Аз пия кафе с канела и кардамон. Отидох на гости на най-добрата си приятелка. Не бяхме се виждали месеци. Да кажа, че ми е хубаво с нея, ще е малко - тя е най-близкият ми човек, с нея съм автентична и искрена, уязвима и смела. Тя не ми спестява нито една истина. Дава ми пространство да съм това, което съм, изслушва ме. Има силата да понесе болката ми, да сподели радостите ми. Така че предстоящата ни среща беше и желана, и дълго чакана. И започна с чаша кафе, разбира се. Когато отвори шкафа, за да направи кафе, аз изстрелях въпроса: “Имаш ли канела, че я обичам в кафето?”. Погледна ме тя с много любов и с поглед, който казваше: “А още някаква заврънтулщина искаш ли?”, и аз, разбира се, величествено добавих: “Е, и кардамон!...”.
Очите й светнаха, извади една чуждоземска кутия и каза: “Не можеш да си представиш какво имам тук! Кафе с кардамон! Ето ти и канела!”. Как обаче реагирах аз?! Отговорих чепато: “Това кафе сигурно е слабо, не го искам!”. Ех... И двете заговорихме една през друга: “Откъде знаеш, като не си го опитала?”, “Не може да е като това, което си го правя!”, “Нека ти направя само да го пробваш!”, “Не ща да си развалям кефа сега!”, “Опитай го дееееее, на хората казваш да “не секат във въздуха и да опитват”, а какво правиш сега?!”.
Така е. На хората казвам, а когато реалността ми поднесе с лекота нещо, което харесвам, го отсвирвам недоверчиво и категорично.
Затова днес ще ви разкажа за вярванията “Не можеш да знаеш повече от мен!”, “Аз се справям сама!”, баба ми и партньора.
Както съм споменавала и друг път, когато много искаме нещо, предприемаме действия, за да го получим, а ако не ни се получава - търсим вярването си, с което саботираме случването.
Историята, с която започнах, е пример за едно характерно мое поведение, което този път забелязах. За щастие този път ясно разбрах какво правех и от кого го бях виждала. Моята баба не признаваше чуждия успех, постижения и растеж. Тя беше оправна жена, която налагаше нещата да се случват по нейния начин и когато тя кажеше. И не допускаше за възможни чуждо мнение и сценарий. Много пъти се бях забавлявала на житейските º постулати, но кафето с кардамона ми отвори очите за нещо.
Обикновено търсим вярвания, стратегии на живот и травми в рожденото си семейство и е възможно да не се досещаме, че сме взели нещо и от семействата, в които сме прекарвали делници, празници, ваканции (като това на баба и дядо, леля и вуйчо и т.н.), ако това време е било продължително и тези хора са били значими за нас.
Моята баба казваше: “Повече от мен в моята къща няма да знаеш!”. И чак сега аз разбрах как съм “просмукала” това вярване и как се държа с хора, които си мисля, че нямат моите познания и опит. Гледах тези хора “отвисоко”, “през рамо” и признавах за вярна само собствената си гледна точка. Даже и в случаите, в които това не работеше. Даже въпреки знанията и опита, които имам като консултант. Даже когато верни другари ме наричат командир.
С вълнение пиша днешния текст, защото дълго време бях търсила вярването, с което си пречех. А то било: “Повече от мен в моята къща няма да знаеш!”. Оставих прозрението да работи в мен няколко дни. От дистанцията на времето и от всичко преживяно днес разбирам думите на баба така: “Трудно ми е било да се справям с някои ситуации в живота си и след много мъка и усилия съм се справяла, както съм могла. След като съм намерила начина, с който съм успяла, той е станал важен за мен. И единствен. Не съм и подозирала, че има и други. Този начин съм ползвала всеки път, когато ми е било трудно. А ти, който идваш отвън и който не познаваш моите мъки, трудности, безсилие и търсения, да не си посмял да ми кажеш, че разбираш повече от мен какво ми е! Защото тази болка съм преживяла сама и съм се справяла сама. Както съм могла. И това е моят ценен опит”. И ако сега беше сред живите, сигурно би добавила: “Млък и друго нищо!”, и една сълза щеше да се отрони по бузата º заедно с въздишката, че суровостта º е разбрана.
