Васил Мирчев: Опериран съм пет пъти заради рак на дебелото черво!

Васил Мирчев се лекува от карцином на дебелото черво и макар че е 71-годишен, продължава да работи. Той споделя открито историята си и така участва в кампанията “За да ме има повече време вкъщи” на Федерация “Български пациентски форум” за превенция на колоректалния карцином и подкрепа на пациентите с това заболяване. В момента национална политика за профилактика на рака не се провежда. Инициативата е оставена на пациентите. Лекарите съветват всички хора над 50 години да си направят изследване - колоноскопия, за да се открива навреме колоректалният карцином и да се лекува успешно. 

---

- Г-н Мирчев, здравословно ли живеете?
- Не може да се каже, че се храня здравословно. Ям всичко, никакви диети. Може би е ген, че нямам наднормено тегло. Но съм спортувал. Карам колело, ходя на плуване.

- Имаше ли някой в семейството с подобен здравословен проблем?
- Баща ми страдаше от рак на кожата. 

- Питали ли сте се откъде ви е дошло това заболяване?
- Лекарите не могат да кажат откъде е дошло. Просто е дошло. Раковите заболявания са много специфични. 

- Имаше ли някакви симптоми при вас колоректалният карцином?
- Не съм усетил абсолютно никакви симптоми. Никога не съм боледувал, даже и от грип. Нямах здравословни проблеми. Три седмици преди да ми поставят диагнозата личната лекарка ме извика за профилактични прегледи - взеха ми кръв за изследване, направиха ми ЕКГ и така нататък, но нищо не показваше отклонения. Една неделя тръгнах с приятели да изкачваме Черни връх на Витоша. На половината път започнах да се задъхвам и се върнах. В понеделник получих запек. Четири дни не можех да се изхождам. Междувременно ходех на работа. Колегите ми казаха: “Погледни се в огледалото колко си пожълтял”. Започнало е отравяне на кръвта. В петък вечерта започнах да повръщам едва ли не фекалии. Синът ми ме закара в “Пирогов”. 

Докторът директно ми каза, че имам рак на дебелото черво 

Това се случи на 18 август 2012 г. В “Пирогов” ме оперира д-р Стефанов и ми извади стома (анус претер). Изписаха ме, но раната се възпали и отидох в Онкологията в София (СБАЛО). След няколко химиотерапии и вливания на антибиотици, ме изписаха. На 7 януари 2013 г. постъпих отново в тази болница при д-р Ангелова, за да ми прибере стомата. После се чувствах добре. Но на скенера се видя петно на черния дроб и на 26 април ми направиха операцията на черния дроб. Трудно се възстанових, близо три седмици. Септември се появиха образувания на лимфните възли. Пак операция. Една година след това всичко беше нормално. Но се повтори проблемът с лимфните възли и на 6 октомври 2014 г. ми направиха петата операция.   

- Какво ви е впечатлението от специалистите, от цялата система на лечение на това онкологично заболяване?
- Положителни са ми впечатленията от хирурзите. Но е по-добре човек да не попада в такива лечебни заведения. Направо не ми се ходеше на петата операция. Не исках да преживея още веднъж всичко това. Но какво друго да направя? Отидох.
 
Никога не изпадам в депресивни състояния

Просто приемам нещата такива, каквито са. При първата бях отворен от горе до долу и ми беше извадена стомата. Най-тежка и сложна беше чернодробната операция. Разрезът беше от черния дроб на гърба до средата на корема, че и повече. Най-трудно се възстанових от нея. Две седмици се чувствах ужасно. Белезите се скриват. Една година по-късно първият белег изчезна. Това да е проблемът, белезите. 

- Как ви обнадежди, какви прогнози ви даде д-р Ангелова?
- Аз не питам и тя никакви прогнози не ми казва. Само като ме превързваше веднъж ме попита дали пия алое вера и ползвам ли някакви други лечения. Викам й: “Не”. Отговори ми: “Така трябва, тялото да се възстанови по естествен път. А и не вярвай на това, което пише в интернет, разни бабини деветини. В медицината е истината.”

- Наистина много онкологични пациенти прибягват до алтернативни методи, до допълнителни лечения.
- Аз също съм чувал. Даже наскоро един приятел ми предлагаше рецепта за народно лечение. Отказах. Не слушам и не изпълнявам такива съвети. Доверявам се само на докторите. Имах млада комшийка преди тридесетина години с бучка на гърдата. Отрязаха й едната гърда. Докторът й предложи да отреже и другата за по-сигурно. Обаче мъжът й намери някакъв лечител. Три месеца бяха при този лечител в Шуменско. Като се върна, докторът каза: “Късно е”. Две седмици след това жената си отиде. Затова не вярвам на лечители. 

- Правихте ли химиотерапия?
- О, не мога да преброя колко химиотерапии са ми правени. Още след първата операция в Онкологията бях подложен на няколко химиотерапии. Като ми вкараха обратно стомата - пак няколко химиотерапии. След чернодробната операция също. Имам по десетина химиотерапии след всяка операция. В отделението вече всички ме познават. 

- Как ги понесохте?
- След първите химиотерапии, които траеха по три дни, ходех като на иглички. Не се чувствах комфортно. Но издържах. След последната операция химиотерапиите са само по един час. Чакането реално е повече от самото вливане. Други пациенти ме питат какво са ми вливали, но аз не питам. Не ме интересува. 

Докторите си знаят работата 

Ако ми обяснят, какво ще спечеля или ще загубя?

- Сега какво ви предстои?
- Още една химиотерапия и скенер. Ако изследването покаже, че всичко е нормално, може би ще има пак химиотерапия, но няма да има операция. 

- Как гледате на всички тези изпитания в живота си?
- Положително. Не съм човек, който да се впечатлява много или да изпада в депресия. Това са нещата от живота. Дали от рак или от друго заболяване, пак ще се мре. То и милиардери си отиват от тази болест. Нали знаете какво пише на колоната на Омуртаг: “Човек и добре да живее, умира и друг се ражда.” Както в казармата: “Щом си влязъл, трябва да излезеш”. Така е и с живота. (смее се) Не се страхувам от смъртта. Даже и не се замислям за нея. Просто си живея спокойно. Имам внук, с когото обичам да се разхождаме, да си говорим.

- Какво му обяснявате за вашата болест?
- Никога не съм крил от никого за рака. Всички разбраха още в началото. На детето казах: “Имам една лоша болест, нарича се рак. Но аз се боря с нея. Дано се излекувам.” Внукът ми ме целуна и това е. 

- В състояние ли сте да работите?
- Изобщо не съм спирал. Само по няколко дни бях в болнични, докато ми направят операциите. По професия съм машинен техник, ремонтирам шевни машини. Предупреждават ме да не вдигам тежки предмети, но чантата с инструментите ми тежи десетина и повече килограма. Да, ама аз я вдигам. С нея ходя по шивашките цехове. Ръцете ми са силни.


Мара КАЛЧЕВА