Запознах се с Х на работна среща. Разговорът се получи - бяхме “на една вълна”. Казусът беше сложен и интересен и когато по-късно вечерта той ми позвъни, за да продължим обсъждането, аз откликнах ентусиазирано. Х постепенно започна да присъства в дните ми предимно по въпроси, свързани със съвместната ни работа. Но в края на деня усещах гъдела на флирта в разговорите ни. Когато съвместната ни работа по случая приключи, той продължи да ме търси, покани ме да излезем и ... понеже на мен ми беше наистина интересно да си говорим, приех. Знаех, че е приключил една сериозна връзка и че в момента има приятелка. Скоро той открито ми показа интереса и желанието си към мен като мъж към жена. Настоявах да не влизаме в интимни отношения, тъй като зачитах настоящата му връзка. Но той беше настоятелен и обаятелен... Омайваше ме с думи, които исках да чувам. Чертаеше планове, каквито исках да ми се случват. А когато ме хванеше за ръка, в мен се разливаше топлина, каквато не бях изпитвала досега. И аз се подадох...
Имахме прекрасна нощ... Мина ден, два, от него нямаше съобщение, обаждане. Когато позвъних, ми напомни с любезен тон, че има връзка и времето му е ангажирано. Когато му припомних броя на часовете, които прекарвахме заедно допреди два дни, той ми отвърна: “Ти знаеше, че имам връзка, мило!” и прекъсна разговора. Агонията започна. Правех какво ли не, за да го изтръгна от сърцето си. Тъкмо си мислех, че съм успяла, той се появяваше отново в живота ми като ураган и сриваше защитите и преградите, които бях изградила, забравях болката и разума и се гмурвах отново в приключението с него. И така три години... Любовта ми към него пусна здрави и силни корени в сърцето ми. А неговото поведение към мен беше: “Винаги в живота ми има по-важна жена от теб”. Един ден разбрах, че докато в последните дни сме си говорели мило, влюбено и сърдечно, е заживял с друга жена... Агонията ми беше пълна! Чувствах се отхвърлена, нежелана, излъгана. Започнах да събирам всичките си сили да го изтръгна от сърцето си веднъж завинаги и да заживея живота си пълноценно без него. Но схемата “копи-пейст” продължаваше - тъкмо се изправях на краката си, той се появяваше отново. Четири пъти през три месеца за последната година... Но, последният път началото на разговора ни започна с думи, от които ми светнаха лампичките:
„Ти си ме блокирала?!”
и от следващите думи разбрах, че смята това за некоректно от моя страна, даже ми се стори, че иска обяснение. Не бях го блокирала, разбира се (де да можех!!!), но някаква мощ се надигна в мен иии... вдигнах телефона и ги наговорих едни... Разговорът приключи така: “Разбирам, че си заета. Ще се чуем идните дни”. Треперех - като че ли моите чувства нямаха никакво значение за него, като че ли мъката, през която бях минала, също нямаше никакво значение за него, като че ли само той имаше право да определя кога и как да се виждаме, като че ли това между нас нямаше никакво значение, като че ли моите ангажименти нямаха значение, моите цели - също, животът ми - и той! Ваше Величество Х се държеше така сякаш имаше право да определя формата на взаимоотношенията ни. Държеше се така сякаш стореното от него по отношение на мен е без значение. Имах усещането че очаква от мен да приемам и разбирам всичко сторено, да не осъждам, да го чакам с отворени обятия... Какво си въобразява той?! Да не съм мама!
Пауза... Дълбоко вдишване...
Какво всъщност казва Ваше Величество Х? Че иска да е обичан и да обича, да е важен и ценен, да е единствен. Да е отворена вратата за него във всеки момент. За постъпките да не му се търси отговорност. Бяга от близост, не може да се свързва и да бъде интимен.
Малко теория
Когато като деца смятаме, че майка ни не е на разположение за нас и не получаваме от нея нужната близост, любов, грижи и общуване, развиваме амбивалентен стил на привързване - ту се свързваме, ту изчезваме. Когато общуваме с човек, който е важен за нас, го провокираме, проверяваме непрекъснато значимостта си за него. Обиждаме го, отхвърляме го, нараняваме го. Непрекъснато проверяваме ще си тръгне ли, ще ни отблъсне ли, ще ни отхвърли ли, ще остане ли с нас, ще ни обича ли. Изискваме от него - да е на наше разположение, да ни дава обяснения какви са взаимоотношенията му с другите и да ни дава ясни, категорични, ежедневни доказателства за любовта си към нас. Този човек често пречи и прекъсва работата и делата ни, изисквайки вниманието за себе си, дава ни противоречиви послания и ни обърква.
Този човек иска да обича и да бъде обичан. Но не може да го допусне от страх да не бъде изоставен. Той не може да се свързва, защото, когато обичаш, благосъстоянието ти зависи от благоразположението и отклика на друг човек.
Защо провокаторът се държи по този начин? Не разбира ли, че наранява? Разбира. На езика на психологията той проявява “проективна идентификация” - държи се с другия човек така, че да го накара да почувства това, което преживява, за да разбере другия колко го боли. Когато сме малки деца, не познаваме емоциите, нямаме още думи, с които да ги опишем. Когато не сме научени да ги разпознаваме и назоваваме, за да обясним на другите как се чувстваме, ги предизвикваме и провокираме, за да създадем у тях чувства, идентични на нашите. С постъпките си провокаторът ни казва: “Обичам те така, както са обичали мен”. Искам да ме помниш, аз имам качества и достойнства, аз съм ценен, забележим, неповторим, отграничи ме от другите, намери време за мен, не мога да бъда ежедневно с теб, защото ще разбереш болката ми.
Има ли изход? Няма универсален. За всеки е различен. Индивидуална или групова терапия се отразяват добре. В пространството на терапевтичните сесии изследваме травматичните случки в живота си, вадим болката от тях, преосмисляме интерпретациите си, откриваме вярванията (които определят поведенията ни), намираме и друга гледна точка за случилото ни се, а тя ни помага да разберем това, през което сме минали. За мен много силен ресурс за изход от ситуацията са целите и мечтите на конкретния човек - те са източник на енергия и мотивация за преминаване през болезнената история и преоткриване на любовта и съзиданието.
Кой откликва на тези хора?
Човек с подобна рана. Човек, който носи в себе си много любов, грижовен, любящ, познаващ отхвърлянето, който иска да бъде зачетен и да дава.
От какво има нужда провокаторът? От грижа, ясни правила, категоричност и любов. От обратна връзка за това как го възприемаме. Провокатърът с поведението си казва: “Виж ме, тук съм, отграничи ме от другите, забележи мен”. И пита: “Ще ме обичаш ли достатъчно дълго, каквото и да направя?”.
Послание към обичащите го: Провокаторът цели да руши, защото по болката, която причинява, разбира колко е ценен, значим и силен. Провокаторът иска да живее в конструктивна и градивна среда с възможности. Вероятността да се повлияе от тази среда е голяма и той може да последва тенденцията на средата да създава, да твори, да гради. Силата и постоянството на любовта също могат да му повлияят в съзидателна посока. Нужно е обичащият го да дава на провокатора конструктивна обратна връзка, когато той прави опити отново “да влезе в играта си” и да руши. Съзидателна любов ви пожелавам!
орянка БОРИСОВА, психолог
Какво правят хората от страх, че ще бъдат изоставени
