Д-р Илия Врабчев е роден на 14 юли 1947 г. в Ботевград. Завършва медицина в София като военен стипендиант. Осем години е авиолекар в Доброславци. Получава специалност по психиатрия и квалификация по сексология при проф. Тодор Бостанджиев. През 1981 г. спечелва конкурс и е назначен за лекар-сексолог във Военномедицинска академия. До 1990 г. е бил началник на психиатричното отделение и на кабинета по сексология във ВМА-София. През 1984 г. е вписан в справочника “Кой кой е в медицината” като единствения военен лекар-сексолог в света. Пенсионира се през 1997 г. Сега е лекар на свободна практика. Автор е на десетки научни публикации. Член е на Световната сексологична организация и почетен член на Световната организация по геронтопсихиатрия.
Потърсихме водещия експерт за разговор по вечната тема за удоволствията и неблагополучията в секса.
- Как сте, д-р Врабчев?
- Когато човек е постигнал мечтите си, няма начин да не е добре. Ако не мечтаеш, нищо няма да постигнеш. Затова казвам, че ако искате да бъдете щастливи - ами, кажете си: “Аз съм щастлив” и ще бъдете. Много е просто. Когато имаш настроение и желание за нещо, няма начин да не го постигнеш. То и в Библията е казано: “Почукай и ще ти се отвори, поискай и ще ти се даде.” Ако чакаш и се тюхкаш, нищо няма да стане. Рецептата е много силно да искаш и желаеш нещо, за да го постигнеш. Другата рецепта е: Аз равно на Аз - т.е. да бъда такъв, какъвто съм, да не се притварям.
- Скоро беше празникът на любовта - Свети Валентин - как мислите, добре ли е веднъж в годината де се акцентира на интимните отношения между мъжа и жената?
- Няма лошо в интимните отношения, защото те движат света и създават хората. Децата са най-великото богатство.
Омръзна ми да говорят някои: “Защо имаме Свети Валентин, той не е български празник”. Аз питам, ами 8 март български празник ли е, а Великден - български ли е, 7 април - български празник ли е? Всичко що е хубав ден, е добре дошло.
Ама казват други, че живеем в стрес! Аз ви питам, че кога българският народ не е живял в стрес и в криза. Винаги българите сме живели така. Ето, добре са дошли празниците, малко да ни откъснат от сивото ежедневие, от тревогата за днес и утре. Няма значение какъв е празникът, важното е да се празнува от душа и сърце. Само
от нас зависи всеки ден да е празник
Празникът е тогава, когато си го направим, дори и в любенето.
Нали знаете какво е казала лисицата на малкия принц - “Вие, хората, забравихте за ритуалите. - Какво е това ритуал, попитал той. - Ами нещо, което може да направи тази секунда, минута, час от твоя живот прекрасни и незабравими”.
Ето какво са празниците - ритуали, които ни карат да се чувстваме по-добре. Трябва да умеем да се разтоварваме - не само работа, работа, проблеми... Е добре, кога ще живеем?!
- Българинът умее ли да се разтоварва - какви са впечатленията ви?
- Някога идва Димитровден, получават си плащанията работниците и след това до февруари-март не се работи. А сега непрекъснато се работи. Затова българинът не умее да се разтоварва и да си почива. Свършва работа в последния момент. Той е превзет, защото 45 години го откъснаха от земята, от хубавите празници. Кои бяха празниците тези 45 години - които кажат другарите, когато кажат и както кажат. Но те се празнуваха по задължение. Сега го няма този режим на управление, но мисленето “какво ще кажат другите” си остава.
Абе, дявол да го вземе, отпусни му края и се забавлявай! Какво е празникът - човек да се почувства и желан, и влюбен, и обичан, и да потанцува.
- Какво е сексът?
- Сексът е един пир на сетивата и малко упражнения на телата. Както казва Хемингуей - “Сексът е безкраен празник, стига да съумеем да си го направим.”
Как животът ще бъде хубав,
когато материалните неща са над човешките? Казано е: “Любете се и се плодете.” Най-хубавите бебета са заченати след празници, да знаете.
- Какви са най-острите конфликти в отношенията между мъжа и жената днес?
- Такива конфликти винаги е имало и ще има, защото не сме научени да живеем в екип. Къде ни учат на това - никъде. Какво значи партньорство, живот в екип, двама души, които взаимно си помагат и се обичат. Ето оттук излизат всички проблеми по-нататък. В обществото ни няма мъжки модел на поведение за подрастващите момчета. Второ - в тази криза жените имат повече шанс да се реализират професионално. И какво става? Тя си казва: “Аз съм родила децата, печеля парите и този защо го държа вкъщи?”
Държиш го вкъщи, жено, защото той е баща на децата ти, той ще те люби тази вечер и утре ще те изведе на разходка или ще отидеш с него на море. Без жена не може, но и без мъж не може. Защото аз и ти се любим и живеем като партньори. Не е добре да се противопоставят половете, а винаги човекът до нас да има ореола на най-любимия в живота ни. Колко струва да кажеш мила дума днес на партньора си, да излезеш някъде с него, да си поговорите. Говоренето е важно. Ако държиш този мъж да е до теб, да е баща на децата ти, ще се постараеш. А не сега децата да растат само с майките си при живи родители! Искаш ли да си щастлив, няма значение социалният ти статус,
кажи си: “Щастлив съм, защото съм с теб”
Това е - всичко останало е дрън-дрън. От нежността между мъж и жена по-хубаво на този свят няма. Затова Господ ни е създал различни, за да си даряваме нежност.
- А какво да правят самотниците, дето нямат успешни връзки?
- Тези самотници са такива, защото не са се постарали да не бъдат самотници. Ама майка ми каза, че аз съм най-най... Добре де, ти ще живееш ли с майка си?
Пак ще ви цитирам “Малкият принц”. Той казал на лисицата: - Моля те, ела при мен. - Не мога, отвърнала лисицата. - Защо, попитал принцът. - Ами не си ме опитомил, отвърнала тя. - Как да те опитомя, зачудил се малкият принц. - Ами ето така - днес ще се приближиш до мен, ще се правиш, че не ме виждаш и ще говориш хубави работи за мен. Утре пак ще приседнеш до мен и пак ще ми говориш много хубави работи, докато най-накрая ще седна близо до теб, ще се прегърнем и ще си говорим.
Разбрахте ли - самотата е налице тогава, когато не умеем да имаме или да намерим своя Петкан в живота си - другарчето, което ще ни прави компания и ще ни помага на безлюдния остров, както се разказва в книгата “Робинзон Крузо”.
Едно интервю на Маргарита Благоева
