Повечето от нас ежедневно в подобни ситуации чувстват натиск и имат нужда от базова сигурност, че разполагат със знания и идеи как да постъпят правилно във всяка ситуация и област от живота си.
Е, казано в американски стил, хубавата новина е, че всеки от нас има стабилен, надежден, мъдър, креативен и винаги на разположение партньор, който дава верни отговори, работещи решения и обратна връзка. Това е нашата интуиция.
Как да я чуем?
Как да я разпознаем? Как да се свържем с нея?
Повечето хора са учени или сами са се научили, (взаимодействайки с родители, учители, значими хора, среда, култура) да търсят логични и разумни решения, да ги осъществяват, за да постигнат разпознаваем резултат.
Какво се случва обаче, когато използваме научената, позната стратегия за справяне, а резултат няма? Какво се случва, когато имаме непозната ситуация и не можем да приложим познатата схема, а е нужно да вземем решение и да предприемем действие?
Обикновено се чувстваме притеснени, объркани, напрегнати, притиснати и не виждайки изход, се заплитаме в мисли и зацикляме...
Ето в тези трудни моменти интуицията ни дава стратегията “от баницата мекото, от работата лекото” и намираме и изход и успех.
За да се свържем с интуицията си, да я чуем, разпознаем и да използваме ресурса и в живота си, е нужно да видим как присъстват темите безопасност и доверие у нас. Интуицията дава отговори и решения естествено и с лекота и с това “разбива” вярването, че сме сами, неподкрепени, живеем в свят на несигурност, конфликти, ограничен ресурс, кратки срокове, непостижими цели, трудни взаимоотношения. За да я чуем и да й повярваме, е нужно да се доверим на себе си и на живота.
Външното срещу вътрешното. Провереното срещу непровереното.
Когато си “разрешим” да чуем вътрешния си глас по определена ситуация или взаимоотношение, постигаме яснота, убеденост, сигурност и намираме решение. Предизвикателството идва от това да се доверим на вътрешния си глас и да повярваме, че макар и непознато или необичайно, това е истинска информация и ефективно решение. Ако постъпим съобразно дошлото отвътре, поемаме риск да заменим вярването, че информацията, решението и изходът ще намерим отвън, преминавайки през трудност и борба. Разбиваме стереотипа, когато вместо да си “блъскаме главата в стената” в търсене на правилно решение, излезем на чист въздух, разходим се продължително, вземем вана, отидем на масаж, попеем или потанцуваме. Така се освобождаваме от тревогата и напрежението и в спокойствието си чуваме информацията и решението, идващи от интуицията.
След темата за доверието (в себе си, в процесите на живота), интуицията ни води и свързва с темата за искреността и честността със и към себе си. Защото всеки път, когато заглушаваме гласа на интуицията и се правим, че не чуваме посланията и не вземаме под внимание усещанията в тялото си, реалността се сгромолясва върху нас и питаме драматично: “Защо на мен? Защо това ми дойде до главата?”. А знаем от опит, че интуицията ни предупреждава навреме, за да не страдаме.
Използвайки интуицията, излизаме от ролята на жертвата, защото сме в контакт с неограничените възможности, идеи, решения. Остава ни само да свършим работата си с лекота и радост, при това навреме. Обаче губим възможността да се оплакваме и прехвърляме отговорност на хора, обстоятелства и събития. Започва да действа схемата - накъдето и да тръгна съм на прав път, каквото и да подхвана, все му намирам начина и става - като ми потрябват пари имам, взаимоотношенията ми са удовлетворяващи, изпълнени с любов.
Как да разпознаем интуицията?
Идващата информация от нея можем да познаем по категоричността на конкретно физическо усещане в тялото. Чували сте се да казвате: “поех въздух с облекчение”, “бодна ме под лъжичката”, “пристъпих без колебание”, “преряза ме отвътре”, “разтреперих се”, “стопли ми се сърцето”, “задушавам се”, “сви ми се сърцето”, “просветна ми”, “разбрах, че нещо не е наред”. Освен физическото усещане в ума ни идва информация “от нищото”. След като сме последвали идеята, дошла от интуицията, животът, безкраят, Вселената ни дават обратна връзка чрез “случайности” и съвпадения в същата тема и посока. Така ни уверяват, че сме в потока.
Не сме безпомощни
Често, когато ни е трудно, казваме, че сме сами. И имаме предвид, че ни предстои да се справим само чрез собствения си ресурс с нещо, което смятаме за непосилно. Но това не е така, ако и когато чуваме гласа на интуицията. Не сме изоставени, не сме в опасност, имаме изход. Защото идеята как да постъпим идва отвътре, знанието за действие се появява само. Понякога изглежда нетрадиционно. И тук е нужно да си припомняме, че няма готови отговори, единствени решения и установени стъпки. Интуицията дава креативния, лек за нас изход. И той идва през творческия ни потенциал, който се “отваря”, когато сме отпуснати, отпочинали, леки, свободни от тревога и страх, че няма да се справим.
За финал ще цитирам Джон Кехоу:
“Следвайки интуицията си, човек винаги взема по-правилни решения, хрумват му по-градивни идеи и задълбочени прозрения, по-лесно намира най-краткия и безпрепятствен път от желанието (целта, намерението) до изпълнението му. Хората, които винаги се оказват на подходящото място и в подходящия момент, и на които необичайно често им се случват хубави неща, не са просто късметлии, а хора, научили се да чуват интуицията си. Те реализират това, което им е дошло отвътре. Интуицията им позволява да погледнат отвъд границите на очевидното и да открият пред себе си нови възможности. От нея те черпят необходимите им знания, а също и указания кога и как да ги използват”.
Борянка БОРИСОВА, психологПрактично и полезно
Всяка вечер, преди да заспим, можем да се обърнем към тази част от себе си (към своята интуиция), която знае верните за нас отговори и ефективни решения. И да я молим да ни даде идеи, отговор, решение, стъпки за действие за ситуацията (взаимоотношението), която искаме да разрешим. Сутринта като се събудим, е добре да си запишем информацията. Тя често изглежда лека, естествена, лесна за разбиране и прилагане, но я забравяме в хода на деня.
Трудността на упражнението е в това да се отпуснем и доверим. Да се отдадем на съня с увереността, че на сутринта ще имаме нужния отговор за конкретната ситуация.
