- Петре, къде си учил за кинезитерапевт и какви техники прилагаш сега в своята практика?- Докато играех в Испания, завърших мануална терапия и хиропрактика. Учих масаж, кинезитерапия, физиотерапия, работа с апаратура. Мануалната терапия привежда в баланс опорно-двигателния апарат чрез най-различни техники. Въздейства се там, където има мускулен дисбаланс или дисбаланс на сегменти на скелетната система. По този начин организмът започва да функционира нормално.
Най-често срещаният проблем, заради който идват пациентите при мен, е така нареченото на народен език сецване. Получава се дисбаланс на някакъв сегмент от гръбначния стълб вследствие на дегенеративни промени, на неправилна стойка или на неправилно извършване на физическа работа. Получава се дразнене на коренчета на нерви и защитната реакция на мозъка е да обездвижи този сегмент от гръбначния стълб, в който има проблем, като прави спазъм в мускулите, които отговарят за този сегмент на гръбнака. В крайна сметка пациентът застава в смешна принудителна поза и не може да мръдне. При случаите на сецване моята работа е да освободя мускулите от спазъма, те да се отпуснат и така сегментът от гръбнака да се върне в нормалното си състояние. Ако има някакво разместване, компресиране или притискане на нерв, мястото се отпуска.
Хората се плашат, когато им кажа, че имат дискова херния. Но всъщност много са тези, които получават дискова херния и до края на живота си не разбират за нея. Тя не им пречи да живеят нормално.
Дисковата херния е състояние,
което се среща при 80% от хората над 30-годишна възраст. Следствие е на неправилен начин на живот. Например да седиш 8 часа в офис или зад волана на автомобил не е най-здравословното за човешкото тяло, както и обратното - да носиш торби с цимент. Дори седенето с кръстосани крака води до дисбаланс в таза, ако се прави твърде често. Но съвременният начин на живот е такъв.
- Как помагаш на хората с дискови хернии?
- В този случай ги съветвам да правят профилактика. На първо място, да си направят работното място ергономично, по такъв начин да си подредят офиса и да работят на компютъра, че гръбначният стълб да се натоварва минимално във времето, през което човек седи. Това означава по такъв начин да си държи гърба, шията, кръста, ръката с компютърната мишка, че след работа да не изпитва дискомфорт, да не настъпват патологични изменения на гръбнака. Ошипяването на гръбначния стълб може да започне от неправилна стойка при седене, защото постоянно гръбначният стълб се натоварва в зоната на кръста. Организмът трупа там калций, понеже защитната му реакция е да трупа минерали на сегментите с постоянно натоварване. И в един момент се получава ошипяване на прешлените. Разбира се, седенето прегърбен е само една от причините за появата на шипове.
Моята работа е не само някакъв вид манипулация върху тялото, а и профилактика - давам на хората упражнения, с които да си поддържат тялото в баланс. Ако пожелае, човек може да си моделира тялото. Има достатъчно примери как чрез фитнес един дебелак след две години може да изглежда коренно различно. Същото може да се постигне с патология на гръбнака, например сколиоза: със сериозна работа и упражнения тя може да се коригира или да се поддържаш със спортна дейност, за да не изпитва човекът дискомфорт.
- За какво най-често те търсят твоите пациенти?
- За проблеми с гръбначния стълб - те са най-големият бич на съвременното общество. Избирам съответната терапия, с която да помогна, според състоянието на конкретния пациент - дали е остро, дали е хронично, каква е тежестта на патологията.
- Може ли да се избегнат тежките оперативни намеси, поставянето на импланти с някой от твоите методи?
- Зависи от степента на увреждането. При проблеми с гръбнака винаги се използват алтернативни на хирургията методи, преди да се прибегне до нея. И най-добрите хирурзи го препоръчват. Може да са масажи, мануална терапия, физиотерапия, озонотерапия, упражнения, с които човек се връща към нормалния си начин на живот. Но ако е настъпила сериозна дегенерация и това лечение не помогне, се налага операция. По същия начин няма как да възстановя напълно износена става на коляното, без хрущял, заради което човекът изпитва болка и не може да ходи. Още не е измислен метод за регенерация на хрущял. При тези случаи ставата се сменя с изкуствена. Аз мога да помогна само при хронични състояния, без много тежки увреждания.
- Ти самият беше волейболист, сега работиш с волейболисти от националния отбор. Какви са техните травми, с кои от тях успяваш да се справиш?
- Най-тежките травми във волейбола са разкъсванията на кръстни връзки на колената, както и проблеми на раменната става, изискващи оперативна намеса. След такива операции волейболистът не играе цяла година. Аз се справям с всякакви изкълчвания на глезени, проблеми с кръста, разместване на колена, рамена по време на състезания или някакъв турнир, които изискват бързо играчът да се възстанови и да се върне на терена.
Атанасов масажира руския национал по волейбол Николай Павлов
Миналата година например Тодор Скримов изкълчи глезен по време на Световната лига. Обикновено при такава степен на изкълчване са необходими между 10 и 14 дни почивка. Използвах някои методи - процедури с апаратура, мануална терапия - и на петия ден Скримов влезе в игра, което е изключително важно в рамките на един турнир.
- Кога ти самият разбра, че трябва да се откажеш от волейбола?
- Беше в Испания. Станах шампион с “Теруел” през 2008 г. и се отказах. Защото като ставах сутрин, ми трябваха 15 минути, за да се раздвижа. Нямах травми, но тялото ми беше изморено и реших, че ми стига толкова състезателна дейност.
- Ще сравниш ли здравеопазването у нас с това в държавите, в които си играл волейбол?
- 12 години съм живял в чужбина и съм видял как работят медицинските им системи. Системата на нашето здравеопазване малко се различава от тази в другите западноевропейски страни. Ако получи остри болки в кръста, английският пациент трябва да отиде при личния си лекар, пред чийто кабинет да чака като ненормален, за да го изпратят на ортопед, който да му каже да дойде за преглед след две седмици. За да се случат нещата веднага, англичанинът трябва да отиде в частен кабинет и да си плати.
Не съм сигурен, че като цяло специалистите в Западна Европа са по-добри от нашите. Иначе навсякъде има и лоши, и добри. Единствената разлика е, че те имат по-добра материална база, работят в по-хубави клиники, разполагат с по-модерни технологии.
Предимство за пациента във Франция е, че дори и да почака известно време, докато го приемат в държавната болница, дава си електронната карта и нищо повече не го интересува. Нито плаща за нещо извън здравните вноски, нито му искат пари, а и получава нормално обслужване. А при нас може и да не получиш нормално обслужване, дори да си платиш.
Но и във Франция има недомислици. Мой приятел кинезитерапевт не може да се отърве от постоянното присъствие на възрастни дами, на които нищо им няма, но за тях е безплатно и те висят пред кабинета му. Те си използват социалната система, защото имат право, но колегата не може да обърне внимание на пациентите със сериозни проблеми.
Мара КАЛЧЕВА
