апнея е хъркането. Съпругите на пациентите първи споделят за проблема. От него са засегнати повече млади пълни мъже, а с възрастта този проблем се задълбочава.
Проф. д-р Иван Стайков
- Какви са рисковете от сънната апнея?
- От краткосрочните усложнения на сънната апнея на първо място е хиперсомнулентността. Пациентите се чувстват сънливи през деня, не са бодри, заспиват в определени ситуации, когато са оставени без външен стимул, например на кино, театър или пред телевизора. В крайните случаи те заспиват на волана. Известно е, че около 15 до 20% от катастрофите в световен мащаб се дължат на заспиване на волана. Това е много тревожен факт, тъй като повечето от нас са шофьори. Много вероятно е някой да заспи внезапно и да навлезе в насрещното движение или да ни удари колата отзад.
Освен това сънната апнея води до нарушения в концентрацията и вниманието, пациентите стават напрегнати, тревожни, понякога изпадат в депресивни състояния.
В дългосрочен план обструктивната сънна апнея повишава 2 до 2,5 пъти риска от мозъчен инсулт. Факт е, че около 60% от пациентите с обструктивна сънна апнея страдат и от високо кръвно налягане; 40 до 50% развиват различни нарушения във сърдечната функция, ритъмни нарушения; настъпва инсулинова резистентност и свързаните с нея ендокринни заболявания.
- Какво е лечението?
- Ако имаме съмнение за обструктивна сънна апнея, се прилага лечение с СРАР апарат, който подава позитивно налягане кислород в края на издишването и решава проблема.
При засегнатите от сънна апнея изцяло се понижава качеството на живот. Те го осъзнават ясно, след като вече сме им провели лечение. Някои от тях казват, че разделят живота си на две части - преди и след лечението за сънна апнея.
- Колко време е нужно, за да се получи подобрение?
- С лечението, с което разполагаме, състоянието почти веднага се подобрява: променя се целият метаболизъм, пациентите започват да спят добре, нивото на кислород в кръвта е достатъчно. Ето защо тези хора се чувстват съвсем различно.
- Какво представлява диагностиката на нарушенията на съня?
- Изследванията се извършват една или две нощи с помощта на апаратура, чрез която проследяваме дишането по време на сън, движенията на очите, на крайниците, мускулния тонус, сърдечния ритъм. Отчитаме и стадиите на съня. Това се извършва чрез полисомнография. Ако имаме съмнение за обструктивна сънна апнея, прилагаме лечение с СРАР апарат, който подава позитивно налягане кислород в края на издишването и решава проблема.
Повечето нарушения на съня, след като са правилно диагностицирани, са лечими с медикаменти или с някаква апаратура. В нашата лаборатория имаме възможност да диагностицираме и лекуваме всички нарушения на съня.
- Вие сте специалист в диагностиката и лечението на синдрома на неспокойните крака. Обяснете какво представлява това нарушение на съня?
- Това е много често страдание, особено сред бременни жени. Около 5% от хората страдат от този синдром. Пациентите изпитват неприятни усещания в краката. Слушал съм всякакви оплаквания - мравучкане, затопляне, сърбеж, болки, съклет в подбедриците, когато легнат да спят или по време на почивка. Това буквално влудява пациентите и ги кара да движат и да масажират краката си. В брошурата на Американската пациентска организация на хората със синдром на неспокойните крака са цитирани думите на един пациент: “Докторе, ако не ми помогнете, ще си отрежа краката”.
Толкова влудяващо може да бъде това състояние и то, разбира се, нарушава съня. Причината за синдрома на неспокойните крака е нарушение в желязодопаминовия модел: снижено ниво на желязо в мозъчно-ликворната субстанция през нощта, което предизвиква понижена функция на допаминергичната система на мозъка.
При това заболяване има и сериозна наследственост.
Въпреки че е много често, то е трудно за диагностициране. Обикновено се бърка с полиневропатия. Когато се знае обаче същността на патологията, може да се диагностицира лесно само по анамнеза. Златният стандарт обаче си остава полисомнографско изследване.
- Само във вашата лаборатория ли може да се прави това изследване?
- Има лаборатории и в други болници. Някои от тях са в пулмологични отделения и са насочени само към дихателните нарушения като обструктивната сънна апнея. Малко са такива като нашата лаборатория, в която се диагностицират всички нарушения на съня
Защото това е интердисциплинарно изследване, в което участва екип от различни специалисти. Подготвил съм много лекари, които са били и на специализации извън България. Ръководството на болницата ни закупи най-съвременната апаратура, което напълно улеснява работата ни.
- Какво ще посъветвате хората, които страдат от безсъние?
- Много често безсънието е свързано с липсата на хигиена на съня. Един от първите съвети, който даваме, е лягането и ставането от сън да става в определен час. По този начин мозъкът отново ще се приучи, че по това време трябва да се спи.
Спалнята трябва да се използва само за сън. А обикновено пациентите са в леглото с компютъра, или четат книга, или гледат телевизия. Хората с проблеми със съня трябва да приучат мозъка си, че в тази стая - спалнята, само се спи, а не се работи. Затова там не трябва да има компютър, телевизор, дори часовник. Освен това спалнята трябва да е проветрена, с нормална температура. Ако човек не може да заспи 15 - 20 минути, вместо да се върти в леглото, трябва да стане, да отиде в хола, в кухнята, да почете неангажираща литература, да погледа телевизия и едва когато му се доспи, да си легне.
Добре е да се вечеря поне три часа преди заспиването. На страдащите от безсъние обикновено им липсва достатъчно физическо натоварване в ежедневието. Затова през деня, но не късно вечер, е желателно да направят някаква тренировка или просто разходка с бързо темпо. Умората подпомага добрия сън. Но физическата активност не трябва да е късно вечер, защото може да има обратния ефект - да освежи вместо да приспи.
- Трябва ли да се вземат сънотворни лекарства?
- Едно сънотворно може да помогне при едни пациенти, но да навреди на други. Например при хора с обструктивна сънна апнея от медикамента за заспиване още повече ще се отпусне горната дихателна мускулатура, хъркането ще се задълбочи и честотата на дихателните паузи ще е по-голяма.
Мара КАЛЧЕВА
