- Г-н Баев, решили сте да учите психология по време на престоя ви в Канада - кога и защо бяхте там?
- Там бях между 2003 и 2006 г., живях две години в център на Бялото братство. Михаил Иванов е един от учениците на Дънов и прави центрове по цял свят - във Франция, Канада, Швейцария, Мексико, даже в Африка. Този център, в който бях, е в скалистите планини на Канада. Там е величествено като флора и фауна, като растения и животни - мечки минават на 2 метра до теб, но нямат агресия, защото никой не ги напада. Велико е там! В Канада българин веднага ще си намери работа, защото ние сме свикнали с много трудности, а там всичко е уредено. Българите сме като нож в масло в Канада.
Всеки може да отиде в този център на Бялото братство, но там се живее трудно, не всеки може да издържи. Няма външни правила, но има вътрешна връзка с един по-силен живот, като цяло вибрацията там е много висока и не е никак лесно да се живее. Започват да се вадят всякакви неща от теб, защото този духовен огън, който живее на това място, разбунва несъзнаваното и вади от теб всичко непреодоляно - страхове, страсти. Човек трябва да работи много над себе си, за да може да остане там. Но 1 г. живот там е равна на десетина в градовете.
- Вие в центъра на Бялото братство ли започнахте вашата духовна трансформация?
- Това е силно казано за духовна трансформация, защото аз съм обикновен, малък човек. Не, интересувам се от духовното още когато тренирах карате. В казармата спрях месото, започнах да чета книгите на Учителя Дънов. Започнах да се интересувам после от йога, от духовните науки и изкуства.
В Канада се запознах с школата “Тотална биология” на френския психиатър Клод Саба. Тази школа се базира на Новата германска медицина, която е основана от д-р Дърк Хамър. В тази методика се работи с психосоматиката, не само с чисто психичните състояния, на ниво невроза. Твърдението е, че дадено заболяване, като рака например, тръгва от психиката. Това поражда в мозъка лека лезия, оттам слиза до точно определено място или орган в тялото. Има връзка между вида рак и вида психично преживяване или травма. Т.е.
от психиката се слиза в тялото
Методиката обяснява и как неврохимията на емоциите, които са преживени вследствие на психични травми, които могат да бъдат малки или големи, поражда в нервната система, след това и в имунната, реакции и се дава старт на онкология. Тръгват туморните клетки, които така или иначе присъстват във всеки човек, но започват да се развиват и да растат вследствие на тази психична травма. Знае се, че ракът на лявата гърда например е свързан с травма заради дете или с любовно преживяване. Докато ракът на дясната гърда е свързан с травмиращо изживяване със съпруг най-често, или с баща. Всичко е лично, разбира се, но има и някои общи неща като символика на преживяванията.
Та, когато се запознах с тази школа за психотерапия, се чудех накъде да поема в живота си. Бях работил много неща - бях моряк, сладкар, електричар, строител, супервайзер. В Канада дори бях градинар и крави доих.
Така отидох на палатка в планината до една река и изкарах 21 дни само на вода. Питах се през цялото време какво да правя с живота си. Реших да уча сравнителна теология. Потърсих съвет от мъдри хора, които ме насочиха не точно към теологията, а към психологията, защото е по-приложна. Чудех се къде да уча психология, но се върнах в България и започнах следването си в Нов български университет. Взех 4 години за 2, след това учих още и магистърска специалност “Психологично консултиране” във Варна. Успоредно учих и психотерапия, в момента имам над 6000 часа обучение, извън академичното образование по психология. Работя от 2007 г. това, като наваксах с дипломите междувременно.
- Как си обяснявате появата на вашия рак на белия дроб?
- Той се появи през 2013 г. Бях се възгордял, исках да бъда най-добрият психотерапевт, да чувам името си непрекъснато. Приемах и много хора - по 10 души на ден, претоварвах се и това съвпадна с възгордяването ми. Изтласкваше се напрежение към подсъзнанието, което се трупаше като агресия към мен, но и към хората. Години наред толкова много пациенти приемах, бях започнал да се дразня от обкръжаващите ме хора, не можех да ги дишам направо. Всичко ме дразнеше - как говорят по телефона в трамвая, как викат, кашлят, блъскат се...
