Случвало ли ви се е да сте апатични, отпуснати, уморени. Животът да ви върви по един и същ начин, ежедневието да не ви харесва, мечтите за стройно, стегнато тяло да се превърнат в реално тройно тяло, а ведрото настроение, удовлетворяваща работа, пълноценна връзка и постигнати цели да се случват само на другите?
Случвало ли ви се е много силно да искате нещо и да не го постигате, защото отвътре усещате, че нямате сили да го направите или защото се съмнявате, че ще успеете да се справите?
В същото време виждате, че в живота на другите мечтаните от вас неща се случват и се питате: “Защо не е реалност за мен?”. Ето мнението на психолога Борянка Борисова по тези тревожещи всеки от нас въпроси.
Отговорът е: Заради ограничаващите ни вярвания и неспазените споразумения със себе си.
Да видим как! Някога в миналото си сме преживели нещо неприятно, направили сме си интерпретация на това събитие, създали сме си вярване за него и сме го складирали в себе си, за да не ни боли в бъдеще, ако такава ситуация се повтори. Направили сме го, за да се съхраним. Само че сме се “свили” и оттук нататък гледаме на подобна ситуация през болката и вярванията, които се превръщат в ограничения. Например, когато сте били малки, родителите ви са работили до късно, за да могат да ви осигурят уютен дом, хубави дрехи, храна, добро обучение, почивки, играчки, забавления, а вие сте интерпретирали отсъствието им от къщи така: “Най-близките ми не искат да прекарват достатъчно време с мен. Аз не съм ценен и значим за тях. Оставят ме на някой друг. Има по-важни неща от мен за тях. Не се интересуват от мен”.
По-късно в живота си, вече порасналото дете ще пренесе това вярване в интимния си живот и ще има такова вярване по отношение на партньора си. Ще смята, че не е ценен и значим за него, че партньорът му все избира работата си и му отделя малко време, и го пренебрегва. А когато гледаме една ситуация от такъв ъгъл, това и ще виждаме в реалността, а и това ще стане (особено ако “опяваме”, натякваме и обвиняваме партньора си в това).
Друго вярване, което ограбва личната ни сила, е: “Аз не съм достатъчно интересен, няма какво да кажа, другите са по-забавни от мен”. Когато човек има такива мисли и непрекъснато ги “върти” в главата си, той не споделя идеите си, вижданията си, а те може да са ценни и да дават оригинални решения на ситуации или дълго търсен отговор.
А сега си представете, че сте на купон, в приятна, забавна, “ваша” среда, сред хора, които усещате близки и знаете, че може да им се доверите, да бъдете автентични. Иска ви се да потанцувате, да попеете, да разкажете забавна история дори. Но стоите, мълчите, вътрешно “бушувате” от желание да се изявите, но... не правите крачка в тази посока. Имате усещането, че едновременно подавате газ и дърпате ръчната спирачка. Двигателят форсира, но автомобилът не потегля. Защото някога сте чули нещо подобно: “Не си забавен! Млъкни!
Не прави така, излагаш се!
Това не е възпитано! Ако се държиш така, ще те помислят за несериозен!” И.... сте го повярвали за себе си и за света. Това вярване има и своето поведение - все стоите отстрани на весели събирания и гледайки изявяващите се, си мислите: “Еееееех, защо не можех и аз така...”. Другите си тръгват от събитието доволни, отпуснати, потанцували, попели, а вие сте по-напрегнати и с още по-засилено вярване, че “не ставате”.
Друго ограничаващо поведение е “Аз нямам таланти”. Тук искам да ви попитам: ”А кога за последен път опитахте да проявите творчество в някоя област, в която нещата ви се случват с лекота?”. Има разпространено устойчиво вярване, че хубавите, истинските неща стават “бавно и трудно”. А истината е, че онова, което е “вашето”, се случва с лекота, пътят се отваря сам, получавате подкрепа от средата, когато правите стъпки по вашия път. Не че не е необходимо постоянство и развиване, но не е нужен къртовски труд. Та, понякога заради това вярване пренебрегваме нещата, които ни се случват с лекота - я в професионален план, я в личните взаимоотношения.
Може би тук е нужно да кажа, че талантът, призванието се изразява в дейности, които сме свикнали да определяме като обикновени, не толкова велики. Например, може да притежавам талант да подреждам къщата си уютно, да садя цветя, зеленчуци, дървета, да общувам с хора, да готвя вкусно и да поднасям храната красиво подредена, да шофирам, да организирам събития, да бъда фризьор, сервитьор, барман...
