Когато мъж влезе в интимна връзка с жена, той още от самото начало дава индикации с поведението си какво е желанието му за съдържанието на взаимоотношенията между двамата. Дали иска само сексуална връзка, или има нагласа тя да прерасне в семейство.
Интуитивно жената разчита тази информация. Но не иска да й се довери. Тя иска моногамна, дълготрайна връзка, която да прерасне в семейство. Семейството да има уютен дом, който да сътвори и подреди според собствените си представи. В това семейство да роди, отгледа и възпита дете или деца. В това семейство мъжът да е опора, закрила, да дава сигурност, да ги обезпечи финансово. В същото време да бъде верен, да бъде нежен и страстен любовник, да е отговорен родител, всеотдаен партньор, да разчита потребностите на жената и да ги удовлетворява..., но...
Какво се случва в реалността? Защо често се разминаваме - повече сподели психологът Борянка Борисова.
Жената среща мъж, или мъжът среща жена - между тях има привличане, харесване, желание да бъдат интимни. Мъжът обаче още в началото на “връзката” дава ясна “заявка”, че иска само сексуални взаимоотношения. Жената веднага се втурва в играта да го промени, за да й стане “по мярка”, по нейната мярка - т.е. да й удовлетвори потребността от любов и семейство. В природата на жената е заложено да отгледа и възпита дете, поради което тя не може да излезе от тази програма. Точно заради нея тя се опитва да моделира мъжа, не приемайки това, което той й е подал като желание за съдържание на връзката в самото начало.
Това, за което наистина е нужно жената да си “отвори” очите в такава ситуация, е, че каквото прави с един мъж в началото на връзката, това ще прави във всеки един момент от нея. Той наистина още от самото начало показва какво иска от жената. И това може изобщо да не включва изпълнение на програмата за дълготрайна връзка със споделени отговорности и отглеждане на дете.
Не че мъжът не желае да бъде продължен! Не че мъжът не желае дълготрайна връзка, в която да бъде отговорен и равностоен партньор и да отгледа дете. Иска и влиза в такава, когато изпитва любов към жената. И тази любов е двигателят за случването на дълбоко заложената в женската природа програма. Но когато липсва любовта и заявката е била само за сексуални взаимоотношения и забавления, мъжът не смята, че дължи на жената нещо повече от това, нито че я отхвърля, обижда, пренебрегва, употребява или заблуждава.
На ниво физиология хипоталамусът, в който е разположен центърът, отговарящ за секса, чувствата, пулса на сърцето и кръвното налягане, при мъжете е по-голям, отколкото при жените. Мъжете имат и между 10 и 20 пъти повече тестостерон в организма си и това е причината, поради която могат да правят секс по всяко време и почти навсякъде. Природата е създала мъжа такъв, за да подсигури човешкия вид. Желанието му за секс е такова, че нищо да не може да го разсейва. По пътя на еволюцията това позволява на мъжа да опложда във всякакви обстоятелства - в присъствието на потенциално заплашващи врагове и навсякъде, където му се предостави такава възможност.
Хипоталамусът на жената е по-малък, както и нивата й на тестостерон. Жената има по-малко желание за секс. Причината е в дългия период, необходим за износване на плода и отглеждане на детето, за да стане то самостоятелно.
Женският мозък е програмиран така,
че да търси мъж, който ще поеме отговорността да е достатъчно дълго край жената, за да може тя да отгледа децата.
“Когато става дума за секс, жената има нужда от причина, мъжът-от място”, казват Алън и Барбара Пийз.
По физически показатели мъжете имат особеностите на полигамните животински видове. Затова им е трудно да влязат в моногамен съюз. Преди да усетят желание за секс, на жените им е необходимо да се почувстват обвързани в двойка или поне да съществува възможност за установяване на емоционални взаимоотношения с мъжа. Жената иска секс с мъж, когото обича. Мъжът изначално иска секс. В такава ситуация желанията на двамата се разминават.
Разчитайки информацията, която й изпраща интуицията, жената знае, че мъжът, с когото има сексуални взаимоотношения, не иска обвързваща дълготрайна моногамна връзка. Тогава тя впряга въображението си и измисля стратегии за действия, чрез последствията от които мъжът да остане с нея и да заживеят заедно.
