Проф. д-р Робърт Търман: Страданията, болестите и смъртта са само една илюзия!

Аз съм на 83 години и понеже не мога да се движа много, по цял ден чета книги и гледам телевизия. Наскоро попаднах на едно предаване за будизма. Стори ми се твърде странно, че това учение обвинява самите нас за болестите и страданията, които си причиняваме. В предаването проф. Търман твърди, че будизмът ще спаси човечеството от болести и страдания, защото това учение не било религия, а психология. И всеки, който се обърне към него, може да бъде излекуван. Питам ви как?

В отговор на вашия въпрос, г-н Панев, ви предлагаме извадки от интервю с проф. Робърт Търман, който води курс по тибетски будизъм в Колумбийския университет в Ню Йорк. Интервюто е правено от журналистката Светлана Кольчик за френското списание “Мари Клер”. Само за сведение на читателите, проф. Търман е баща на известната холивудска звезда, актрисата Ума Търман.

- Проф. Търман, вие интерпретирате по странен начин будизма. Твърдите, че това учение е онзи лекар, който може да ни излекува само с вяра, без лекарства.
- Западната интерпретация на будизма не е съвсем вярна. Според нея Буда е казвал, че животът е страдание и единственият начин човек да се избави от страданията е да се откаже от желанията си. Но това не е така. Истината е, че Буда казва, че животът - това е щастие. Независимо от това дали човекът е здрав, или много болен, той трябва да е щастлив от това, че се е родил.

- Защо тогава съществуват страданията?
- От неведение. Страданията са илюзия. Буда казва, че само

животът на непросветения е пълен със страдания и болести

- А смъртоносните болести също ли са илюзия?
- Разбира се. И смъртта е илюзия. Какво например е ракът? Това е здрава тъкан, която расте извън правилното място. Това е излишък живот. И виновно често е неправилното хранене: нашата храна е пълна с консерванти и женски хормони, състоящи се от трофобластични клетки паразити... Повечето ракови тумори се състоят от такива клетки, растящи там, където не им е мястото. Но основната наша илюзия е в друго. Това е нашето неимоверно нарастващо его. Всеки човек счита себе си по-значим от останалите. Затова така се разстройваме, когато нещо се случи не така, както би ни си искало...

- И това ли е теория на Буда?
- Да, и за това е говорил Буда. Ако вие предполагате, че сте повече от света, от другите, вие сте обречени на болести и страдания. Светът ще спечели, а вие ще изгубите. Вие ще започнете да страдате, да боледувате, да губите своите близки...

- Къде слагате тогава любовта между хората?
- Оргазъм, разбира се. Животът - това е оргазъм.

- А тогава какво е любов?
- В нашето обичайно разбиране - желанието да обладаеш другия. Но това също е раздуто его. Т.е. възприемаме другия като продължение на самите нас. Хората остават заедно дотогава, докато са способни да удовлетворяват потребностите един на друг, след това се развеждат, защото, в крайна сметка,

считат своите потребности за по-важни

Истинската любов е, когато ти желаеш другият човек да бъде щастлив, защото е по-важен. Дори такава любов да не е взаимна... За да живеят двама души заедно, е важно да приемат факта, че всеки от тях си има свой духовен път и другият не бива да му се меси. Ако тези двамата превръщат живота си един-друг в ад, по-добре да се разделят, без да се замислят, защото ще пипнат всички възможни болести...

- Споменавате, че да имаш такава дъщеря като Ума - това е признак на много добра карма...
- Разбира се! Но и на Ума й провървя с нас, родителите й.

- Безпокоите ли се за нея?
- Разбира се, аз съм й баща. Но тя е умна и ще се справи!



Яна БОЯДЖИЕВА