България е четвърта по брой на тийнейджърите, които са се напивали най-малко два пъти в живота си. Номер едно в класацията е Дания с 40% от подрастващите, които поне два пъти са били пияни. Следват Унгария и Литва, а в топ 5 влиза и Шотландия. Въпреки това броят на тийнейджърите, които са опитвали алкохол и цигари преди 14-годишна възраст, като цяло е намалял, особено сред момичетата, показва още изследването на СЗО.
От 2010 до 2014 г. процентът на 15-годишни момчета в Европа, Канада и Израел, които признават, че са запалили първата си цигара на 13 г., намалява от 26 на 22%. Употребата на алкохол сред тийнейджъри в 42 страни в изследването също показва понижение с около 10%.
“Здравното поведение, заедно със социалните навици и нагласи, придобити във второто десетилетие от живота на младия човек, може да се отрази пагубно върху тях в зряла възраст и да повлияе на целия им живот”, коментира за в. “Доктор” специалистът по зависимости, психиатърът д-р Александър Канчелов.
- Данните учудват ли ви, д-р Канчелов, верни ли са за българчетата? Четвърти в света по пиене на алкохол...- Разбира се, че ме учудват. Не съм сигурен за данните, кой и по какъв начин ги е дал на СЗО. Тя обикновено ползва национални данни за статистиките си, но като не знаем кой ги е дал, ще се въздържа от коментар за тази статистика. От друга страна, говоренето на тийнейджърите, че алкохолът е лошо нещо, не е съвсем достатъчно да ги убеди, че поведението им трябва да бъде различно от днешното.
- Всяко четвърто 13-годишно дете се е напивало поне по веднъж според тази статистика. Във вашата практика има ли такива деца?
- Тенденцията от последните две десетилетия е стабилна - тийнейджърите във все по-ранна възраст да търсят наркотици и да употребяват алкохол. Употребата на алкохол, на марихуана и други парти дроги на традиционните им купони е обичайната. После цялото училище разказва кой как се е напил. Не бива да забравяме, че децата от съвсем малки възприемат родителските модели на поведение. Те обаче трябва да знаят, че децата ни наблюдават и че нашето безотговорно поведение може да е пагубно за бъдещето им. Ние си мислим за тийнейджърското пиене, а то е естествено отражение на алкохолната култура, на семейната култура и като културата ни като нация.
- Защо разказват тези случки от купоните си?
- За да представят в “добра” светлина и себе си. Вижте, има няколко важни характеристики на тази възраст. Първо, формирането на мозъчните структури в тийнейджърската възраст е в особена фаза. Мозъкът на тийнейджъра не е като мозъка на зрелия човек - той повече търси екстремните преживявания.
Подражанието е на мода -
да караш марков автомобил, да пиеш маркови питиета, да си лошо момче - модерни времена настанаха. Както и да пребиеш някой на пътя, а не на ринга, в залата. Тийнейджърската популация е силно изкушена да се прави на големи. Но не го правят по зрелия начин.
- Възможно ли е излекуването на алкохолно зависимия?
- Зависи от фазата на пристрастяване. В повечето случаи - да. Затова и общественото клише, че няма излекуван от алкохолна болест, е крайно подвеждащо. Съвсем реалистично е хора, които са прекрачили рисковите граници, да се върнат към умереното, контролирано пиене.
Съвременната медицина приема, че само за част от хората с алкохолна болест целта е да се постигне пълно въздържание. И това са онези около 3,5% с тежка зависимост. За останалите е достатъчно да се поддържа умерено, контролирано пиене - употреба, която не застрашава здравето, не води до социални неблагополучия и агресивни постъпки. В модерните клиники и центрове по зависимости това се постига чрез съчетаването на мотивационна терапия и принципно нови медикаменти.
- Какъв е профилът на човек, загубил контрол над чашата си?
- Това могат да бъдат хора от всички социални групи и професии. Рискът е най-голям там, където има високо ниво на стрес. В традиционните обществени представи хората с алкохолна болест са маркирани със стигмата “алкохолик”. Зад този етикет стоят негативизъм и предразсъдък, че това са хора с нисък морал и слаба воля -
утайки на обществото
Такова отношение е крайно неприемливо от етична гледна точка и несъвместимо с разбирането за алкохолната болест като лечимо заболяване.
Съвременното разбиране за алкохолните проблеми не стои на позицията “или си алкохолик - или не си”. Зависимостта се разглежда като процес, който се развива и има степени на тежест. Хората с тежка алкохолна болест са около 3,5% от населението.
Толкова са и пълните въздържатели. Като изключим тези две крайни групи, от останалите около 1/3 пият съвсем малко, 1/3 са с умерено социално пиене и 1/3 (т.е. 30%) имат проблемно пиене. Истинското предизвикателство са точно тези около 1/3 от мъжкото население и 1/5 от женското, които вече са във фазата на прекомерна алкохолна употреба.
- Д-р Канчелов, и при лакомията, и при алкохолизма ли говорите за еднаква зависимост?
- Има голямо сходство. На невробиологично ниво в мозъчните структури, които определят човешката мотивация и поведение, и двете състояния по същество са изява на едно и също нарушение - ексесивен апетит със загуба на контрол. Нормалните процеси на насищане и задръжка вече не се явяват бариера пред желанието.
Наблюдаваме го при хранителните разстройства, но също и при алкохолната зависимост, и при зависимостта от наркотици. Най-сигурният белег, че става дума за болестно състояние, е точно невъзможността човек сам да спре. Появата на този ключов симптом показва необходимост от специализирана помощ. За да не се стига до напредналите фази, когато е много по-трудно пристрастяването да се преодолее.
Люба МОМЧИЛОВА
