Повечето представители на мъжкия пол над 50-годишна възраст, засегнати от ДПХ (увеличена простатна жлеза), не обръщат сериозно внимание на проблемите с уринирането и ги приемат като естествена част от остаряването. За съжаление хиперплазията на простатата води до редица нарушения в органите на пикочно-половата система. Анатомично през простатата преминава пикочният канал и разрастването на жлезата предизвиква затруднение при преминаване на урината през него.
Затова пикочният мехур трябва да извършва по-силни мускулни контракции, за да преодолее стеснения канал. Така нараства до ненормални размери мускулатурата на мехура, т. нар. хипертрофия. С времето пикочният мехур задържа все по-малко и по-малко течност, в резултат на което нуждата от уриниране се зачестява. Ако мъжът пренебрегне знаците, които му дава организмът и не се обърне към лекар, ДПХ може да доведе до преразтягане на пикочния мехур (атония). Оттук възникват и редица други усложнения:
► ретенция (задържане) на урина, което може да достигне 200-500 мл
► преливна инконтиненция, когато имаме непрекъснато и неконтролируемо изтичане на капки урина
► пълна задръжка на урина
Наличието на остатъчна урина е следващият сериозен проблем. Тя е предпоставка за развитие на инфекции, чието лечение е трудно, бавно и много често не с достатъчно добър резултат. Освен това хроничните инфекции научно доказано са предпоставка за развитие на раков процес в простатата. Този риск, заедно с усложняването на вече наличната симптоматика влияе зле върху общото здравословно състояние на мъжа. Обичайна последница от остатъчната урина е формирането на камъни в мехура. Тяхното количество и големина варират и дразнят лигавицата на пикочния мехур, случва се да запречат пътя на урината. Болният не подозира за камъните, докато в един момент не забележи кръв в урината, не получи подут и болезнен корем, треска, болка в пениса. В най-тежките случаи нелекуваната простата може да увреди бъбречната функция, което да доведе до тежки последици в бъдеще. Особено опасно е състоянието на пълна задръжка на урина (познато като ретенция на урината). Ако мъжът почувства, че не може да уринира и изпитва напрежение в долната част на корема следва незабавно да се обърне към уролог. Това състояние може да е резултат от прогресиращо с времето задръжка на урина, докато един ден се окаже напълно невъзможно да се уринира, но може и да е внезапно настъпващо състояние.
Уролозите на “Хил клиник” са много опитни в диагностиката на заболяванията на пикочно-половата система. През м. юли, във връзка със своя юбилей, клиниката подарява безплатно изследването урофлоуметрия на мъжете, които се обръщат към нея за преглед на простатната си жлеза.
Изследването е много полезно за уролога, за да може той да има пълна информация за състоянието на долните уринарни пътища. Преимуществото е, че за самия пациент това е много бърз и комфортен тест.
Единственото, което мъжът трябва да направи е да уринира в специален контейнер, а машина отчита различни показатели на струята му. Лекарят получава информацията под формата на графични схеми. Урологът на “Хил клиник” обсъжда с болния всички отклонения от нормата и евентуално необходимостта от лечение. Данните от урофлоуметрията се съпоставят с клиничния преглед и субективните оплаквания.
Как се лекува
увеличената простата?
За пациентите с доброкачествена хиперплазия на простатата е важно да се знае, че колкото по-бързо и точно се постави диагнозата, толкова лечението е по-успешно. На първо време се предписват медикаменти, които да облекчат състоянието. При мъжете, чийто простатит е с големи размери често най-доброто решение е безкръвната лазерна операция. В “Хил клиник” единствени в страната разполагат със Зелен лазер, Тулиум лазер и новия Холмиум Moses лазер. Към момента там са успешно оперирани над 3000 пациенти с доброкачествено увеличена простата, което ги нарежда сред болничните заведения с най-голям брой извършени лазерни манипулации в света.
Какви симптоми показват, че е наложително да се консултирате с уролог?
► Забавено начало на уринирането
► Прекъсната струя или уриниране на капки
► Слаба, вяла струя и намаляване на траекторията на струята
► Капки след приключване на уринирането
► Усещане, че пикочният мехур не е напълно изпразнен (това може да се докаже в последтвие при ехографски преглед при уролог, когато се установи остатъчна урина)
► Напрягане на тазовата мускулатура и дискомфорт при уриниране
► Неотложни позиви
► Неволно изпускане
► Прекалено често уриниране
► Нощно уриниране (повече от два пъти за цялата нощ)
