Представяме една лична история, свързана със сериозно заболяване и огромно изпитание. Диагнозата на Виолета Стоянова е сериозна - мозъчна аневризма.
За късмет, тя е навреме диагностицирана и оперирана от най-добрите специалисти в България. За щастливите случайности и за неблагоприятните ефекти на болестта Виолета разказва в подкаста си, който може да намерите в You tube, като напишете в полето за търсене "Подкаст на Виолета Стоянова".
Публикуваме историята на Виолета като пациент с нейно разрешение.
„2021 г. беше много тежка година за мен. Претърпях четири операции – две на очите и две на мозъка. Имах аневризма, която притискаше очните нерви, и причини постепенната загуба на зрението ми. Аневризмата е увреждане на кръвоносен съд в мозъка. Представлява балонче, което се пълни с кръв и при всяко пулсиране се раздува. И както се пълни, може да се пръсне. В резултат на това може да се получи инсулт, от който човек или си отива, или се инвалидизира, а точно това ме притесняваше най-много.
За щастие, моята аневризма беше открита все още в състояние на балонче и за мой късмет попаднах на прекрасни лекари от болница „Св. Иван Рилски“ в София, преди всичко на изключителния доц. Станимир Сираков.
В същия ден, в който ми поставиха диагнозата, отидох при него. Доц. Сираков ми обясни, че аневризмата в мозъка ми е гигантска. Той беше категоричен, че операцията трябва да се направи на два етапа заради обема на аневризмата. Попитах го доколко е спешно да ме оперира, трябва ли толкова да се бърза – от днес за утре? Бях изненадана от всичко, което се случваше. А доц. Сираков каза директно, че не знае кога състоянието ми ще стане суперспешно:
Имате бомба в главата, която може да избухне всеки момент.
Това се случи в петък, а в сряда следващата седмица вече бях приета в болницата и оперирана. Беше първата спешна, животоспасяваща операция. Направиха ми я през юни, а втората през юли. Операциите се правят по съвременен, щадящ, безкръвен метод. Но колкото и да са щадящи, все пак са операции на мозъка. Доц. Сираков обаче е изключителен специалист, професионалист и човек. Преди да вляза за операцията, много четох какъв е той, какво се случва при този вид интервенции. Научих, че в целия свят има само 36 души, които могат да извършват такъв тип безкръвни операции. Представяте ли си колко е голям светът, а само
36 лекари могат да отстраняват аневризми
Единствено на 36 места е налична необходимата техника и какви късметлии сме ние, че в нашата България имаме апаратурата и лекар от световна величина!“, разказва г-жа Стоянова.
Тя допълва, че доц. Сираков също така е изключителен човек, много сърдечен в отношението си към болните, толкова съпричастен и винаги на разположение. Без да се познават предварително, още при първата среща с него той й дал личния си телефон и казал: „Търсете ме по всяко време“.
„Помислете само кой лекар от световна величина си дава ей така телефона на непознат пациент. Очарована съм от този човек и от целия му екип от млади и амбициозни хора, жадни за знания, които постоянно четат и се развиват. Възхитена съм!
Така че, благодарение на доц. Сираков, аневризмата беше овладяна и повече няма опасност за живота ми. Ура! Ще се живее!
Но се появиха други усложнения, които лекувам също успешно. Накратко: очният нерв толкова дълго време е бил травмиран, че възстановяването му върви бавно. Още след втората операция започнах прогресивно да губя зрение. Отначало се появи нещо като мъгла, после тя стана по-гъста, като плътен облак, след това като мляко и
в един момент просто ослепях
Не можех да се движа без придружител, защото не виждах къде свършва тротоарът и откъде започва пътното платно, не виждах къде да пресичам улиците, нито светофарите, нито светлините им. Вкъщи не можех да си включвам котлона, пералнята, миялната машина... Ситуацията изобщо не беше приятна.
Вероятно ще ме съжалите. Ето, една незряща жена, която живее сама и има нужда от придружител. Горката тя! Но не бях горката. През цялото време, благодарение на практики, които прилагам от години, се чувствах балансирана, спокойна, в хармония със себе си. Знаех, че това е изпитание, което не е случайно в моя живот, и че трябва да премина през него с чест и достойнство, без да мрънкам и да се оплаквам.
Това, което най-много ми тежеше и продължава да ми тежи, е, че не мога да чета и пиша. А аз живея в словото и чрез него. Чета от четиригодишна, пиша и стихове, и проза, работата ми е свързана с писане на делова кореспонденция. Живея в словото и това, че съм лишена от тази възможност, ми създаваше сериозен дискомфорт. Тогава си казах: „Е, като не мога да пиша, защо пък да не говоря“. Така се появи моят подкаст. В него разказвам как може да сме в хармония и баланс, да бъдем силни и уверени в себе си, независимо какво се случва с нас.
Защото съм твърдо убедена, че в нашия свят ние сме господарите, ние сме причината, а не следствието. От нас зависи какво ще ни се случи. Така че никога не сме жертви, защото жертвата няма избор. А ние винаги имаме избор. Моят избор беше да се радвам на живота и да съм благодарна.
Когато ослепях, прогледнах, че има толкова много неща, за които да съм благодарна. На първо място, имам любящо и подкрепящо семейство и много приятели. Казват, че колкото са пръстите на едната ръка, толкова приятели ни стигат. Не, не! На мен даже не ми стигат пръстите на двете ръце, за да ги преброя.
Благодарна съм, че имам великолепни колеги и прекрасен шеф, който прояви разбиране и ме подкрепи в тази ситуация. Така че всяка вечер заспивам с благодарност и се събуждам със същото чувство. И това е едно от нещата, които създават тази вътрешна сила и увереност в мен“, обобщава Виолета Стоянова.
Мара КАЛЧЕВА
