Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, завършил е медицина във ВМИ – Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Свети Врач”. Специализирал е и в Университетската клиника Франкфурт, Майн-Германия.- Д-р Герев, защо възникват зависимостите? Какви промени в организма на биохимично ниво протичат при появата на такъв проблем?
- Истината е, че някои неща в живота просто оставят приятни усещания. Те обикновено са свързани с оцеляването. Пример за това е храненето или сексът. Понякога същите приятни усещания могат да бъдат провокирани от употреба на наркотици или престой в мрежата например, които не само, че не носят ползи за здравето, а могат да доведат и до пристрастяване. В мозъка има пътища, свързани с възнаграждението, които се намират в лимбичната система – областта, отговорна за емоциите и формирането на спомените. Както и самото име подсказва, пътищата в мозъка, свързани с възнаграждението, ни карат да изпитваме удоволствие при изпълнението на определени действия като храненето. При този процес се освобождава допамин, който участва в създаването на приятното усещане. Целта е да се обърне внимание на извършваното действие, за да се повтори то отново. Проблемът идва, когато се получи такъв сигнал при извършването на вредни действия, като прием на наркотични вещества. Мозъкът, който се стреми да поддържа баланса, с течение на времето привиква към някои от тези вещества, като намалява количеството допаминови рецептори в невроните. Това означава, че същото количество наркотично вещество няма да доведе до познатото усещане. Ако употребата на веществото се преустанови или драстично се намали, могат да се появят различни симптоми, сред които депресия, главоболие, повръщане и затруднено дишане. Пристрастяването може да бъде не само към различни субстанции, но и към определени дейности, които стимулират центъра за възнаграждение в мозъка.
- Много хора обичат сладките неща, въпреки че лекарите непрекъснато ни повтарят колко са вредни за организма ни. Защо не можем да се откажем от тях?
- Не можем да се откажем от тях, защото зависимостта към захарта е по-силна дори и от наркотичната зависимост. Зависимостта от захарта е нещо реално и последствията от нея могат да навредят сериозно на здравето ни. Симптомите на отдръпване ни сигнализират да се протегнем за следващата захарна залъгалка - за да укротим негативните усещания, които възникват, ако сме лишени от сладко за по-дълъг период. Тази зависимост е научно изследвана и вече са добре известни негативните й ефекти, знаем какви са симптомите на отдръпване и как да се освободим от навика да храним тялото си с твърде много сладко.
Захарта активира опиоидните рецептори в мозъка по сходен начин на наркотичните вещества и медицинските опиоиди. Когато опиоидните рецептори в мозъка са стимулирани, могат да притъпят болката, както го правят аналгетиците. Също така изменят химията в мозъка. Постоянната консумация на сладки неща през деня прави клетките безчувствени и ги кара да не усвояват захарта. Може да се получи и претоварване на панкреаса, при което да се ограничи количеството отделян инсулин. Високото ниво на кръвната захар разрушава кръвоносните съдове, действа токсично на нервите и разстройва работата на жлезите с вътрешна секреция.
Обикновено, ако ни е нервно, ни се иска да си хапнем нещо сладко, за да се успокоим. Ако обаче нямаме нищо сладко под ръка, можем да изпитаме множество типични симптоми на отдръпване, известни като абстиненция. Сред тях са главоболие, депресия, тревожност, гняв, сънливост и мускулно-скелетни болки. Хората със силна зависимост от захарта обикновено имат чести прояви на глад за захар и лесно могат да прекалят с количеството, което консумират по време на тези изблици на ненаситност. Много други хора търсят нещо сладко за ядене следобед, когато умората започва да надделява. В началото захарта наистина ни зарежда с енергия и подобрява умствената работа, но този ефект е краткотраен и след това бързо изпадаме в първоначалното си състояние на умора.
Милена ВАСИЛЕВА
