Разговорите за секса все още са тема, по която не общуваме съвсем искрено и свободно. Този аспект от човешкия живот винаги е будел интерес у човека, а моралните и културни норми са потискали разговорите и задаването на въпросите, които ни вълнуват. Все още не сме съвсем отворени към тази тема, все още разговорите в тази посока провокират “подскачане”, морални оценки и осъждане, отговори от типа: “Аз знам всичко!”, “Всичко ми е наред!”, “Нямам нужда от такива глупости!”, “Какво пък толкова са го запревъзнасяли този секс?!”.
Когато започне разговор на тази тема, някак сякаш забравяме, че сме човешки същества и имаме физиологични нужди, емоционални потребности, нужда от себеактуализация и реализация. Сякаш забравяме, че за да живеем здрави и балансирани, е необходимо да задоволим тези свои потребности. За да преживяваме удовлетвореност от живота е важно да познаваме тези свои нужди - да знаем точно какво ни доставя удоволствие, да имаме яснота какво точно искаме да правим, в каква посока да се развиваме и творим живота си.
А за да ги опознаем, имаме нужда от свобода да ги изследваме. Все още голяма част от нас има нужда от “разрешение” за освободеност в този аспект от живота си (въпреки че не си го признаваме).
Сексуалността е естествена част от нашата природа. Като човешки същества имаме сексуални потребности и те са точно толкова естествени, колкото гладът, жаждата, нуждата от сън и физическа активност. Опознаването на собствените сексуални потребности и преживявания ни дава ценна информация за себе си, за начините, чрез които се чувстваме добре - удовлетворени, освободени, презаредени.
В човешкия живот сексът изпълнява три функции - физиологична, социална и репродуктивна. Човешкото същество, за разлика от животното, използва секса не само да облекчи своето тяло и да се възпроизведе, но и да се свърже с другото човешко същество. Човек, правейки секс, общува с другия човек, свързва се с него, показва богата палитра от емоции - когато правим секс, даваме действен израз на любовта си към другия човек, това е пространството на нежността, близостта, интимността, в което двамата партньори споделят себе си един с друг, разтварят се един в друг, след което отново се събират в себе си.
Защо е нужно да познаваме собствените си сексуални потребности?
Защото, от една страна, така показваме на себе си, че сме си важни, че се грижим за себе си и се обичаме. От друга, защото
познавайки себе си, ще споделим това познание с партньора си
и той ще бъде “улеснен” да ни даде това, което ни удовлетворява и което ни кара да се чувстваме добре. На следващо място идва това, че познавайки и удовлетворявайки себе си, ще сме по-отворени за нуждите на партньора си, ще имаме желание да търсим и извършваме това, което на него му доставя удоволствие. И не на последно място идва това, че в споделянето на себе си, на своето тяло, в тази най-интимна част от съществуването и пребиваването ми в този живот, съм откровен, съм себе си, съм автентичен в този акт и... затова никой не може да ме отхвърли такъв, какъвто съм. Защото никой човек не отхвърля същността на другия от позицията на автентичността.
Познаването на собственото тяло, свободното общуване в секса и откровеното споделяне между двамата партньори е една от предпоставките за добри взаимоотношения в партньорската двойка. Дали ще се развие връзка и каква ще бъде нейната динамика, е друга тема. Тук желанието ми е да повдигна въпроса за това какви послания предаваме на децата си в тази посока. Как говорим с тях за секса? Кога говорим? И какво им казваме? Всички обичаме децата си и искаме те да са щастливи. Даваме им напътствия, съвети и подкрепа за всякакви аспекти и дейности от живота. А по отношение на секса? Какви послания им даваме? Доколко откровено говорим с тях, доколко “работещи” послания им даваме?
Доскоро из обществото битуваше схващане, че повдигането на въпросите за сексуалност, правене на секс, превенция на сексуално предавани инфекции ще провокира тийнейджърите да правят секс. И това доскоро се назоваваше като една от основателните причини да не се повдига тази тема сред подрастващите, за да не бъдат насърчени към сексуални действия. Но това не е така. На тази възраст човек има интерес към секса. Не толкова към правенето на секс. Тийнейджърът се вълнува какво е това секс, как се прави, размерът има ли значение, как е при момичетата, как е за момчетата, кой какво изживява и кой какво трябва да прави, защо имам “мокри” сънища, кое е “нормално” и кое - не?
Откровените разговори с тийнейджърите,
автентичността на възрастните, които водят диалога, даването на актуална информация по въпросите на сексуалността, контрацептивите, сексуално предаваните инфекции и обучението в практически действия (като например: как се слага презерватив, как двамата партньори да се договорят за избор и използване на контрацептиви) дава на тийнейджъра информацията, която му е нужна, той задоволява потребността си от знание за това, което го интересува. Проучванията показват, че информираните по въпросите на секса тийнейджъри отлагат секса до момента, в който срещнат човек, с когото искат да имат интимна връзка и не се впускат в сексуални контакти, за да разберат какво е това секс и чрез преживян опит да задоволят интереса си към него.
И още нещо е нужно да кажем. По отношение на мастурбацията все още има наложена стигма, заблуди, забрани, лепене на етикети, които от днешна гледна точка не са довели до нещо полезно. Чрез мастурбацията човек се “запознава” със себе си, опознава своето тяло, открива това, което му доставя удоволствие. Мастурбирането е първото ни сексуално преживяване. Тя е интимен акт на себе си със себе си. Ако тук възрастните - родители, близки, приятели, значими хора “вкарат” чувство за вина, срам, омерзение у младия човек - това ще има съществени последици в сексуалния му живот, ще се отрази на начина му на функциониране в обществото и на изборите, които прави. Ако обаче предадем на тийнейджъра посланието, че чрез този акт той ще опознае себе си, ще разтовари напрежение, ще облекчи тялото и това може да прави всеки път, когато изпитва тази физиологична нужда, сам, в свое собствено защитено пространство, то ще сме предали на младия човек знание за живота, ще сме му показали, че сме отворени, откровени за нуждите му, че сме на “една вълна” с това, което го интересува.
Разбира се, за да подхванем темата за секса, преди това е нужно да сме изградили с тийнейджъра връзка, изпълнена с близост, съдържание и доверие. За този разговор е нужен такт, деликатност и усет за точния момент. Ако не знаем как да подхванем темата - винаги можем да се консултираме със специалист (психолог, сексолог).
Борянка Борисова
Информираният тийнейджър отлага правенето на секс!
Той чака да срещне човек, с когото иска да има интимна връзка
