Раздялата е едно от болезнените преживявания за нас. В живота си се разделяме не само с хора. Разделяме се с мечти, копнежи, начин (стил) на живот, част от живота си (детство, младост...), места, дейности...
Несъгласни със загубата, можем дълго да останем в нея и да не можем да продължим в живота си напред. Когато някой или нещо си отива от живота ни, може да не сме съгласни с това и да положим много енергия, усилия и време, за да си го върнем.
Как преминаваме през раздялата?
Какво правим, когато се разделяме?
“Когато се разделям, аз...” (може да довършите изречението така, както е вярно за вас):
• Пуша, пия алкохол.
• Имам нужда да говоря с приятел.
• Излизам и искам да съм заобиколен с хора, за да не съм сам.
• Спортувам активно.
• Пътувам много.
• Запълвам времето си с много работа.
• Старая се да съм постоянно ангажиран.
• Често си фантазирам как този (или това), който (което) си е отишъл от живота ми, се връща отново.
• Захващам се с нови проекти, каузи.
• Потъвам в хобитата/ интересите си.
• Уча.
• Унищожавам общите спомени (снимки, подаръци, вещи).
• Създавам специално място за спомените (снимки, подаръци, вещи) и често се връщам към тях (за да поддържам илюзията, че няма раздяла).
• Правя се, че раздялата/загубата не ми се е случила.
• Философствам, чета, анализирам.
• Впускам се в нови приключения.
• Флиртувам активно.
• Изолирам се от хората.
И т.н., и т.н... Всеки от нас може да продължи списъка посвоему.
Въпросът, който е добре да си задам, е: “Това, което правя, помага ли ми да приема раздялата, да премина през нея и да направя една малка стъпка напред в живота си?”.
Ако отговорът е: “Не”, какво да направя тогава?
Ще намеря ли утеха в думите, че раздялата и новото начало са естествена част от живота? Едва ли...
Има различни причини, за да не можем да си тръгнем или да оставим някой/нещо да си тръгне. Например, възможно е, когато сме били малки, от живота ни да си е отишъл значим за нас човек и ние да не сме скърбили за него, защото от другите важни за нас хора
не сме “получили разрешение” да покажем емоциите си
(скръб, мъка, страдание). Какво означава “не сме получили разрешение”? Означава, че сме видели от важните за нас хора как те “стискат зъби”, стоически понасят загубата, не показват автентичните си чувства, правят се, че нищо не е станало. Ето така сме разбрали, че “не е разрешено да се скърби”. И не сме дали израз на чувствата си. Но и не сме разбрали какво да правим със скръбта си. Не сме разбрали и как да се разделим. И сега като възрастни също не знаем. Как да се справим тогава с раздялата?
Ще споделя с вас няколко ритуала за раздяла, които съм опитвала. Защо ни е нужен ритуал? Когато в ежедневието си общуваме с някого и разговорът ни приключи, си казваме: “Довиждане”. Така и за двамата е ясно, че срещата е приключила. Когато някой или нещо си тръгва от живота ни, не винаги ни го казва ясно, не винаги отделя време, за да се сбогува с нас, не винаги има ритуал. И тази липса на край оставя взаимоотношението неприключило, незавършено. Липсата на ясен край ни държи в очакване, в напрежение, в неяснота, в надежда. Поради това умът, сърцето, мислите, чувствата ни са все в това незавършено, неприключило докрай взаимоотношение. Колкото и разумът да ни казва, че краят е настъпил, в една част от нас винаги живее надеждата за отново връщане. Поради това не можем да започнем нещо ново и да бъдем на 100% там, където сме - защото тази част от нас е там, някъде с някого (или нещо).
Та, за ритуалите за раздяла говорех... Те могат да бъдат каквито ви роди въображението: Писмо за раздяла; Рисуване на картина за раздяла; Цигара за раздяла; Среща (във въображението) за раздяла; (съчиняване на) Песен за раздяла. Важното при ритуала за раздяла е да помним, че го правим, за да се разделим с някого и нещо. И той, ритуалът, се прави веднъж. Не пишем през две седмици писма за раздяла с човека, от когото не можем да си тръгнем, защото това вече не е ритуал за раздяла, а такъв за общуване с него.
Едно писмо за раздяла
Здравей Х! Пиша ти това писмо, с което искам да ти кажа: “Сбогом!”.
Това, което не успях да ти кажа в истинските ни срещи в живота, ще ти го кажа сега.
Ти си ценен за мен човек. От теб научих да се радвам на себе си, на живота си, на заниманията си. Да се наслаждавам на удоволствията.
Липсваш ми всеки ден. Липсва ми топлината на дланите ти, липсва ми начинът, по който ме гледаше. Липсват ми разходките, разговорите и начинът, по който се забавлявахме и смеехме. Харесваше ми да работя и разговарям с теб. Харесваше ми да се гуша в теб. Много ми харесваше това, че нощем ме връхлиташе и държеше в прегръдката си. Вълнувах се от срещите ни.
Но... нашето заедно свърши. Опитвам да правя какво ли не с любовта, която изпитвам към теб. Опитвам да я игнорирам, потискам, заглушавам, но тя все щръква от някъде. Не зная какво да я правя. След като много мислих, измислих да не й се съпротивлявам, да си я призная и да я нося като една топла и истинска част от мен. Ако не го направя, мъничка част от сърцето ми ще се вкамени. Пък аз си го искам цялото - топло, любящо, туптящо. Не искам повече да се правя, че това, което се случи между нас, не го е имало.
Благодаря ти за времето, което сподели с мен. Днес си казвам, че не мога да го забравя, затова ще го помня и ще си нося уроците от него.
Сега ще си разреша да поплача за нашата раздяла. Сега, като най-накрая дадох воля на сълзите, ти казвам: “Сбогом”.
Какво да направя с писмото? Мога да го накъсам, изгоря, пусна в река и каквото още ми хрумне - няма ограничения, няма правило. Целта на това писмо не е да стигне до човека, с когото се разделям.
Ритуалът за раздяла го правя за себе си
Целта му е аз да се разделя, аз да приема раздялата, аз да се разделя с нещо или някого (и този някой може да е човек, които вече не е на този свят). В това е смисълът му.
Опитвала съм и ритуал за раздяла “на по цигара”. Запалвам две цигари, едната пуша аз, другата гори до мен и символично представлява другия човек. Докато пуша своята цигара, говоря на човека, с когото се разделям. После вземам неговата цигара и слушам какво той има да ми каже. Когато цигарите догарят, времето на тази наша среща за раздяла изтича. Тогава си представям кой от двамата си тръгва пръв - аз или той. Кой в каква посока поема. Така “виждам”, че пътищата ни се разделят, че са в противоположни посоки. А нашата среща вече е минало. И аз вървя към нещо ново, друго, различно от този човек.
Разбира се, че ритуалите за раздяла могат да бъдат безброй много, защото ние, хората, сме креативни и въображението ни няма ограничения (освен ако не си ги сложим сами).
Помня, че когато се престраших да направя своя ритуал за раздяла, след това се чувствах облекчена, сякаш планина беше паднала от мен.
За финал искам да споделя нещо, което научих, докато обследвах темата за раздялата. Разбрах, че когато съм направил избор да си тръгна от някъде или някого, е важно да уважа избора си и да не нахлувам повече в живота на този човек (място или нещо друго), от когото съм избрал да си тръгна.
Смело ново начало ви желая!
Борянка БОРИСОВА, психолог
