Угризение, разкаяние, съжаление, самоосъждане... Чувството за вина е неприятно, тежи и ни се ще да можем да избягаме далеч или поне да имаме вълшебна гума и да изтрием станалото. Опознавайки вината, можем да планираме действията си така, че да си я спестим (доколкото си разрешим, разбира се).
Накратко за природата й
Вината възниква в пространството на междуличностните отношения и принадлежи към емоциите на самоосъзнаването. Когато изпитваме вина, знаем, че сме нарушили определени ценности или сме извършили нещо, което не е трябвало. Обвиняваме себе си за нещо конкретно. Точно конкретиката е причина изпитваното чувство за вина да не е толкова болезнено колкото срама.
Когато изпитваме вина, оценяваме като негативно нещо, което сме или не сме извършили. За да се освободим от чувството за вина, може да се оправдаем, да се покаем, да преосмислим постъпката и да предприемем действия за отстраняване на причиненото от нас зло.
Чувството за вина, което изпитваме, ни разкрива границата между отговорността и неотговорността, и ни показва степента на зрелостта ни. Осъзнаването на вината у нас става, когато открием разрушителността на постъпката си и потърсим начини да отмахнем причиненената несправедливост на другия.
Тук е добре да кажа, че изпитването на вина е различно от изпитването на срам. Това, което съм причинил на другия, поражда у мен вина. Това, което ме кара да причиня болка и страдание на другия, поражда у мен срам заради това, което съм. Вината е свързана с това, което осъзнавам, че правя на другите, докато срамът е свързан с това, което съм (станал).
Вината води до наказание
Всеки го е чувал това - вината е свързана с наказанието. Ето защо. Всяко наше действие, което е в разраз със закона, подлежи на наказание. Съотнесено към междуличностите отношения (и отношението към себе си) тази истина звучи така - всеки път, когато прекрачвам граница, когато не отграничавам добро от зло, когато знам кое е позволено, но извършвам непозволеното, аз знам, че нарушавам равновесието и очаквам балансът да бъде върнат.
Когато изпитваме чувство за вина, се поставяме в позиция на осъждане. В очакване сме на възстановяване на справедливостта. Неподчинението, неспазените договорености се наказват и ние очакваме от нас да се изиска на възстановим причинените загуби, неспазените уговорки, да извършим неизвършеното. Вината и наказанието са съсредоточени не върху това, което съм аз, а върху това, което съм (не съм) извършил. Когато осъзная какво съм извършил, се чувствам виновен и казвам: “Аз причиних това зло”. Ако обаче отида отвъд действието, извършено от мен, насоча се върху себе си и кажа “Аз съм зъл”, тогава заедно с чувството за вина изпитвам и срам.
Какво мога да сторя, за да се освободя от тежестта?
Когато осъзная, че съм причинил зло и ден след ден не се чувствам добре от това, мога да насоча действията си към възстановяване на щетите (това не мога да направя, когато изпитвам срам). Когато открия начина да поправя стореното от мен, аз се избавям от страданието и очакването за наказание и ми олеква. Какво мога да направя обаче, когато осъзная какво съм направил или нося в себе си? Да се оттегля, да се скрия, за да избягам погледа на другия...
Да избягам?! Вината е свързана с отговорността за собствените действия, а това отнема възможността за бягство. Аз съм отговорен не само за това, което съм извършил, но и за това, което мога да направя, за да отмахна последиците от извършеното. Обикновено аз се чувствам отговорен за това, което съм направил и по-малко за това, което съм. За това, което съм, изпитвам срам, не вина...
Вината и самоосъществяването
Случвало ли ви се е да нямате смелост да погледнете в очите си? Да не искате да гледате в тях, за да не видите нереализираните си мечти, блясъка на чакащи копнежи, лъжите, с които се залъгвате... Вината е свързана и със самоосъществяването - изпитваме я към себе си, когато не сме осъществили свой потенциал или дадена ни възможност. В този случай, ако съберем кураж да чуем себе си, може да открием, че не живеем автентично, че не реализираме себе си, не случваме своя живот. Тук чувството за вина разкрива моето отношение към моите възможности - какво направих, за да имам усещане за неизживян живот, какво направих с живота си? Изпитвам вина, защото осъзнавам, че не живея живота, за който съм призвана и имам сила.
Чувството за вина засилва заедността
Когато те наранявам, аз зная това. Вината, която изпитвам, ми казва, че ти причинявам нещастие, болка и разочарование. И точно тази вина ме насърчава да извърша към теб действия, с който да покажа откритост, уважение, съпричастност към споделеното (към това, което е между нас). Именно вината ми показва прекрачената граница и ми казва, че не съм направил всичко, от което се нуждаеш. Чрез тази вина аз осъзнавам своите “тъмни петна”.
Аз мога да те нараня със своите послания и постъпки, ти може да избягаш от тях и така да ми покажеш къде е границата, отвъд която ти причинявам болка. Ето така вината изравнява силата, която двамата притежаваме и ни поставя в равна, партньорска позиция (ако, разбира се, искаме това).
Вина и отговорност за другия
Често в практиката работя с хора, които поемат отговорност за болест, нещастие, случайно предизвикани наранявания на родители, роднини, партньор, близки. Това е въображаема, нереална вина. Фактът, че сте здрави, щастливи, успешни не ви прави виновни, че някой значим за вас човек в този момент не е. Колкото и да ви е трудно, опитайте да не се “бъркате” в живота му, да не заставате на пътя му - нека научи и вземе своето от станалото. Когато обичаме някого, не е нужно да му отнемаме болката. Това е вина от емпатия.
Вина и постижения
Случването на собствените цели може да доведе до отделяне от другите. Разбирането ми, че моето осъществяване може да нарани или ощети другите, поражда вина. Високите ми постижения могат да засегнат другите и за да “се спася” от това преживяване, вината ще се превърне в страх от успеха. Искам ли наистина да се сдобия с такъв страх?
Вина и раздяла
Раздялата с другите е свързана с израстването. Поемането на собствен път, живеенето на своя живот е свързано с изоставяне и причиняване на болка на значимите други. Обърканите им преживявания могат да засилят у мен вината до такава степен, че да ме спрат да осъществя желаната крачка. Ако го направя, ако спра, това впоследствие ще влоши отношенията ни, защото аз ще прехвърля отговорността за избора си върху тях и на свой ред ще ги обвиня (че са ме спрели).
Защо да отвръщаме на злото с добро?
Когато аз причиня зло и другият ми отвръща с добро, той засилва у мен дълга. Аз не само не съм получила наказание, но съм получила и нещо, което не съм заслужила с постъпката си - добро отношение. Когато преживея такова отношение, аз признавам стореното от мен, признавам грешката си, извършвам действие, с което възстановявам справедливостта и много повече съм склонна да уважавам и зачитам чуждата граница. Показана ми е любов и отговарям с любов и коректно действие.
Борянка Борисова, психолог
Осъзнатата отговорност е причина за изпитването на вина
