Вече при 80% от децата с левкемия постигаме продължителна преживяемост

“Постиженията в медицинската наука и практика по отношение на детската онкохематология са големи”. Това заяви в краткия ни, но съдържателен разговор проф. д-р Драган Бобев - педиатър-онкохематолог, национален консултант по детска онкохематология и трансплантология. Членува в Международното общество по онкохематология и трансплантология и ЕБМТ.

- Проф. Бобев, търся ви, за да ви помоля да информирате нашите читатели за това какви са добрите новини и резултати в детската онкохематология?
- Добрите новини съществуват вече отпреди 10-15 години и те са свързани с общоевропейската практика за лечението на злокачествени заболявания в страни като нашата. Ние ползваме изцяло всичко онова, което е в стандартите на европейската школа за лечение на злокачествените заболявания, членове сме и на Европейската асоциация за лечение на тези болести. Там присъстват всички програми и етапи за лечението в това направление. Те вече са така добре програмирани и известни на всички страни от ЕС, че лечението на злокачествени заболявания се е превърнало във феномен, който се използва рационално от всички школи, които имат желание да се съобразяват с изработените европейски стандарти.

- И какъв е ефектът, пък и резултатът?
- В резултат на това левкемията и другите злокачествени заболявания вече придобиват нови измерения от гледна точка на възможност за дълготрайна преживяемост и дефинитивно оздравяване. То като относителен дял е различно в различните форми на злокачествените заболявания. Ако обаче вземем най-често срещаното от тези заболявания - левкемията, мога да заявя, че вече между 60 и 80%, в зависимост от формата на заболяването, сме в състояние да осигуряваме дълготрайна продължителност на живота и дефинитивно оздравяване. Използват се международно признати критерии, с които се съобразяваме тогава, когато определяме относителния дял на дълготрайно преживяващите и дефинитивно оздравяващи пациенти. Така че постиженията в тази област на медицинската наука и практика са твърде големи. Все още има незначителни петна, за които се създават непрекъснато условия за подобряване процента на дефинитивно оздравяващите. Приоритет в това отношение са острата левкемия, злокачествените лимфоми и някои тумори в детската възраст - ембрионалните тумори.

- Проф. Бобев, съвсем накратко - знае ли се причината за възникване и развитие на левкемията?
- Не, причината е неизвестна. Само за една-единствена форма на тази болест досега се подозира специфичен вирус, но това е само за определена група, чийто относителен дял е малък. 

- И пак накратко - може ли да се улови в самото начало това коварно заболяване? Има ли начални признаци? На какво да обърнат внимание родителите?
- Не, много е трудно да се доловят минималните промени в общото състояние на детето, когато се касае за злокачествено заболяване. Така че бруталното начало е това, което обръща вниманието на близките и на лекарите към вероятността да се касае за злокачествено заболяване. Иначе - минималните промени в общото състояние на детето невинаги трябва да се коментират като признак на лошо заболяване.

- Да, но не и да се неглижират.
- Минималните промени не трябва да се неглижират от лекарите тогава, когато има достатъчно обективни признаци да се създават подозрения.


Яна БОЯДЖИЕВА