Хората, които крещят, са несигурни в себе си

“Стоеше срещу мен и крещеше, обиждаше ме. Определяше ме с неприятни епитети. Думите му се забиваха в мен и ме разтреперваха. Чувствах се нищожен, унижен, жалък, никакъв. Треперех целия. Исках да се защитя, но... мълчах. Исках и аз така да му крещя, но думи не ми идваха, немеех... Другият нападаше като хищник, беше се взел насериозно и бълваше срещу мен. Какво да направя? Къде са думите ми? Как да се защитя? Аз знам, че съм прав!... Защо не мога да говоря в такъв момент??? През остатъка от деня, а и в следващите, случилото се кънтеше в мен като ехо. Разпростря пипалата си, отключи страха... Заболя ме гърлото. Не исках да ходя на работа, защото ще срещна този човек. Като се замисля и преди съм срещал такива хора и все така замлъквах, когато ме нападаха. След такава случка не искам да излизам и да се срещам с никого...“.

Познато ли ви е? Може би не чак в такава степен, или пък - в по-голяма...

Защо не можем да говорим, когато някой ни обижда? Как да отстоим себе си, какво да направим, за да дойдат думите?

Отговорът може и да ни шокира. Ако агресията на някого поражда гняв и желание за борба в нас, това означава, че носим насилието в себе си, а със съзнание за насилие не можем да постигнем мир. Нека разгледаме вярванията и желанията си, мислите и емоциите си, обичайните си поведения, да намерим отговора и преодолеем шока. Да разберем как да изричаме своята истина с любов.

Защо замлъкваме? От една страна, вярванията, които имаме, може да ни казват, че хората, които се карат, са лоши, че в конфликт влизат тези, които не могат да се разберат цивилизовано и културно, че невъзпитаните крещят, или че по-силният/по-умният отстъпва... От друга страна, може да имаме желание да бъдем добри, да бъдем възприемани като такива и да мислим, че добрите хора не отговарят на нападките. Може да искаме да живеем в хармония, разбирателство и мир с хората около себе си и да смятаме, че конфликтите ще разрушат добрите взаимоотношения. Възможно е да сме израсли в среда, в която да не сме виждали как се разрешават конфликти и да не знаем как да постъпим, или пък сме били свидетели на точно обратното - конфликтите са били решавани с явна война. Всички тези вярвания се проявяват, когато “някой ни въвлича” в конфликт. Всъщност в него влизаме заради гнева и агресията, които имаме в себе си.

Когато някой ни крещи и отключва гняв в нас, го отключва, защото го има.

Стъпка по стъпка

Да видим какви мисли се завъртат в главите ни, когато някой ни крещи? Може би: “Нямам сила да се справя. Той е по-силен от мен. Той е прав, аз съм такъв! Хората, които викат и се карат, са лоши, а аз искам да съм добър, затова няма да отговоря агресивно. Ако и аз се разкрещя, ще се види какъв съм всъщност, защото ставам страшен, когато съм гневен... Аз съм добър, а добрите хора не се гневят! Искам и аз така да изразявам недоволството си без последствия, но не мога да си го разреша. Иде ми да го убия този”.

Влияние на възпитанието и принципите

Ето какво има в нас, но го потискаме, защото така сме научени - за да не обидим и нараним другия, за да не му кажем нещо, неприятно, за да бъдем добре приети и уважавани, за да не покажем истинската си природа.  Да я скрием. И когато срещнем човек, които ни обижда, наранява, не признава стореното от нас, разрушава го, злослови, интригантства и директно напада, истинската ни природа се надига, но ние я потискаме, мълчим заради ценностите и възпитанието си, от една страна, а от друга - защото не знаем как да отстоим себе си с любов, без агресия. 

Да осъзнаем обидата си.  Когато сме обект на словесна атака е добре да признаем пред себе си дълбоката и силна болка от обидата. Често се правим на силни и не признаваме или осъзнаваме това чувство. Потискаме го, а дълбоко ни боли от обидата.

Следваща стъпка 

Когато някой ви обижда и унижава, наблюдавайте няколко неща. В казаното има истина, която е полезна обратна връзка за вас! Може да ви даде информация какво в действията си да подобрите, за да сте по-ефективен и полезен за себе си (срокове, които спазвате в последния момент, а това създава у вас напрежение, вършите чужда работа, а със своята изоставате, държите се свободно, а това се интерпретира по друг начин...). После, забележете с какво от казаното за вас човекът всъщност опи­сва себе си. Това е ценна информация, тъй като ще разберете кои свои черти този човек не си харесва - двуличник, натегач, слабак, страхливец. Вижте и какво се опитва да ви отрече - всъщност то е реално ваше качество, с което той си мисли, че го застрашавате ( “Не си никакъв лидер!”). И опитайте да гледате през любовта.

Да изпуснем парата

Ако никога не сте крещели и обиждали, е време да си разрешите да напопържате насаме вкъщи. Представете си, че човекът, който ви е крещял, обиждал и т.н., седи пред вас и мълчи, а думата е ваша. Сега му кажете без цензура всичко, което искате, например: “Не те харесвам, не ми харесва да говориш едно, а да вършиш друго, скатаваш се, а аз трябва да свърша и твоята работа, представяш се добре, а всъщност нищо не правиш, злословиш, интригантстваш... Не ми е приятно мен да ме накарат да свърша твоята работа, а ти като видиш резултата, да сипеш обиди по мой адрес и да ме наричаш натегач, подлизурко, гадняр. Не ми харесва да не мога да ти отговоря в същия тон, а ти да можеш”.

Напред към осъзнаването 

Какво ще кажете за такава гледна точка към ситуацията: “Мнението на другите за мен си е тяхна работа”. И да приключим с участието си в драмата. Ще реагираме така, когато сме осъзнали гнева, обидата и агресия си, когато сме разбрали и собствената си стойност и значимост, и причините за поведението на другия. 

Хората, които крещят срещу нас, всъщност са несигурни в себе си и виждайки постиженията и успехите ни, се опитват да ги принизят, омаловажат, разрушат, защото ги приемат като заплаха. Те виждат в нас конкуренцията, от която се страхуват и нападат, за да защитят себе си. Обидните думи са реципрочни на страха - колкото думите по ваш адрес са по-унизяващи, толкова по-голям е страхът, който пораждате у този човек с действията си. Нападките понякога съдържат и морално осъждане към действията ни, което в някаква степен ние също отправяме към себе си.

Борянка Борисова, психолог