Едно често разпространено вярване по отношение на себе си е “Аз съм обикновен” и това вярване спира човек да действа и да постигне мечтите си. В този случай човек не вижда различността си, таланта си - не вижда това, което може да даде на света, на хората около себе си. А то може да е нещо, с което
да допринесе за развитието на човечеството...
Дотук разгледахме някои ограничаващи вярвания, сега е ред на въпроса: “Какво ограбва личната ми сила?”. Това е въпрос, чийто отговор самата аз търсих дълго време. Питах се каква е причината едни хора да успяват, а други - не. И съм благодарна, че открих отговора. А той, като всяко голямо нещо, звучи просто.
Това, което ограбва личната ми сила, са обещанията, които давам на себе си и не спазвам. Или казано с други думи - споразуменията, които правя със себе си, а след това - нарушавам. Например: Смятам, че имам няколко килограма повече. Решавам, че искам да ги сваля. Зная, че за целта е необходимо да си направя хранителен режим и си обещавам да изхвърля от менюто си пърженото, закуските от баничарниците, пиците, бургерите и да включа в него плодове и зеленчуци, салати, прясно изцедени сокове, два-три пъти в седмицата да ям месо; освен това ще спортувам, ще ходя пеша, ще се разхождам сред природата; няма да ям след 18 ч.; ще огранича цигарите. Дотук - добре.
Какво се случва след решението ми? Ставам на другата сутрин и по някаква причина (обективна, разбира се - станала съм по-късно или е възникнала спешна работна задача) хуквам към работното си място. Работя, работя, работя, ям накрак - каквото ми попадне, влизам във вихъра на взаимоотношенията с колеги (а щях да не се втурвам да реагирам, да дишам два пъти и да погледна ситуацията отстрани - дали наистина е такава, каквато си мисля, или аз я виждам така). Денят минава, след работа пазарувам нещо, което “набързо” ще приготвя, защото съм много гладна, задължително си вземам шоколад и бисквитки и още нещо - за да се подкрепя и почерпя след изтощителния ден. Прибирам се вкъщи, наяждам се обилно, черпя се с шоколад и полягвам пред телевизора или сядам пред компютъра (а щях да не си замърсявам информационното поле с реклами, новини и т.н.), пък спорта... го отлагам за утре, защото сега съм се наяла, преяла, пък и ако спортувам сега, ще се енергизирам и няма да мога да спя...
Какво се случва утре - същото...
И още един пример ми хрумва, хем в тази, хем в друга посока. По отношение на хората, които все “търсят” най-подходящия партньор и все не го намират. Стоят си вкъщи и се самоизмъчват, че са сами, а в същото време отказват да посетят социално събитие, и то в приятна среда, сред “себеподобни”. Как да срещнат подходящия за себе си човек? Как той да ги срещне?
В ситуациите, които изброих, имаме краткосрочни ползи и дългосрочни загуби. Краткосрочните ползи са в това, че днес, когато ме е поел “въртежът” на деня, не съм си развалил “комфорта”, за да направя това, което си обещах. В дългосрочен план всъщност загубата е, че не спазих онова, което взех като решение за себе си, и загубих доверие в себе си. Спомнете си - ако някой все ви обещава нещо, а не го прави, вие преставате да му вярвате, нали? Принципът действа и по отношение на нас самите. Когато нещо си обещаем и не го спазим, преставаме да си вярваме.
Ето това ограбва личната ни сила - когато не спазваме споразуменията със себе си. Когато си обещаем нещо и не го изпълним, се чувстваме некомфортно - изпитваме недоволство, гузни сме, разочаровани сме от себе си. Губим вяра в себе си и от това “изтича” личната ни сила. Правим крачки назад към комфорта си, а не стъпки напред към: “Браво на мен!”.
Какво да направим, за да съхраним личната си сила и да спазваме споразуменията със себе си? Да направим споразумения, които в началото да са по-лесно изпълними, по- “малки” като постижения и по-малко на брой. Например: 20 минути на ден ще въртя велоергометъра (ще ходя по пътеката, кростренажора), ще пия 2 л вода на ден, от вечерта ще си приготвя храна за обедната почивка за утрешния ден, ще направя нещо любимо, ще походя 15 минути пеша...
Борянка Борисова
Какво ограбва личната ми сила?
Това са обещанията, които давам на себе си и не спазвам
