Какво чувство се ражда у вас, когато чуете думите “мечта” и “равносметка”? Предполагам, че вдъхновение и лекота съпътстват първата, а досада и неприязън - втората дума.
Защо така?
Равносметката е честен разговор със себе си за постигнатото от нас. Приятни или неприятни, желани или нежелани, равносметките ни навестяват в дните преди рождени дни, в края на годината или значим период.
“Не, не, няма такова нещо!”- ще кажете вие и ще затворите статията, а после, ей така, между другото, ще я прочетете, колкото да не изпиете кафето си без компания.
И неусетно ще признаете пред себе си, че имате нужда от време и място, в усамотение и тишина, за да поговорите със себе си и да потърсите отговорите на въпросите, които ви навестяват и смущават мислите ви.
Въпросите може би звучат така: “Направих ли достатъчно, за да случа желаното? В правилната посока ли вървях? Удовлетворен ли съм от постигнатото? Отидох ли на лекар? Погрижих ли се за себе си? Кои са хората в най-близкото ми обкръжение?
Какви са взаимоотношенията ми с важните за мен хора? Свързан ли съм с тях? С какви други хора общувам в ежедневието си? Намерих ли средата и призванието си? Имам ли усещане за смисъл в живота си? Свързан ли съм с това, което правя?
Харесвам ли го, удовлетворен ли съм? Намерих ли това, което търся? Да? А какво правя с него? Живея ли живота, за който мечтаех, когато бях млад? Какво още търся? До края на какви хоризонти искам да отида? Какво ме спира да отида там, където искам?
Още ли гоня успеха? Справям ли се със стреса? Научих ли се да почивам? Мечтая ли? Или съм уморен и искам да забавя темпото. Обичам ли? Обичат ли ме? Как се справих с болката, загубите и разделите? Мога ли да продължа напред? Живея ли живота си?”.
Отговорите на тези въпроси,
разбира се, са различни за всеки от нас, зависят от възрастта и от етапа, в който се намираме в живота си.
Отговорите на въпросите, които си задаваме, може да са болезнени, ако вярата и надеждата са си отишли от нас, ако сме застинали в някоя загуба или сме приели за вярно, че в дните, които ни предстоят, не може да ни се случи нищо хубаво.
Защо ни е трудно да преодолеем ограниченията си?
Възможно е да сме се разделили с надеждата понеже заради това, което сме преживели, вече нищо не може да ни зарадва. А може би сме решили, че сме страдали непоносимо и в сърцето ни няма вече любов, вдъхновение и вяра.
Добре, но животът продължава. Искаме или не, идва нова година от него. Може да се чувстваме отчаяни, тъжни или опустошени, но сме живи.
И животът, който тече в нас, сякаш не ни позволява да бъдем вечно опустошени. Той ни дава нови сили и ни подтиква към нови предизвикателства и възможности, към следваща любов.
И въпреки преживяното страдание, не спираме да се питаме: “Как искам да живея дните, които ми предстоят? Сам, в изолация, отчужден от хората, или споделен, отново допуснал надежда, любопитство, вълнение и любов в сърцето си?”.
И тъкмо надеждата завладява съществото ни, надига глас собственото ни усещане за провал. Махалото се залюлява - един вътрешен глас казва: “Не се предавай! Опитай отново! Живей!”, а друг: “Защо се опитваш да забравиш несполуките си?”.
Неприятно е нали?
Трудно. Отнема енергия и време.
Как да се погрижим за себе си? Как да си дадем кураж и надежда за нови възможности?
Ще ви предложа едно упражнение.
Останете сами. Погрижете се никой да не ви безпокой. Изключете звука на телефона.
Настанете се удобно, в отворена позиция на тялото, (ако сте седнали, отпуснете ръцете върху коленете, не кръстосвайте краката; ако сте легнали - поставете ръцете до тялото и отново не кръстосвайте краката), пуснете си отпускаща, приятна за вас музика.
Прочетете текста на упражнението, а после затворете очи и оставете интуицията да ви води.
Попитайте себе си: “Кога се появи моето усещане за провал? С какво е свързано то? Дали с това, че не се отделих от родителите си?
Или не се престраших да отида на повече интервюта за работа? А може би се упреквам, че не отстоях позицията си пред ръководителите си? Дали смятам, че не казвам това, което мисля и чувствам у дома? Или е, защото не задържах партньора си, нараних го, загубих го?
Или заради трудните взаимоотношения с децата си? А може би се упреквам, защото не излязох от зоната си на комфорт и заради това пропуснах шанс? Възможно ли е, защото ми е трудно да се докосна до болезнени свои чувства да мълча по определена тема в живота си и не предприемам нищо в тази посока? Сторих ли нещо, от което се срамувам?”.
Дайте си време да чуете отговорите. А след това си представете живота си като голямо, силно дърво с много и дебели клони.
Страхът от новото ни блокира в старото
Единият е личното ви развитие, другият рожденото семейство, следват настоящето ви семейство, приятелите, хобито, свободното време, интересите. Вижте дървото си, огледайте го от всички страни. Кой клон ви се струва най-голям, кой най-слаб? Кой клон искате да се развие повече?
На кой искате да вържете люлка и да се полюлеете? Има ли в дървото ви гнезда с птици? Окастрено ли е, или короната е равномерна, кръгла, богата?... Плодно ли е вашето дърво или е цветно? Любувате ли му се, или искате да махнете някой клон, за да може да се развие друг?...
Дайте си време. Останете с усещанията си. А когато се чуете да въздишате, вече ще знаете какво да направите, в какво посока да предприемете действие и в каква да спрете да влагате време, енергия и усилия.
Облегнете се на своето дърво. Вземете сили от него. Помечтайте. Представете си как умората, напрежението и отчаянието, които сте събрали в себе си, се оттичат от вас в корените на дървото и как оттам към вас потича нова и мощна енергия.
Огледайте се за люлката и се полюлейте. Това е специална люлка - на нея се раждат мечтите и генерират енергия за сбъдването си. Помечтайте...
Полюлейте се толкова време, колкото ви е нужно, за да усетите, че мечтите ви вече живеят в сърцето ви. После оставете люлката бавно да успокои хода си. Тогава станете и тръгнете. Продължете живота си.
Изпълнете го с нови надежди и вяра, че ще осъществите мечтаното. Защото живот без надежда, мечта и смисъл е празен, а в името на живота нямаме право да пропиляваме нито един безценен ден от него!
Борянка БОРИСОВА - психолог, системен фамилен и брачен консултант
