Тинка Гачева: Имам лимфом, ще ме спаси трансплантация на костен мозък!

 29-годишната Тинка Гачева от Кърджали е с диагноза лимфом на Ходжкин, стадий 4В. Младата жена, която има две момчета на 5 и на 1 годинка, се лекува успешно в турската болница „Джон Хопкинс” в Истанбул. Това обаче е свързано и със сериозни разходи, които семейството и приятелите й вече не могат да поемат.

Ето защо Тинка се обръща чрез в. „Доктор” за помощ към всеки, който може да отдели средства. Банковите сметки са в Централна кооперативна банка: в лева – BG69 CECB 9790 40A5 5097 01, в евро – BG13 CECB 9790 44A5 5097 00. Титуляр TINKA IVOVA GACHEVA, BIC: CECBBGSF.

- Тинка, как се стигна при вас до диагнозата ходжкинов лимфом?
- Всичко започна, когато си напипах топче на врата от лявата страна. Отидох на преглед при личния си лекар, но тя ми каза, че не е нещо обезпокоително, че лимфните възли по принцип са филтърът на организма. Поръча ми да отида на контролен преглед след две седмици.

Тогава топчето не беше нараснало много и лекарката ме изпрати при специалист по вътрешни болести. Тя ми изписа широкоспектърен антибиотик, който беше сравнително евтин, и водноразтворими витамини. Каза ми също да отида пак след известно време. Когато отидох отново при същата докторка, топчето беше нараснало, а не намаляло, както се очакваше. Посъветва ме да потърся друг специалист. Моя позната предположи, че може да е мастно образувание. Ходих при хирург, който ме изследва няколко пъти с ултразвук. Притесняваше го плътността на това топче. Разсъждаваше, че ако е разширен кръвоносен съд на врата, трябва да е мек като течност в балон, а той е прекалено твърд. Хирургът ми изписа хранителни добавки, които пих две седмици. Имах запазен час при професор хематолог в Пловдив – проф. Стефан Горанов. Отидох при него с всички изследвания, които ми бяха направени до момента, включително за туморни маркери. Пипна топчето и каза, че

трябва спешно да се направи биопсия

Учудваше се, че до този момент не е направена такава. Нито личната докторка, нито някой от другите специалисти ми беше казал, че трябва.

Направиха ми биопсията в Университетската болница „Св. Георги” в Пловдив. Явно не им стигна пробата и се наложи да правя втора биопсия в частна болница „Каспела” в Пловдив. Този път взеха повече материал – стана с пълна упойка, оперативно. След две седмици чакане ми съобщиха, че диагнозата е ходжкинов лимфом.

- Къде решихте да се лекувате?
- Мъжът ми прецени, че в България диагнозите не са толкова надеждни, че е добре да потърсим друго мнение. Представителят на клиниката „Джон Хопкинс” в Турция е наш познат. Точно затова решихме да идем в Истанбул и там да ми направят още веднъж всички изследвания, заедно със стъкълцата с пробите от тъканта. Така се стекоха нещата, че решихме и да се лекувам в същата болница.

Направиха ми изследване със скенер. Видя се, че имам разсейки в черния и в белия дроб и в дясната тазобедрена става. Имах и нощното изпотяване, което не знаех, че също е симптом на това заболяване. Проф. д-р Зафер Гюлбаш, който е хематолог, ми изписа стандартното лечение шест курса химиотерапия. Каза, че ако е само на едно място, ако е само подутият лимфен възел на врата, е можело да ми се направи лъчетерапия. Но щом

имам разсейки и в други органи, трябва и химиотерапия

Така започнахме през април. След два месеца ми направиха отново изследване със скенер и всичко беше абсолютно чисто. Професорът много се зарадва, че има толкова добри резултати. Но когато отидох през септември в Турция, топчето пак се беше подуло. След две седмици трябваше да ми се направи вливка, но проф. Гюлбаш я отмени, защото топчето беше пораснало много. Сега съм на друга химия. Шест дни лежа в болницата, три дни ми вливат химията и така ходя през две седмици за следващата. В края на октомври трябва да ми се направи още един скенер, за да видим дали всичко е изчистено. Дай Боже, всичко да е добре. В тази клиника се чувствам по-сигурна. Мъжът ми е съпричастен и ме подкрепя да се лекувам в Турция. Щом сме започнали там, продължаваме лечението на същото място.

- Какво следва след химиотерапията?
- Предстои и трансплантация на костен мозък, стига да събера сумата.

Трансплантацията ще е автоложна – от мен за мен

Разбира се, ако имам годни клетки костен мозък и може да се получи. Говорили сме с доктора, но в детайли не сме влизали, защото още сме в процес на химиотерапия. Топчето на врата още не ми е спаднало след първата вливка. На 13 октомври съм пак на химиотерапия.

- Колко пари ще са нужни за трансплантацията?
- Сумата, която ми съобщиха с документ от турската болница, е доста голяма – 71 930 евро. В тази цена влиза едно изследване със скенер, четири курса на химиотерапията и трансплантацията. Не мога да ви кажа каква сума сме дали до момента, защото мъжът ми води плащанията и гледа да не ме затормозява с тези сметки. Моите приятели са до мен и всички ми помагат.

Надявам се много хора да ми помогнат с пари. Защото съм убедена, че мога да се излекувам. Аз съм на 29 години. Имам малко дете на година и 10 месеца и едно на 5 години. Сама си ги гледам, все още съм по майчинство.

- Опитвали ли сте да искате финансиране от Комисията за лечение в чужбина?
- Да, тези дни моя приятелка пусна документите ми и чакаме отговор. Но тя ми каза, че това ще отнеме доста време – поне месец.

- Разочарована ли сте от българската система на здравеопазване?
- Не. В никакъв случей не съм настроена зле към българските лекари. Просто така се стекоха обстоятелствата, че започнах лечението в Турция. Чела съм за хора в моето положение, на които са открили много по-късно болестта ходжкинов лимфом. В момента една девойка от Пловдив се лекува в испанска клиника. Тя е болна от 4 години, а й е отнело страшно много време, за да й открият болестта.

Лекували са я погрешно за болни бъбреци

и от други болести, преди да й поставят точната диагноза. Аз дори съм благодарна, че за този кратък период от 2 – 3 месеца са ми открили заболяването. Това изобщо не може да се нарече забавяне. Според доктора, който ме лекува в Турция, може да се излекувам напълно.

- Колко българи се лекуват при проф. Гюлбаш?
- По моите наблюдения много българи се лекуват при него и изобщо в цялата клиника. И не само българи. Има чужденци от различни краища на света – руснаци, англичани, французи.




Мара КАЛЧЕВА