Така
се появи ракът, получих на два пъти пневмония
която всъщност беше добро преживяване, защото ме предупреди, че имам рак. Направих изследвания, биопсия и се оказа, че трябва да се оперирам. Доверих се на проф. д-р Александър Червеняков от “Пирогов”, който е невероятен майстор на скалпела. Сега съм чист и се надявам да е така, но това зависи от психиката ми и от мен самия. Ако съумея да знам, че съм малък и обикновен, да бъда смирен, ще бъда здрав, ако не - ще си ходя. Това е...
- Непреработените емоции ни разболяват - нали така? Как да ги преработим, така че да не се стига до болести?
- Първо като умеем да се наблюдаваме отстрани, психиката си и собствените си реакции. Това можем да направим. Второ - да съумяваме да променяме мисленето си и мисловните ни реакции, така че да резонират със законите на живота за любовта, мъдростта, истината. Оттам се казва в психотерапията - чувстваш това, което мислиш. Като имаш здраво мислене, което резонира и с външната реалност, и с жертвената духовна реалност, тогава и емоциите са адекватни. Когато имаме качествени емоции, наситени със спокойствие, радост, хармония и вътрешен мир, тогава и тялото вече е относително здраво.
Тук имаме и влиянието на генетиката, която е родовата памет на нашите предци. В генома са записани психичните преживявания на нашите прародители. Но пак става дума за реакцията на самия геном. Учените сега мислят, че голяма част от генома стои бездействена и едва малка част от него се употребява за действията на тялото ни. Това не е така. Тази, ужким свободна част, се влияе много силно от нашата психика. Пак стигаме до психиката, която е цар в нас. Над нея вече е духовността, там е нашият Аз, Душа и цялостна личност.
- Когато има тежки заболявания, винаги ли е свързано с наследство от някой от прародителите ни, с родовата памет?
- Наследството се нарича геномна предразположеност, дали ще отключим дадено телесно или психично заболяване зависи от самия човек и от неговата реакция. Не сме някакви механизми. Ние сме свободни творци, ние решаваме как да реагираме на заложеностите в нас - били те чисто психични, паметови или в генома ни. От нас зависи как ще реагираме на тези заложености, ние можем да ги преобразуваме с адекватните си реакции, така че да не се стига до заболявания, или да ги излекуваме, ако вече са налице. Има безкрайно много случаи на рак, дори с метастази, при които всички са се изпарили, без да има някакво научно обяснение.
Ракът е излекуван с помощта на психичната преработка на заложилите го травми, с медитация, с дишане, с подходяща диета, гладолечение, прием на билки, на лимонов сок и сода. Ако понякога за спасението на душата трябва да си отиде тялото и това се случва. Не бива да страдаме прекалено много, тъй като знаем, че не сме само тяло, а сме душа, която се проявява чрез тялото. Ако ще си ходим - тръгваме си, но правим каквото можем, за да продължим. Знаем, че можем да променим много, в зависимост от това доколко сме развили свободната си воля, себепознанието си и познанието за нас като духовни творци на нашата реалност.
- Вие имате ли онкопациенти?
- Работя с онкопациенти, но не прекалено много. В България това е нещо ново, хората не вярват много, че има връзка между психиката и тялото. Аз работя предимно с тревожни състояния, депресия, паническо разстройство, агорафобия и т.н.
- Знаете, че през последните 15 години се увеличават болните и от рак, и от други заболявания - как си го обяснявате?
- Увеличават се болните, да, по много причини - храната е пълна с канцерогени, никога досега не е имало толкова замърсени продукти. Това много силно влияе на здравето ни. Но също така хипотезата на едно по-широко виждане тук е, че цялата планета като цяло повишава вибрацията си. Това е дори научно измеримо. Ако не следваме вибрацията на планетата, започваме да боледуваме психически или физически. Можем да следваме вибрацията на планетата, като расте съзнанието ни и като живеем чисто, според законите на мъдростта на този живот.
Едно интервю на Маргарита Благоева
