7 тежки обиди, които децата никога не прощават на своите родители

Има думи и постъпки, които възрастните често изричат или правят, без да се замислят, как те се отразяват на ранимата детска душа

https://zdrave.to/semeystvo/7-tejki-obidi-koito-decata-nikoga-ne-proshtavat-na-svoite-roditeli Zdrave.to
7 тежки обиди, които децата никога не прощават на своите родители

Всичко, което правим в живота на децата ни се връща стократно. Ако детето расте обичано – то ще се научи да обича, ако усеща подкрепата на своите родители, това ще му даде криле, за да достигне най – високите върхове. Но има думи и постъпки, които възрастните често изричат или правят, без да се замислят, как те се отразяват на ранимата детска душа.

Няма да научим децата си да се държат по – добре, ако самите ние ги караме да се чувстват зле. Те помнят с години обидните думи на техните родители. Думи, който могат да се отразят пагубно в развитието на личността, думи които смазват самочувствието и предопределят съдби, пише сайтът decatabg.com.

Ето и кои са те:

1. Сравняване с другите…

Опитвайки се да мотивират децата, да учат, да се развиват в една или в друга посока – родителите правят една основна грешка – сравняват с другите деца.
„Петър ходи на трета олимпиада по математика, а ти – виж се, една задача не можеш да решиш!“.

Непрекъснатото съпоставяне не мотивира – напротив, кара детето да се чувства като провалило се, като губещо, като не достатъчно добро. Самите ние трябва да осъзнаем, че винаги ще има някой, който ще е с една крачка по напред. Това не означава, че непременно трябва да го следваме.

Всяко дете има свой собствени качества, възможности и заложби, който е добре да изтъкваме а не непременно да го поощряваме към това, което са добри останалите.

2. Подценяват възможностите…

„Остави, това не е твоя работа“

„Дай това на брат си да го направи – ще се справи по – добре“

Родителите често подценяват възможностите на свойте деца. Това ги кара да се чувстват малоценни, губят стимул за борба и воля да се докажат.
Не отсичайте крилете им. Дайте им възможност да се докажат. Дори да не постигнат най- добрите резултати ще знаят, че поне са опитали.

3. Неспазените обещания…

Всяко дете помни неспазените обещания на своите родители.

„Ако ти завършиш с отличен ще ти купя ново колело!“

Мечтаната награда стимулира детето да даде най – доброто от себе си, за да постигне добри резултати, но какво, ако не спазим обещанието си?

Когато не получи обещаната награда, детето не само остава разочаровано, а разбира и каква е стойността на обещанието. Едва ли следващия път този номер ще мине.

Ако не смятате да изпълните обещанието – просто не обещавайте.

4. Лъжата

Лъжата си е лъжа, както и да я тълкуваме.

Най – често родителите се опитват да заблудят децата си, за да прикрият неприятна информация, печални факти, които биха разстроили по – малките.

Макар и оправдана , благородната лъжа може да се превърне в повод за конфликт или в „пример за подражание“.
….“Те ме излъгаха и аз ще ги излъжа!“

5. Предателство

Децата не забравят, когато са били предадени.

Разкриването на дълбоко пазена тайна, предпочитането на някой друг дори и под формата на игра – тези постъпки могат да се отразят отрицателно върху детето. То започва да се чувства предадено, трудно би поверило своите тайни отново.

6. Незачитане на мнението

Повод за пререкания между родители и деца е нежеланието на по – възрастните да се съобразят с мнението на децата си. Подрастващите имат свое мнение за мода, стил, прически, които често не съвпадат с мнението на родителите им. Те от своя страна не спестяват унизителни забележки от сорта на:

“ Така ще ходиш облечен/а, когато сам/а изкарваш парите си!“

“ Ти още не знаеш какво искаш! “

“ Докато живееш в моя дом ще правиш това което аз казвам! “

7. Безразличие

Това може би е една от най – фаталните грешки, които родителите допускат.

В тази връзка японски учен представя нагледно пред целия свят един прост опит с растения. Той посадил три еднакви растения в отделни саксии.

Всяка сутрин обсипвал с внимание и грижи първата саксия – помилвал я, говорил и мили думи.

На второто растение крещял и го обиждал с груби думи.

Третото растение – дори не го поглеждал.

След време от първата саксия се появило красиво цвете. Второто растение било абсолютно сухо, а третото семенце така и не поникнало.

Децата в голяма степен приличат на тези семенца, а родителите жънат това, което сами са посадили.

Обичайте, подкрепяйте, разбирайте своите деца!

Преди да се впуснете в обиди пребройте до 10. Тогава си представете, как бихте се почувствали, ако сте от другата страна!?

Горещи

Коментирай