Депресията е и водеща основна причина за 128 000 самоубийства всяка година в Европейския регион на Световната здравна организация, обясни д-р Скендер Сила, ръководител на Офиса на СЗО за България. Според него е необходимо да се повишат инвестициите в здравните системи, тъй като хората с депресия не получават адекватно лечение дори и в държавите с висок бюджет за здравеопазване. По данни на СЗО за 2015 г. 40 млн. души в Европейския регион страдат от депресивни разстройства, като честотата се движи от 3.8 до 6.8 на сто от населението в различните страни.
Според изследване на честите психични разстройства, извършено от НЦОЗА, в България най-разпространеното често психично заболяване е тревожното разстройство - 11.4%, като най-засегнати са хората на възраст между 50 и 64 г.
Около 30% от хората с депресия у нас злоупотребяват с алкохол. Редовното пиене вкъщи може да прикрива сериозни проблеми на личността или взаимоотношенията в семейството, категорични са специалистите.
“Алкохолната зависимост може да бъде многолика - от тежки запои с приятели вечер, през чаши концентрат още на работното място следобед, до дискретно добавяне на водка в чаша с безалкохолно през целия ден. Депресията подтиква към злоупотреба с алкохол, понякога в комбинация със стимуланти.
Често пъти се прави опит емоционалните проблеми и психичната умора да се преодоляват, като алкохолът се комбинира с енергийни напитки, болкоуспокояващи средства и хранителни добавки, съдържащи разнообразни растителни екстракти с въздействие върху централната нервна система - валериана, маточина, жълт кантарион, други екзотични билки и билкови комбинации. За съжаление този модел се среща все по-често при млади хора в активна трудоспособна възраст, а жените вече са засегнати почти наравно с мъжете. Отчита се и повишена употреба на анаболи и други упойващи вещества сред подрастващите. Причините за това са много. За съжаление не се работи с младите хора, те нямат алтернатива, която да им създава друг начин на живот. Няма условия за масов спорт, липсват детските площадки, които са пригодени за това. Затова има нужда от цялостна политика на държавата, съобразена със здравословния начин на живот“, обясни д-р Хинков.
Статистиката е красноречива - 30% от всички, извършили самоубийство, и 25% от направилите неуспешен опит са били под въздействие и на алкохол. Същевременно 70% от хората с депресивно разстройство признават, че са имали или имат мисли за самоубийство, а 60% от тях споделят, че алкохолът е част от живота им.
“Стигмата, свързана със страха, отхвърлянето и неразбирането на хората с психични проблеми, все още е сериозна пречка за навременното търсене на специализирана помощ. Това важи и за зависимостите, включително алкохолната. Страдащите и техните близки трябва да знаят, че става въпрос за състояния, които са лечими и са част от медицинската наука. Алкохолът няма как да реши проблемите ни, но може да доведе до развитието на алкохолна депресия. Насочени навреме към добър специалист и получили адекватно лекарствено лечение и психотерапия, хората с алкохолна зависимост и депресия могат да бъдат върнати към живот и да бъдат пълноценни“, коментира още психиатърът.
Люба МОМЧИЛОВА
