Все по-често чувам един и същ въпрос от родители и учители: “Тийнейджърът чува ли?”, “Успявате ли все пак да поговорите с него?”, “Като го питате нещо, той отговаря ли?”.
Защо тийнейджърът изглежда недостъпен, затворен, неадекватен? Какво може да доведе до диалог и сътрудничество с него, как може да ни допусне до себе си?
Отговорите са предизвикателство и за мен. Защото учебниците по психология са едно, живият живот - друго, а непристъпният, сърдит тийнейджър - трето.
За да разберем тийнейджъра, е нужно да си припомним спецификата на възрастта. За да осъществим контакт с него - да се свържем със спомена за това как сме се чувствали ние в тази възраст. За да ни допусне до себе си, е необходимо да отработим умението да даваме пространство и да сме на разположение за детето си винаги, когато заяви нужда от присъствие и диалог с нас. И да го обичаме, без да го задушаваме.
Ето малко информация, която знаете, но е добре да актуализирате, когато се чувствате предизвикани от тийнейджъра.
Юношеството е възрастта на самоидентификацията, търсенето, бунта, доказването, свободата. Младият човек иска да разбере кой е, с какво е ценен за света, иска да знае какво да прави с чувствата, които бушуват в него, желае да бъде популярен сред връстниците си, да има влияние в средата си, да извършва забранени и животозастрашаващи действия, да има терен за изява и купони, да има гадже и... да му имате доверие. Той е болезнено емоционален, чувствителен, уязвим, независим и свободен.
Защо ни се струва, че тийнейджърът се отдръпва? Това отдръпване е привидно. Той страни от диалог с родителите, но същевременно търси начини и хора, за да намери отговори на въпросите, които го вълнуват. Отдръпва се от диалога с родителя, от една страна, защото изпитва неудобство да зададе въпросите за себепознанието и сексуалността, а от друга, защото смята, че няма да бъде разбран. Той мисли, че дори и да ви каже какво му е, ще омаловажите казаното, няма да вникнете в дълбочината на терзанията и чувствата му, в значимостта на проблема му. Тялото на младия човек е коктейл от хормони, главата му е бойно поле за мисли, ръководени от силни емоции. Припомняйте си това, за да сте по-уверени в ролята на родител и да управлявате афектите на тийнейджъра ефективно. Или с други думи казано, тийнейджърът има вярване, че каквото и да каже, няма да бъде чут адекватно, че родителите и близките му живеят в друга, остаряла не-действителност, която няма нищо общо с неговите терзания. Търпение! Помнете, че вие сте възрастният в ситуацията.
Последен щрих в тази връзка - в тези моменти проверете за себе си възможно ли е тази негова реакция да идва от преживян опит, т.е. да ви е споделил някоя своя тегоба, а вие да не сте обърнали внимание на сериозността на ситуацията за него и да не сте дали достатъчно време и разбиране.
Кризата на идентичността
Докато ви подлудява, детето ви преминава през търсене на отговори на въпросите: “Кой съм аз?”, “Какво мога?”, “Мога ли го изобщо?”, “Какво искам?”, “Кога ще правя секс?”, “Ще го правя ли добре”, “Как ще разбера, че съм добър в леглото”, “Привлекателен ли съм за другия пол?”, “Какво да избера да уча?”, “Как да си избера професия, като още не зная какво ми се прави”, “Постижима ли е мечтата ми?”, “Как да я осъществя?”. В този период от живота си човек се чувства несигурен и уязвим. Той няма реалистична преценка за себе си, не знае кой е, не се познава, не може да влезе пълноценно в контакт със себе си. Има нужда от обратна връзка от другите по отношение на качествата и заложбите си. Затова е уязвим за думите, които чува. Едно от болезнените и противоречиви преживявания в тийнейджърския период е усещането за несигурност, съпроводено със силата и порива на енергията на младостта. И точно поради тези причини това е ползотворно време за тренинги (психологически семинари) за себепознание и лична ефективност, които да дадат пространство на младия човек да сподели темите, които го вълнуват, да “разтовари” напрежението, да зададе въпросите си, да получи отговорите, да се огледа във връстниците си, да се намери.
Това също е и време, в което младият човек може да постигне много - да учи задълбочено, да се развива в област, която го привлича, да усъвършенства уменията си в практикуването на език, спорт, изкуство, наука. За това е нужно да управлява емоциите си в своя полза и да използва енергията, която има, да създава и затвърждава умения за постижения. Тук от значение е ефективното общуване между възрастните и тийнейджъра. Ако диалогът задоволява значимите потребности на тийнейджъра, тогава младият човек може да кооперира и да начертае успешна стратегия за действия в избрана от него посока.
