6 магични правила за силна психика

Всеки от нас понякога се чувства неразбран, наранен от хората в семейството или около него. Създава и участва в конфликти, спорове, гневи се, сърди се на себе си или на другите. Не разбира защо се разминава с хора, на които държи - сякаш говорят на различни езици и не се разбират. Често има периоди, в които се чувстваме потиснати, недоволни от себе си, от връзката си, от отношението на другите към нас.
..
Има 6 правила, отдавна известни в психологията, които биха могли да променят живота ни из основи, ако се стараем да ги спазваме всеки ден. Повече за тях и начина, по който въздействат на психиката ни, разказа Петьо Коджабашев - позитивен психотерапевт, завършил Висбаденската академия по позитивна психотерапия.

6-те основни правила, които ни карат да се чувстваме уверени и да бъдем психически здрави, са:

1. Да правя това, което чувствам, че искам в момента.

2. Да не правя това, което чувствам, че не искам в момента.

3. Казвам веднага това, което не ми харесва. Ако оставя за по-нататък да кажа това, което не ми харесва, се натрупва напрежение и човек започва да изпитва дискомфорт.

4. Не говоря, ако не ме питат - другият говори, а аз мълча, не прекъсвам говорещия, не тълкувам казаното от него.

5. Отговарям само на въпроса, който ми е зададен. Не се страхувам, ако не отговарям, а имам търпението да изслушам другия. В противен случай започнем ли да отговаряме надълго и нашироко, това означава, че се оправдаваме. Например, ако ме питат “защо закъсня”, отговаряме, “защото не можах да стигна навреме”. Ако ни питат “защо”. Отговаряме да кажем “изтървах автобуса или колата ми се повреди” и т.н. Ако не ни се зададе въпрос, няма нужда да говорим. Понякога за хората е трудно да помълчат дори за малко.

6. Когато си изяснявам отношенията с някого, говоря само аз какво чувствам, мисля или искам. А не да започнем с тирадата “ти си виновен, ти ми съсипа живота, ти не ми даде това”... 
Много е важно да говорим само за себе си. Това означава, че не се оплакваме и не прехвърляме отговорността си върху другия. Обичаме да прехвърляме собствените си неудачи и проблеми върху другия. Така по-лесно приемаме преживяването на вина, но по този начин не можем да поемем отговорност за живота си и това, което ни се случва.
“Човек, който обича себе си, спазва тези 6 правила. Много хора не се обичат и влизат в обяснителна тирада в общуването с другите, от която няма нужда. Може би го правят, защото така са свикнали или нямат търпение да изслушат говорещия срещу тях.

Има едно американско изследване, в което събират 10 деца на 5-6 годинки в една стая. Поставят пред тях много сладкиши и лакомства и им казват да не ги ядат в продължение на 1 час. Наблюдават ги с камера и виждат, че 6 от децата веднага изяждат лакомствата. Едното от децата започва да си удря главата с ръка, за да си “избие” идеята, че иска да изяде лакомствата. Останалите 3 деца си седели спокойно и изчакали да мине този един час, след което изяли сладкишите. След 20 години правят отново изследване на вече порасналите деца и установяват, че тези, които не са имали никакво търпение, са станали наркомани и алкохолици, а останалите са 

успешни в живота 

Така че много голяма част от хората не проявяват търпение да изслушват, да изчакат и да направят това, което искат, когато му дойде времето, съответно да не правят това, което не искат. Както казва позитивната психотерапия: “Търпението ражда рози, нетърпението ражда неврози”. 

Тези 6 правила са известни още от древността, прилагат се и в позитивната психотерапия. Правени са редица изследвания и е установено, че ако човек живее, спазвайки тези правила, той се грижи истински за себе си, обича се и се цени, както и че е психически здрава личност, която може да устоява на обстоятелствата и да бъде адаптивна. Известно е, че оцеляват тези, които се адаптират бързо към живота и ситуациите, които ни предлага във всеки момент”, обясни Петьо Коджабашев. 


©Shutterstock

Ако живеем далече от тези правила, ставаме невротици. Невротикът няма търпение, не може да отстоява себе си, не е наясно какво иска. Невротикът иска всичко да се случи в момента, когато той е решил и по начина, по който той смята, че  е правилно. Затова основно проектираме собствените си неврози върху другите. Понеже обществото ни като цяло е невротично, затова може би 70% от хората са невротици. Това е свързано с ранното ни детство, когато сме отглеждани от родители-невротици. Израснали сме в такава среда. Често родителите непрекъснато бързат, карат се на детето си, не му обръщат внимание.

Така детето става копие на родителите си 

Никога не е късно да започнем да живеем по тези правила. Можем да ги възпитаме в себе си, но трябва да започнем да “тренираме”. Въпросът е искаме ли наистина да променим себе си, да се заобичаме и приемем, и по този начин да се заявим пред околните, без да се страхуваме дали ще ни приемат или отхвърлят. Основно страхът блокира хората, а когато коригираме нещо в себе си, нещата се променят в живота ни. 

“Важно е да обичаме себе си, защото така и другите ще го разберат и ще започнат да ни уважават и обичат. Ако не обичаме себе си, ставаме жертва на самите себе си, на собствената си невроза и страхове. 
Ако не можеш да бъдеш откровен напълно с даден човек и да му кажеш какво не харесваш в поведението му, то имаш избора да приемеш това, което се случва. Приемайки го, не се гневиш и не ставаш невротичен. 

Да речем, че човек живее с някого, който не спазва тези правила. Тогава имаш два избора - да му кажеш какво не ти харесва в поведението и отношението му към теб, да му дадеш време да направи промени и ако не го стори - да си тръгнеш от тази връзка. Другият избор е да останеш и да приемеш този човек такъв какъвто е, защото той е ценен с нещо за теб. Разбира се, че в ежедневието и в работата има ситуации, в които се налага да вършим неща, които не ни харесват, но изборът ни може да бъде да ги приемем. Така 

няма да се гневим и невротизираме

Затова е толкова важно третото правило да казваме веднага това, което не ни харесва в поведението на другия. По този начин няма да трупаме напрежение в себе си. 

Тъй като тези правила са много важни, реших да направя 5 тренинга, които ги обхващат. Във всеки тренинг има теоретична част, но по-голям акцент съм сложил върху практиката. Тренингите започват на 14 октомври, като втория ден съм включил сесия по холотропно дишане, тъй като аз съм един от малцината българи, сертифицирани в провеждането на това специално дишане. Практиката по холотропно дишане дава възможност човек да види и преживее себе си. След това е възможно да отработим осъзнатите от човека неща. 

Идеята ми е да има по един такъв тренинг, посветен на всяко от 6-те правила, веднъж на 2 месеца. Във всеки тренинг са включени интерактивни игри, чрез които хората да могат да отработят тези 6 правила. Важно е нещата да се усетят, да се преживеят и по този начин да се интегрират след това в реалния живот. Чрез играта всъщност отправяме послания към подсъзнанието си”, допълни терапевтът.
Първо трябва да открием собствените си ограничения. След това да ги отработим и да започнем да ги тренираме в ежедневието си. Всеки ден можем непрекъснато да променяме собствените си ограничения и вярвания, които ни спират да не правим това, което искаме например. Не е необходимо да се правят някакви големи крачки и геройства в тази посока. Да речем, може да се започне от там, всеки ден да отделим по 1 час за занимания, които ни се иска да правим и ни носят удоволствие. Това е нашият избор в този момент - да си дадем 1 час за себе си. Това означава да се обичаме, да се ценим и да правим онова, което искаме.

Маргарита БЛАГОЕВА