Млечницата или научно казано - вулвовагиналната кандидоза всъщност, е изключително често срещано заболяване. Почти всички жени са се сблъсквали с това неприятно състояние, при което във влагалището се появява белезникав секрет, силен сърбеж, зачервяване и оток на гениталиите.
Обикновено във влагалището на жената присъстват гъбички от рода кандида албиканс, но в малки количества и не причиняват възпаление.
При отслабване на имунитета (местен или общ) защитната активност, която потиска възпроизводството на гъбичките, намалява и техният брой бързо се увеличава. По правило най-честите причини за развитието на млечницата са: прием на антибиотици, преболедувано вирусно заболяване, възобновяване на сексуалната активност след дълга пауза, често използване на синтетично (недишащо) бельо, някои ендокринни заболявания, прием на хормонални контрацептиви и т.н.
Млечницата се среща главно при жени в репродуктивна възраст, тоест е изключително рядко при момичета преди менструация и жени след менопауза. По-голямата част от жените се сблъскват с това заболяване няколко пъти в живота си или по-често, ако трябва да приемат антибактериални лекарства, без подходяща профилактика с противогъбични средства.
При 5-7% от жените млечницата става хронична, рецидиви могат да се появят няколко пъти месечно. По правило в такива случаи заболяването се причинява от гъбички, различни от рода кандида албиканс, които са отговорни за появата на това заболяване при по-голямата част от жените, или има други причини за чести рецидиви (общи заболявания, загуба на чувствителност на гъбичките към широко използваните противогъбични лекарства).
Учени установиха на каква възраст сексът започва да бъде вреден
Жените рядко ходят на лекар за лечение на млечница, а просто отиват в аптеката и сами си предписват противогъбични средства, предложени от фармацевта.
Ако лекарството помага, проблемът се забравя. Тук има няколко важни нюанса. Като правило жената приема за кандидоза всяко повишено отделяне на секрети, придружено от сърбеж. А има и други вагинални възпаления, които дават подобни симптоми, но гъбичките не са причина за развитието им. В други случаи увеличаването на броя на гъбичките може да се комбинира с наличието на допълнителни микроорганизми, които поддържат възпалението.
И още нещо - жените невинаги се придържат докрай към правилния режим на прием на противогъбичните лекарства - приемат ги по-кратко, отколкото би трябвало, или в по-ниска доза.
Основната задача при лечението е да се намали броят на гъбичките във влагалището. Това от своя страна ще облекчи възпалението и ще позволи на нормалната флора да се възстанови. Напоследък не се предлагат фундаментално нови противогъбични средства. Има няколко активни съставки, които са включени в таблетки, супозитории и кремове, произведени от производителите под различни имена. Чувствителността на гъбичките към тези лекарства също варира. Има лекарства, към които повечето гъбички са чувствителни, но са налице и изключения.
Обикновено за лечението се комбинират местни лекарства (супозитории, кремове) и системни лекарства (таблетки), като съставът им трябва да включва различни активни вещества. Не е необходимо използването на пробиотици, тъй като флората във влагалището е устроена по такъв начин, че след елиминиране на възпалението и намаляване на броя на патогенните микроорганизми то се възстановява самостоятелно. Тук не е необходима помощ.
Така че дори ако сте сигурни, че имате млечница, трябва да ви вземат обща намазка от влагалището и да посетите лекар. Лечението трябва да бъде комбинирано и подбрано от лекар, за да се излекува веднъж завинаги това заболяване, а не след това да страдате от чести рецидиви. Когато приемате антибиотици, уточнете с лекуващия си лекар дали вашият режим включва лекарства за предотвратяване на млечница. Не злоупотребявайте с носенето на лошо “дишащи” дрехи от синтетична тъкан - постъпването на кислород във влагалището запазва защитните му свойства. Гъбичките, както и другите патогени, процъфтяват най-добре в топли и тъмни условия с ограничено снабдяване с кислород.
За да е в добър баланс влагалището, в него не трябва да се развива патогенна микрофлора и да се произвеждат достатъчно количество хормони от яйчниците. Въвеждането на микрофлора отвън е не само неефективно, но и отчасти може да провокира рецидив, тъй като някои помощни вещества, съдържащи се в пробиотиците, са субстрат за размножаването на гъбички.