Ето ги корените на моето високомерие. Ето го начина да призная на себе си, че нещо ми е трудно и не мога да се справя с него (сега, в този момент), че нещо чуждо ми харесва и го искам в живота си. Ето го модела, който следвах, за да оценя и почета себе си, за да призная постиженията си, да се похваля, че съм се справила сама.
И като тръгне да се разплита чорапът, разплита се и следващата шарка. Баба не търсеше подкрепа, не вярваше в нея, не признаваше, че има нужда от нея. Тя се справяше сама. Не губеше думи, за да похвали.
Пиша тези редове в ден, в който за пореден път чувам от хората около мен, че ми е нужна почивка. В ден, в който колкото и да казвам, че имам нужда от работа в екип, не оставям членовете на екипа да свършат своята част от работата. И затова още едни думи на баба изплуваха от дълбините на подсъзнанието ми до мен: “Ставай (от сън), че имаме много работа! Няма кой да я свърши”. И прозрението за посланието на тези думи - имаме много работа, няма кой друг да я свърши, ставай и започвай, няма време за почивка. Ето я програмата: “Не почивай - работи!”.
Както казва д-р Брус Липтън - в 95% от времето ние действаме несъзнавано и само 5% от действията ни са осъзнати. Като добавя към другите си вярвания и наново осъзнатите - ето защо не ми се получаваше... Новоосъзнатото ми вярване казваше: “Аз ще се справя сама, без да разчитам на друг, това, което има другият, не е толкова добро, колкото моето. Ще работя неуморно и сама, защото това е сигурен начин да оцелея, да се справя, да постигна резултати и да избягам от отношения (с партньор, деца, значими близки).
Това вярване освен че не признава чуждото знание и опит, разкрива и съпротивата да се доверя на другия. А как една жена да влезе в ролята на съпруга и майка, без да се довери на мъжа до себе си? Как да бъде жена на мъжа си, без да може да се облегне на рамото му и да признае, че той е силният, че той е този, който очертава и пази границите на семейството, че той има повече сили и възможности да осигури ресурсите на семейството (дом, храна, пари, сигурност). Ако жената няма доверие на партньора си, как ще подсигури своята сигурност във времето на бременността и периода, в който отглежда децата, в моментите, в които е болна или без работа? Как ще се грижи за семейството, след като семейството означава доверие.
Малките стъпки са големите крачки.
В моя случай (както сигурно и във вашия) не се наложи да правя големи геройства. Както съм казвала и друг път, животът не ни залага капани, а ни дава възможности. И този път беше така. Осъзнаването на вярването за мен дойде в ситуация, повече от благосклонна. В компанията на най-добрата ми другарка. Тя нито щеше да ми се подиграе, нито да ми се присмее. Е, ако много си “напомпах” щуротията, щеше да ме погледне приземяващо. Затова склоних глава, “пообрах” се и º казах да ми направи едно кафе от това с кардамона. Естествено, че ми хареса. Разбира се, че не беше слабо, както компетентно и надуто се бях изказала в началото на историята. Разбира се, че пих от него по време на гостуването си при нея. Естествено, че тя ми го подари - защото това беше кафе, което аз харесвах, а тя - не. И както очаквате - го пия, докато пиша тази статия. Може би и на вас хедонистичната страна на живота ви е подготвила едно такова осъзнаване, което да преживеете леко, ведро и с наслада.
И за финал искам да ви кажа, че има вярвания, които можем да преформулираме. Например: “Доверявам ти се. Приемам и ценя твоите опит и знания”. Има и семейни митове, които не можем да променим, но можем да сменим отношението си към тях. Когато променим отношението си, сменяме поведението си, а като променим постъпките си, излизаме от ситуации, в които до този момент не сме виждали изхода.
С пожелание за ароматно кафе и верен приятел,
Борянка БОРИСОВА - психолог