Такава стратегия е забременяването и раждането на дете. Тук жената влиза и живее със заблудата, че когато роди детето, той няма накъде да бяга.
Защо е заблуда?
Заради старата морална матрица, според която мъж няма право да изостави бременната от него жена.
Днес обаче живеем във време, в което и двата пола практикуват секс за удоволствие. Съвременният човек консумира живота сега. Той не чака, докато срещне любовта. Не влиза в сценария привличане, ухажване, общуване за сближаване, преодоляване на граници, постигане на договорка за съвместно живеене, споделяне на представи и очаквания за съвместен живот. Съвременният човек прескача това. Търси извинения в забързаното ежедневие и в това, че има право да бъде щастлив и да се забавлява тук и сега. Затова в този сценарий, в който сексът се практикува свободно и от двата пола, преди да влязат в съвместно съжителство с ангажименти един към друг, жената е длъжна да бъде отговорна за собственото си здраве и да ползва контрацептиви, за да може, когато срещне мъжа, готов и искащ да се обвърже и да продължи себе си, да зачене, износи и роди живо и здраво дете.
Жената го знае, но прави ли го? Много по-често се срещат сценарии, в които
тя не желае да види очевидното,
сама си създава очаквания, влиза в тях и естествено те се превръщат в разочарования и негодувание, които чакат да се случат.
Правейки така, жената бяга от собствената си отговорност за заблудата, в която влиза сама. Прехвърля отговорността на мъжа и очаква той да реализира нейните нужди, да удовлетвори нейната потребност. Мъжът (който още в началото на връзката е показал с поведението си какво ще даде) не иска да осъществи желанията на жената и разбира, че не може да я направи щастлива. Това го кара да се чувства непълноценен, притиснат и предпочита да избяга. Защото той никога не е давал заявка, че иска да остане в тази връзка и тя да прерасне в семейство.
За жената е болезнено да види самозаблудата си. Но тази болка е “приемлива” цена за осъзнаването. След него е необходимо да излезе от ситуацията, т.е. от връзката. Тук е ред на прозрението, че животът и изборите са в нейните ръце, че отговорността е сила, която може да използва, за да сътвори живота, от който има нужда. Осъзнаването на модела на самозаблудата, колкото и болезнен да е, може да спести на жената много разочарования. Но жената често не си ги спестява. Въпреки болката тя минава по този път, върви дълго по него и изживява страданието.
И тук има два изхода - или отваря очи и излиза от схемата, в която сама се е вкарала, за да си даде шанс да срещне любовта, или, прехвърляйки отговорността за собствения си избор, се саморазрушава, пренебрегва живота си и в допълнение с това “застива” в обвинението към мъжа, че я е подвел, загубил й е времето и й е причинил страдание.
Както вече казахме, мъжът винаги казва на жената какво иска и дава във връзката им. Ако е по-осъзнат и открит, го заявява директно. Ако не се е освободил от неудобството, причинено му от възпитанието и моралните норми - дава послание с поведението си. Тогава какво или кой кара жената да влиза в тази игра? Никой! Най-малко мъжът, с когото има само сексуална връзка. Тя влиза в тази игра, водена от несигурността в собствената си стойност, от нагласата, че няма да срещне друг, от вярването, че няма друг като този, от убеждението: “Ако го загубя - няма и това да имам”... И се втурва във война за “единствения”, изгубвайки време от живота си. А отговорността е само нейна, защото от брезата не можеш да набереш череши...
Има едно неустоимо привличане, което се случва, когато двама души се срещнат. Силата, енергията и магнетизмът му не признават морални норми и разсъдък. На такава стихия човек може само да се отдаде. Тя има енергия да разрушава самоналожени ограничения и предразсъдъци. Между тези две човешки същества се поражда близост, сякаш от нищото. Но тази точка на пресичане е само точка. А жената иска с нея да напише история с всички пунктуационни знаци...
Борянка Борисова
Отговорността за решенията ни е сила, с която може да сътворим живота си!
Мъжът винаги казва на жената какво иска и дава във връзката им, но тя често отказва да го приеме
