Терминът „криза на 40-те години“ или „криза на средната възраст“ в неговата англоезична версия за пръв път е теоретично разработен от канадския психолог Елиот Жак през 1965 година. Той го е определил като период в средата на живота, когато човек осъзнава, че смъртта вече „не е далеч зад планините“.
Кризисът на средната възраст сам по себе си стана кинематографичен жанр, често отнасящ се към категорията на комедиите. Всъщност кризата на четиридесетте години има голям драматургически потенциал и служи за убежище на различни щампи.
Най-широко разпространеният стереотип е кризис често да се представя като чисто мъжко достояние. И да се описва като явление забавно, даже весело, заслужаващо нашето добро отношение.
Френският актьор Венсан Касел се среща с много по-млада от него жена и това се приписва на кризиса на средната възраст. И предизвиква едва ли не възхищение! Коментарите са от типа: „Какво пък, Венсан Касел може да се появява на светски мероприятия с когото си иска (...) за него това е начало на нов живот“.
Нека да вземем за пример всяка жена на същата възраст, която също намира много по-млад партньор. О, не!!! Кризата на средната възраст в тази ситуация вече не е оправдание, а утежняващо обстоятелство. Американската актриса, Дженифър Анистън се сдобива с отвратителен коментар. Пресата съединява в едно изречение едновременно побелелите й коси и рождената година на нейния партньор: „Да остаряваш не е леко, но когато възлюбеният ти е с осем години по-млад от теб, Госпожа Природата може да се окаже жестока“.
Една от причините, поради която кризата на средната възраст при жените не е изразена така силно, както при мъжете, се крие в това, че видимият начин на живот на жените не е толкова шумен и скандален. Според мнението на психотерапевта по семейни въпроси Женевиев Дженати, за жените този деликатен период често съвпада с менопаузата, а за мъжете тази жизнена фаза придобива формата на нов изблик на енергия, желание да се задържат на върха и да изживеят втора младост.
Жените преминават този период, преди всичко замисляйки се за своята външност и здраве, докато мъжете са по-загрижени за социалния си статус и кариерата си.
Жените преживяват кризиса на четиридесетте по-малко зрелищно от мъжете. По мнението на писателката Луис Доути, това е защото „жените дават по-голям приоритет на защитата на своето семейство. Дамите на средна възраст нерядко се грижат за другите. Даже децата и да са пораснали, това не означава, че няма с какво да се захванат. Не говорим дори затова, че на техните грижи могат да се окажат остарелите родители.“
Даже жената да няма деца, тя може да премине през подобни фази. Фактът, че не трябва ежедневно да служи за пример на своите деца я кара да се преоцени наново, да се преосмисли. По такъв начин жената има по-малко време да безделничи и да позволи на кризиса на средната възраст с неговите дребни революции да се проявят бурно. За жените този период е в голяма степен „криза на идентичността“.
По материали на портала Slate.fr.
Жените не излизат от кожата си, преживявайки кризата на средната възраст
