Знаете ли какъв е пулсът ви? Можете ли да го измервате? Чували ли сте, че 60-80 удара в минута вече не е идеалната норма? Преди няколко години учените проведоха няколко изследвания, в които наблюдаваха огромен брой хора години наред. Данните сочат, че идеалният пулс в покой е 55-60 удара в минута. Разбира се, ако честотата му е по-висока, например от 60 до 80 удара/мин, това не се приема като смъртна присъда, но не е и оптималното състояние.
Ускореният пулс е приравнен към рисковете, които носи тютюнопушенето
Ако в покой сърцето обикновено бие по-бързо от 80-85 удара в минута, това може да се счита за рисков фактор за развитие на сърдечносъдови заболявания. Нека припомним, че сред причинителите на това състояние са и тютюнопушенето, наднорменото тегло, ниската физическа активност и високият холестерол. Сега сред тях се нарежда и леко ускореният пулс - честотата на сърдечните съкращения, както казват лекарите.
За да сме по-конкретно: такъв пулс увеличава риска от развитие на артериална хипертония, атеросклероза, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност и инсулт. Всичко те са взаимосвързани заболявания.
Как могат да се обяснят негативните ефекти от учестения пулс?
Лекарите имат обяснение за вредното въздействие дори на леко повишения пулс. Първо, експериментите показват, че той променя кръвния поток по такъв начин, че стените на кръвоносните съдове се повлияват отрицателно, ускорявайки скоростта на развитие на атеросклеротичните лезии. Второ, ускореният пулс е по-лош за самото сърце. То работи без спиране и почива по време на т.нар. диастола - периодът между съкращенията, когато сърдечният мускул се отпуска. Това е времето, когато кръвта тече към него. Колкото по-бързо се свива сърцето, толкова по-кратка е диастолата и толкова по-малко кислород получава сърдечният мускул.
Пулсът също трябва да се лекува
Леко учестеният пулс е рисков фактор не само за развитието на сърдечносъдови заболявания. Особено вреди на хора, които вече имат такива, защото ускорява прогресията им и доближава инфарктите, инсултите, другите усложнения и дори смъртта. Затова целта на лечението на сърдечноболните днес е коригиране на пулса, ако е необходимо. Тоест, както това се прилага при висок холестерол и наднормено тегло, изискващи корекция. Например, пациентите с хипертония трябва не само да намалят кръвното си налягане, но и да не позволяват пулсът им да надвишава 80 удара в минута.
Същият ефект се търси и при лечението на пациенти със сърдечна недостатъчност. Но при терапията на исхемична болест на сърцето препоръките са още по-строги – трябва да се опитате да поддържате пулса си в покой на не повече от 70 удара в минута. Има и специални лекарства за забавяне на пулса, които се използват широко в кардиологията.
В същото време битува и схващането, че бавният пулс е добър показател. Например, при спортистите е правило и се смята, че това показва добра подготовка. Честота на пулса под 55 удара в минута обаче не може да се счита за оптимална, защото също увеличава риска от развитие на сърдечносъдови заболявания.
Когато сърцето бие неравномерно
Освен честотата на пулса, изключително важен е и ритъмът му – здравото сърце се свива ритмично. Това означава, че интервалите от времето между ударите са равни. Когато някой измерва собствения си пулс или на близките си, често му се струва, че той е аритмичен - неправилен. И всячески се опитва да усети дали интервалите между ударите се различават един от друг. Това не трябва да се прави, независимо от факта, че неправилният ритъм се усеща лесно и паузите между ударите се различават доста забележимо. Понякога се случва силата на ударите на пулса да варира. Някои са по-силни и ясни, други – по-слаби и не повдигат много артерията.
Какво трябва да направите, ако почувствате неравномерен пулс?
Консултирайте се с кардиолог. Диагностиката и лечението на аритмиите често са сложни. И поради тази причина изследването само на пулса не е достатъчно. На първо място, лекарят предписва електрокардиограма (ЕКГ). А понякога са необходими и допълнителни изследвания. Например, Холтер мониторинг - специално устройство, което записва ЕКГ в продължение на 24 часа, след което се разчита с помощта на компютър.
Важно е да можете да определяте пулса си
Дори ако разчитате на смарт часовник или фитнес тракер, все пак трябва да проверявате сърдечната си честота ръчно от време на време. Но много от хората не го правят по правилния начин - усещат пулсиращата артерия на китката, но тя често им „бяга“ някъде.
Ето как да измерите пулса си правилно
Обърнете ръката си с дланта нагоре. Сухожилията на китката се напипват лесно. На око разделете ширината на китката си на четири равни части. Най-външната е ограничена от сухожилието, минаващо от основата на палеца. Извън него лесно се идентифицира пулсиращата радиална артерия.
Това е идеалното място да измерите пулса си. След като откриете този пулсиращ кръвоносен съд, поставете четири пръста, с изключение на палеца, над и покрай него. Често срещана грешка е да броите пулса само с показалеца или палеца. Площта им е прекалено малка, така че пулсът често „бяга“. Приложете лек натиск с върховете на 4-те пръста върху пулсиращата артерия. По този начин пулсът няма да изчезне.
Обикновено с помощта на хронометър броят на ударите на пулса се отчита за 15 секунди. Получената цифра се умножава по 4, за да се получи сърдечната честота за една минута. Можете да броите ударите не за 15 секунди, а и за 20 или 30, като умножите броя на съкращенията съответно по 3 или 2.
