Затова ще обясним на какво да обръщат внимание родителите и най-важното – как да постъпят в конкретната ситуация, как да общуват, как да спечелят доверието на детето си. Предлагаме седем конкретни съвета към родителите от украинския психолог Олга Перекопайко.
Накратко ще припомним същността на играта. Тийнейджърът влиза в определени групи в социалните мрежи и изпълнява по заповед на куратора няколко заповеди. Тези задачи са различни и почти винаги са свързани с телесна повреда или някаква опасност – да изрежат с бръснач върху ръката си рисунка; да изтичат пред приближаващ със силна скорост влак, мотриса в метрото, автомобил; да отидат през нощта в изоставено помещение и т.н. Целият процес се снима на видео (след това престъпниците продават тези записи на тематични портали). Финалната заповед е да убият себе си. Често ако детето откаже, престъпниците издирват и намират IP-адреса му и го заплашват, че заради неговата страхливост ще отговарят близките му.
Най-популярните от тези игри
„Син кит”
„Китовете плуват нагоре”
„Събуди ме в 4:20“
„F57 или F58”
„Тихият дом”
„Рина“
„Море от китове”
„50 дни до моето…”
„Тези, които измислят такива игри, са много наясно с психологията на подрастващите, – обяснява психологът Перекопайко. – Те оказват натиск едновременно върху три болезнени точки. Първо, хващат се за някаква слабост - много изпълняват задачи на престъпници, за да докажат себе си и някаква своя сила. Второ, манипулират децата – страхът да изгубят близките си е по-силен от страха от собствената смърт. И трето, те поднасят самоубийството като изход от всички проблеми в живота, като помощ и облекчение. И още нещо характерно: мошениците знаят, че по-малките деца ще разкажат на родителите, въобще на по-възрастните за такива игри. По-порасналите няма да се хванат, вече имат изработено критично мислене и няма да повярват на престъпниците. Затова се целят в учениците от 5-и до 7-и клас, които още не осъзнават, че заплахите от кураторите на играта, са безпочвени и от страх изпълняват техните заповеди”.
Психоложката отбелязва, че за популярността на тази игра косвена вина имат и родителите, визирайки ситуацията в Украйна, която едва ли се различава или би се различавала от подобна ситуация в която и да е държава. „В Украйна, казва тя, тази игра дойде още преди Нова година. Много деца разказаха за нея на родителите си, но те само махнаха с ръка, не възприемайки техните разкази насериозно. Това въобще е много голям проблем на подрастващите – често родителите са дотолкова заети, че отделят прекалено малко време и внимание на децата си. И малките си мислят: „И какво, може пък ако умра, тогава да ми обърнат внимание”.
Особено голяма е опасността за онези деца, чиито родители се намират в развод или пък в семейството има други проблеми, и то постоянни. Също така проблемът на много родители е в това, че не са научили децата си да мислят самостоятелно. Винаги те са решавали и избирали вместо децата. И в крайна сметка подрастващият не умее да взема сам решения. Много деца започват да участват в играта с мисълта: „Ще опитам, а след това ще се откажа”, но не е така лесно да се откаже, именно защото никой не ги е научил да отговарят за действията си.
__________________________________________________________________________________________________________________________________________
7 съвета на психолога
Първо: Задайте на детето си съвсем обикновен неутрален въпрос – знаеш ли, чух, че сега е популярна някаква си игра „Синият кит”. И го изслушайте внимателно какво ще ви разкаже. Ако то не знае нищо – добре. Най-важното тук е да не се впускате в подробности, за да не вземете да разбудите любопитството му. Просто го питате, така между другото. Ако знае, съответно го изслушайте много внимателно. Ако този негов разказ е пълен с подробности и детайли, за които не пишат в статиите и не коментират по медиите, това е знак, направо е риск, че детето вече е в играта. Също така трябва да изостри вниманието ви и ако синът ви или дъщеря ви говори уж за приятелката си, която участва в тази игра – напълно вероятно е да лъже и да става дума за него самият.
Второ: Няма смисъл и не бива да му обяснявате колко опасни са подобни игри – това няма да подейства на тийнейджъра. Много по-ефективно би било да му кажете просто, че такива игри манипулират. За тях ще бъде полезно да чуят, че човекът, който заплашва техните близки, по-скоро е болен и живее в друг град или дори друга страна. И че този човек няма да убие родителите им, а просто принуждава децата да изпълняват неговата воля. Такова обяснение ще е много отрезвяващо за децата. Разкажете им също така, че манипулации се случват повсеместно и с много хора – колко много възрастни дават спестяванията си на мошеници, които им звънят посред нощ, за да излъжат и внушат, че техни близки са попаднали в беда! С една дума, покажете на детето, че всички сме уязвими – за него ще е много важно да чуе това от авторитетен възрастен.
Трето. Целта на вашия разговор е да научите подрастващия тийнейджър да мисли критично и да си задава въпроси за целта на една или друга постъпка, да обмисля всичко, което се случва с него.
Четвърто. Много родители в паниката си решават да установят тотален контрол над детето – вземат му телефона, заключват го у дома и т.н. В това също няма никакъв смисъл – в 21-ви век ако тийнейджърът иска, винаги може да намери таблет, друго средство и да си осигури достъп в мрежата. Колкото повече го ограничавате, толкова повече начини ще намери то, за да заобиколи забраната. Вашата задача е не да контролирате, а да подкрепяте, за да може детето да дойде само при вас и да сподели проблема, а не да крие до последно.
Пето. Както никога досега е много важна вашата емоционална връзка с детето. Прегръщайте го по-често, разказвайте му, че на неговата възраст също сте правили грешки, също сте се втурвали в някакви опасни ситуации и как на вас са ви помогнали възрастните тогава. Важно е детето да разбере, че дори неговите „идеални” родители също са стъпвали накриво. И това е нормално, както е нормално да потърсиш, да помолиш за помощ другите. Ако усетите, че в този момент, на този етап детето не ви възприема, помолете го да поговори с някого, на когото има доверие – училищният психолог, леля му, други роднини и т.н.
Шесто. Дори и да сте сигурни, че във вашето семейство всичко е добре, малко повече бдителност няма да е излишна. Подобни игри са точно случаите, поводът, когато е напълно оправдано да се намесите в личния живот на сина или дъщерята. Преглеждайте телефоните им и профилите в социалните мрежи – разбира се, по начин, че те да не разберат!
Седмо. Ако разберете, че детето е вече в играта, в никакъв случай и по никакъв начин не го ругайте, не му се карайте. Това е моментът, когато е задължително да проявите други емоции – заплачете например, за да покажете колко силно сте разстроени и колко много се притеснявате. Непременно и на всяка цена включете и бащата в проблема – в такава ситуация мъжката дума е по-силна от „майчината”. В разговора с дъщерята бащата трябва да се сети, да намери нещо, за което да я похвали. А със сина, с момчето е по-добре да разговаря в духа на „Дай да си поговорим като мъж с мъж, какво ние двамата може да направим в тази ситуация”. Ако няма баща в картинката, помолете друг мъж от обкръжението да поговори с детето ви, мъж, на когото детето вярва и се доверява – дядо му, чичо му, мъжът на сестра ви и т.н.
Яна БОЯДЖИЕВА , в. "ДОКТОР"
