В предишните статии ви разказвах за Аз-образа и самооценката. Знанието за тях ни е нужно, за да живеем живота си с увереността, че имаме достатъчно ресурс, сили и варианти от действия, за да постигнем целите си и да сме удовлетворени от себе си. Днес ще приключа темата, като ви разкажа какво означава Аз-ефективност. Тя включва онези мои знания, умения, компетентности (нещата, които мога да правя), чрез които мога да постигам целите си и да управлявам живота си в желаната от мен посока. Всеки от нас познава областите на своята компетентност. Тази част от мен, която ние, психолозите, наричаме Аз-ефективността, ми помага не само да позная, но и да повярвам в себе си.
Аз-ефективността е моята оценка колко добре мога да се справя в дадена (във всяка) ситуация. Това усещане за справяне ме вдъхновява да търся смислените за мен цели, защото ме изпълва с вяра, че мога да постигна това, което искам. Тази моя вяра ми дава увереността, че желаното от мен мога да превърна в реалност, че е нещо, което мога да постигна. Усещането ми, че мога да се справя, ми вдъхва надежда и ми дава сили, упоритост и търпение да не се отказвам от започнатото.
И така, Аз-ефективността е чувство за собствената ми компетентност, отразява вярването, че мога да върша и свърша това, с което съм се захванал (конкретното действие). И за да я опиша съвсем детайлно, ще кажа, че Аз-ефективността ми може да е висока или ниска.
Когато познавам своята Аз-ефективност, мога да си обясня защо не искам да извърша действия, които всъщност не биха ме затруднили.
Високата Аз-ефективност ни насочва към силните ни страни и ни помага да оценяваме обективно собствените възможности, да си поставяме разумни цели и очаквания. Тя ни помага да се справяме с безпокойството, което се появява (като отговор) от отправените предизвикателства от всекидневието.
Измеренията на Аз-ефективността
Обхват - разкрива трудността на предизвикателството, което съм готова да приема - може да ми се е искало да опитам нещо ново, но не ми е достигал кураж.
Сила - разкрива убежденията ми, че мога да постигна това, което искам (звучи така: “Знам, че мога да го направя”).
Обобщеност - разкрива увереността ми, че мога да извърша дадените действия в различни ситуации (“Аз чувствам, че мога да реагирам по най-подходящия начин във всички типове ситуации”).
За да се справим с предизвикателствата на деня и на живота и за да постигнем целите, които сме си поставили, е необходимо да повярваме, че целите са постижими и да имаме готовност да положим нужните усилия. Да си кажем: “Мога да положа усилия. Целта е значима и си заслужава усилията”.
Развитие на Аз-ефективността
Възможно ли е да развия своята ефективност? Разбира се, че е възможно. Нужно е да започна да си поставям различни цели, защото аз уча как да постигам целите си само в процеса на постигането им. Ефективността е свързана с успеха, а постигането на успех е невъзможен без поставянето на цели. Целите, от своя страна трябва да съдържат в себе си предизвикателство (за мен) и да ме изпълват с радост. Те трябва да са свързани с посветеност и усилия. И не на последно място, докато постигам целите си, е нужно да забравя самоунищожителната и саморазрушителната критика, насочена от мен към мен.
Ако моята Аз-ефективност е висока, аз ще имам вяра в собствените си възможности, ще бъда по-малко предразположена към тревожност и депресия и ще съм уверена, че мога да управлявам своя живот.
Как да управлявам живота си?
Някои от нас постоянно имат чувството, че всичко, което се случва с тях, не зависи от тях, а е причинено от нещо извън тях (обстоятелства, икономическа и политическа система, семейство, среда). Други вярват, че това, което им се случва, зависи от тях, от усилията и способностите им.
Когато вярваме, че можем да контролираме (ще използвам тази дума за синоним на “управлявам”) отвътре своя живот - чрез способностите и усилията си, имаме вътрешен локус на контрола. Това означава, че в повечето случаи сами ще се заемем с разрешаването на своите проблеми.
Но когато вярваме, че животът ни се контролира отвън - от случая или от външни събития, тогава имаме външен локус на контрола.
“Локус на контрола” е термин в психологията, с който определяме какъв е начинът, по който възприемаме, че се контролира животът ни: вътрешен - от усилията и способностите ми и външен - от случайности и външни сили.
Начинът, по който ще си обясним неуспехите си, ще повлияе на себевъзприемането, самооценката и ефективността ни.
Малко факти:
Успяващите и оптимистично настроените хора обясняват неуспехите си с външни причини.
Хората, които са уверени в своята компетентност и ефективност и са с вътрешен локус на контрола, се справят по-добре в живота в сравнение с тези, които се чувстват безпомощни и имат песимистичен възглед за живота.
Заучена безпомощност
Какво ще се случи, ако повярвам, че не мога да контролирам повтарящите се неприятности в моя живот? Ако не мога да повлияя на случващото се с мен, аз се чувствам безпомощна. Това, на което искам да обърна внимание тук, е, че мога да се чувствам безпомощна в трудна ситуация от моя живот, но мога и да се “направя” безпомощна (да си създам такава нагласа, вярване), ако убедя себе си, че това, което правя, няма значение и не дава резултат.
Човек е склонен (има желание) да извършва определени действия, защото вярва, че ще постигне определени резултати. Но когато не ги постига, той може да направи заключение, че действията му са безсмислени, не повлияват на бъдещето и затова да предпочете да остане пасивен и бездеен.
Ако това му вярване и поведение се подкрепи от другите, пасивността ще се затвърди. Това често се случва, когато сме болни и ни обгрижват твърде дълго (обгрижването кара болния да остане твърде дълго болен, спестяват му се дейностите, които да го върнат към обичайния живот; расли сме в институции - заради съчувствието, че не живеем в семейство, околните ни спестяват възможността да се научим да бъдем самостоятелни и независими, да създаваме стратегии, да ги изпълняваме, да разчитаме на себе си; случило ни се е трагично събитие - от “дългата” съпричастност на околните и собствената свръхангажираност към случилото се “забравяме” да забележим, че е отминало и животът продължава).
И така, Аз ефективността е онова, което ме прави успешен и доволен от себе си. Носи ми усещането, че живея живота си така, както искам и постигам своите цели. И когато се обърна назад, виждам, че съм реализирал собствените си желания, а не тези и толкова, които някой ми е казал, че мога. А когато гледам напред, в ъгълчетата на устните ми се заражда усмивката на удоволствието, че мога да реализирам още една своя мечта.
Борянка БОРИСОВА, психолог
Не се критикувайте, за да сте успешни