Когато диалогът не се получава...
Диалогът не се получава, когато младият човек задържа нещо в себе си. Обикновено това е преживяна болезнена емоция - гняв, обида, болка, разочарование. Неизговорени, емоциите остават в него и рефлектират в поведението му. Постъпките му казват: “Има нещо, което ми пречи да се радвам на дните си, да планирам и да се осъществявам. Има нещо, което ме кара да се чувствам нещастен”. И тук е добре да се намесим деликатно и с такт. Или да намерим професионалист, който да го направи. Ситуацията е възможност да обясним на младия човек, че всеки от нас е преживявал трудни дни, че не е получавал подкрепа в желан и нужен момент, че е имало моменти, в които не е разполагал с достатъчно средства за нещо мечтано. Но това не е причина да намразим света, да заключим, че той е “кофти място и всички са гадняри”, и да се откажем от живота си и целите си. В живота на всеки се случват травмиращи събития, но има начини да работим върху преживяното, да се научим да приемем станалото, да го интерпретираме по друг, различен от досегашния начин, и да продължим напред. Ако искаме да живеем успешни и щастливи, ще е необходимо да се научим да се справяме с емоциите си и да изоставим удобната роля на жертвата.
За границите, правилата и споразуменията
Умението за отстояване на личните граници и уважаването на чуждите е едно от житейските умения, които са предпоставка за удовлетворяващи взаимоотношения. Поставянето на лични граници не е начин да държим близки и любими хора далеч от себе си, а да си осигурим лично пространство и време, в което да разполагаме със себе си, за да можем да планираме и организираме деня си, случването на краткосрочните и дългосрочни цели. Ако като възрастни имаме разбиране за същността на личните граници и умение да ги използваме, ще дадем ценен опит на тийнейджъра с личния си пример, а и ще уважаваме неговата потребност от пространство.
Пространство... и задължения към дома и себе си
“Защо ми повтаряш по сто пъти?” - пита тийнейджърът. “Защо не чуваш от първия път и трябва да повтарям непрекъснато?!” - загубил човешкия си облик, пита родителят. Ситуация, позната на всеки, хабяща време, енергия и взаимоотношения. Тийнейджърът има по-важна работа - виртуална игра с връстник, пост в социална мрежа... И друг път сме говорили - когато имаме “съвместна работа” с тийнейджъри, е добре да договорим правила, които да регулират действията, постъпките, поведението, съвместния живот.
И като заключение искам да споделя един факт, проверен в опита. Тийнейджърът изпълнява поставените му задачи, когато възрастният е авторитет за него, има му доверие и му даде лимитирано време (конкретен срок).
Мисията е възможна в пространство на доверие и любов.
Как да създадем правила в общуването?
Правилата са средства за управление и механизми за регулиране. И за да проработят, е добре да ги превърнем в споразумения. Какво ще рече това? Когато изработваме правила, е добре и двете страни да дават идеи за тях. Ето някои примери: Да се изслушваме. Мнението на всеки е ценно. Да изразяваме чувствата си/ да говорим за начина, по който се чувстваме. Да уважаваме дейността на другите. Да зачитаме правото на почивка на другите. Да участваме в домакинската работа. Всеки член на семейството вечер да се подготвя за следващия ден - дрехи, обувки, раница (последното тренира умения за планиране и организиране на деня) и т.н. След като всички членове на семейството са дали предложения за правила, те се обсъждат, за да е ясно кой какво има предвид.
Следва гласуване, тоест приемане. Приемането става със следното ритуално действие. Всеки става и казва: “Съгласен съм”. Така вкъщи вече сме се споразумели да изпълняваме определени задачи, да зачитаме пространството и времето на другите, да ги уважаваме и на свой ред да получим същото. Приемането на семейни споразумения означава, че всички заедно работим за това да разчитаме един на друг.
Кога да приемем споразуменията? Има ли подходящо време? Не е задължително да се случи нещо драматично, за да изработим семейни споразумения. Ако досега не сте имали - време е да ги направите. Подходящият момент е всеки момент, в който разберете, че е нужна намесата на регулатор.
Борянка Борисова, психолог
Диалогът с тийнейджъра - мисията възможна
Тялото на младия човек е коктейл от хормони, главата му е бойно поле за мисли, ръководени от силни емоции
