“Долният кръстосан синдром е едно от най-честите функционални нарушения в опорно-двигателния апарат. Изразява се в характерен мускулен дисбаланс в лумбо-пелвисната област”, обясни Цветелин Ангелов - магистър-кинезитерапевт и рехабилитатор, част от екипа на “Sofia Physio Center”.
Той придобива образователно-квалификационна степен “бакалавър”, по специалност “Кинезитерапия” в МУ - София. След това продължава професионалното си развитие, като записва магистратура по “Кинезитерапия в ортопедията и травматологията” в НСА “Васил Левски”. Следва и втора магистратура по “Обществено здраве и здравен мениджмънт” във ФОЗ към МУ - София.
Нарушенията в стойката са свързани с промяна на нормалните извивки или позицията на гръбначния стълб, и съответно нарушение в мускулния баланс. За разлика обаче от трайните гръбначни изкривявания, неподходящите и грешно заучени пози могат много по-лесно да се коригират с подходящи упражнения. Долният кръстосан синдром е едно от най-честите нарушения в опорно-двигателния апарат.
За основна причина за появата му обикновено се смята неправилната стойка, вследствие на която се получава дисбаланс между мускулите, поддържащи таза в неутрално положение. Ежедневните двигателни навици също допринасят за задълбочаването на извивката в кръста.
Цветелин Ангелов
Най-честите причини и рискови фактори за увеличаването на лумбалната лордоза са:
• Характерен мускулен дисбаланс (най-вече слаба коремна мускулатура и/или скъсени флексори на бедрата).
• Бременност.
• Наднормено тегло.
• Често ходене на висок ток и др.
Китайците удължават живота с тези 2 упражнения за крака
За противодействие на долния кръстосан синдром е необходима следната промяна на двигателните навици:
1. Независимо дали професията ви е свързана с продължителен стоеж или седеж, правете по-често кратки почивки, през които да разтегнете дългите мускули на гърба.
2. При ходене или стоене се опитвайте да държите коремните мускули леко стегнати и корема прибран.
3. Не задълбочавайте умишлено извивката в долната част на гърба (при жените) и не се опитвайте да изпъчите максимално напред гръдния си кош (при мъжете).
4. Позата по време на сън се променя трудно, но по възможност, избягвайте да спите по корем, тъй като тази позиция задълбочава лордозата. Ако не можете да промените това, пробвайте да поставите малка възглавница под корема. По-добрите варианти са спането настрани, с възглавница между краката или по гръб.
Кинезитерапията цели възстановяване на баланса на мускулния тонус, като въздейства за подобряване на подвижността на гръбначния стълб. Включват се упражнения за засилване на коремните и седалищните мускули, и стречинг за скъсените мускули. Масажът има благоприятно действие върху стегнатите мускули, като ги отпуска и подобрява кръвоснабдяването, но сам по себе си, не е достатъчен.
Първа група упражнения: за засилване на слабите мускули:
Упражнение № 1. Планк
Упражнение № 2. Коремни преси
Упражнение № 3. Повдигане на таза от лег
Упражнение № 4. „Ритници” от колянна опора
Втора група упражнения: за разтягане на скъсените мускули
Упражнение №1. Стречинг за флексорите на бедрата
Упражнение № 2. Самомасаж на бедрените флексори
Упражнение № 3. Йога позиция „Дете”
Упражнение № 4. Самомасаж на дълги гръбни мускули
Внимание! Допълнителни указания и упражнения, които трябва да избягвате:
1. Като цяло трябва да избягвате упражнения, които атоварват много скъсените мускули. Това не означава да не тренирате на долната част на гърба, но трябва да ограничите за известно време интензивните натоварвания върху еректорите.
2. Ограничете упражненията за гръб без опора за кръста, тъй като това ще увеличи спазъма на дългите гръбни мускули.
3. Избягвайте всички варианти на коремни преси, при които свивате тялото към краката, защото флексорите на таза също поемат голяма част от натоварването. Поради същата причина избягвайте класическите коремни преси.
Пириформис синдромът е невромускулно състояние
Крушовидният мускул (m.piriformis) се намира в задната част на тазобедрената става и седалището, обясни рехабилитаторът Цветелин Ангелов. При анатомична позиция на човешкото тяло (изправен стоеж) функцията му е свързана със завъртането на бедрената кост навън (външна ротация), което означава, че е важен стабилизатор в областта на тазобедрената става и таза. Участва и в осигуряването на т.нар. „централна стабилност“, позволяваща координирани и правилни движения на горните и долните крайници.
Познаването на анатомичното му разположение спомага за разбирането на това, как се появява т.нар. „Пириформис синдром“ и защо болката в кръста или крака може да бъде с първоизточник от седалищната област.
Основната функция на крушовидния мускул е да осъществява стабилизацията на главата на бедрената кост в тазобедрената става, но в ежедневието участва активно и в движения, като:
• При седяща позиция изпълнява абдукция (отвеждане встрани) на ТБС, например при преместване от един стол на друг, без изправяне.
• Осигуряване на опороспособност на ТБС при ротиране (извъртане) на тялото.
• Стабилизиране на таза, например при ставане от седалка в движещ се автобус.
При около 10-15% от хората, седалищният нерв (целият или част от него) преминава през крушовидния мускул, а не под него, преди да се спусне надолу по крака. Това обстоятелство може да причини сравнително рядко срещания „синдром на m. piriformis“.
Няколко прости упражнения спират хъркането завинаги
Промяната в тонуса на мускула (хипертонус) оказва влияние върху проводимостта на нерва, притиска минаващия под него седалищен нерв, което е предпоставка за оплаквания, като мравучкане, парене и изтръпване в областта на седалището. С прогресиране на състоянието това чувство може да прерасне в болка, разпространяваща се по хода на нерва - надолу по крака, а също така и нагоре към кръста. Болката често е съпроводена и с намален обем на движение в тазобедрените стави. Други причини за възникването на синдрома могат да бъдат седенето върху портмоне в задния джоб, продължително бягане и ходене, както и честото коленичене. Обикновено оплакванията отшумяват напълно или частично, след като се легне по гръб.
Пириформис синдромът често може да се обърка с травми в областта на ишиокруралната мускулатура (задна бедрена мускулна група) и радикулерна (предадена) болка от притискане на нервно коренче в областта на лумбалния (поясния) дял на гръбначния стълб.
Лечението е изцяло консервативно, като водеща роля има кинезитерапията (физиотерапия). Включват се средства, които целят намаляване на хипертонуса на мускула:
• Релаксиращи нервно-мускулни техники
• Мануална терапия, масаж, стречинг
• Проприоцептивни упражнения в областта на ТБС, тялото и др.
Яна БОЯДЖИЕВА
