След много грозното писане, благодарение на “правилните методи”, прилагани от всички, сега пиша красиво с дясната ръка - това постигнах с много труд, а всичко останало върша с лявата. Така че, според мен, изводът е един - срещу природата на човек не трябва да се върви. Сега внукът ми пише и се храни с лявата ръка, а аз от време на време се питам дали все пак е правилно”, пише до редакцията Славена Йоскова от Пазарджик.
Ето мнението по темата на невроложката д-р Светла Хаджиянева.
- В последните години малко се говори за левичарството, д-р Хаджиянева, но на какво все пак се дължи тази особеност?- Хората сме единственият вид, при който има толкова силно разделение на водеща част от тялото, като приблизително при 90% от нас тази страна е дясната.
Причината за развитието на подобна асиметрия до голяма степен остава загадка за учените.
Тази особеност не е нито каприз, нито навик, а произтича от самото устройство на човешкия мозък. Както знаем, той се състои от две полукълба, всяко от които изпълнява определена функция. Дясното управлява лявата страна на нашето тяло, а лявото съответно дясната. Но тези две части на мозъка не са равноправни. Хората, при които доминира лявото полукълбо, си служат по-добре с дясната ръка, а подвластните на дясното полукълбо - с лявата.
С това обаче не се изчерпват разликите между едните и другите. Лявото полукълбо обработва информацията последователно, обмисляйки възможните варианти за действие, или с други думи - логически. Благодарение на неговата работа, ние си служим с речта, боравим с абстрактни понятия, способни сме да анализираме обкръжаващия ни свят.
Дясното полукълбо обработва информацията цялостно и мигновено, опирайки се на емоционалния отклик, зрително - пространствените ориентири, и интонацията. С други думи, неговата сила е интуицията.
- Кога се налага да определим коя е доминиращата ръка? Трябва ли въобще да го правим?
- Правя уговорката, че писането, въобще каквато и дейност с лявата ръка, не са заради заболяване. В някои случаи левичарството се проявява още на 2-3-месечна възраст, при други се формира до 4-5-годишна възраст. Затова често може да видите малко дете да взема предметите ту с едната, ту с другата ръка.
Подобна ситуация означава, че доминиращото полукълбо още не се е установило и не ви остава нищо друго, освен да изчакате. До настъпване на предучилищна възраст обаче трябва да сте наясно с ориентацията на вашето дете, защото това е важен момент за развитието на микромоториката на ръката. Ако по недоразумение започнете да развивате по-слабата ръка, това може да има трайни последствия - психично объркване на малкото същество, бърза умора и отвращение към упражненията по писане.
- А как да го направим? Има ли някакви правила, по които да се водим?
- Ако детето ви е съвсем малко, наблюдавайте с коя ръка предпочита да върши едни или други действия - да държи лъжичката, да рисува, да взема предметите. За целта можете да му предложите забавни задачки. Например предложете му няколко кутии, в една от които трябва да открие монета или бонбонка, или просто да вдигне предмет от земята. Повторете няколко пъти и запишете в колко случая детето използва дясната ръка и в колко - лявата.
Ген определя дали сме левичари
Ген определя дали ще бъдем с водеща лява или дясна ръка, открива ново съвместно проучване на експерти от няколко различни университета. Учените откриват мрежа от гени, които взимат участие в процеса на определяне асиметрията ляво-дясно при развиващите се ембриони. Тогава от едно кълбо клетки се създава цял механизъм, обяснява Уйлям Брандлер, един от ръководителите на проучването.
На база изследвания експертите свързват гена PCSK6, който участва в ранното ембрионално развитие, и по-специално в диференцирането на асиметрията ляво-дясно, с хората, които са с водеща дясна част.
В следващия етап на проучването изследователите откриват, че разрушаването на гена PCSK6 може да доведе до дефекти, включително и аномалии, свързани с позицията на органите.
Недоспиването води до затлъстяване
Всеки го е изпитал - при нощното будуване започваме да възприемаме действителността различно. Проблемите, заради които най-често сме загубили съня си, ни изглеждат огромни и неразрешими, а положението - безнадеждно. Затова и се е наложила максимата “Утрото е по-мъдро от вечерта”. Ето какви опасности крие редовното лишаване от сън.
“Колкото и да ни изглежда на пръв поглед странно, от системното недоспиване се качват килограми. Кръвното налягане се повишава, стига се до диабет. Причината е, че организмът изработва повече инсулин при хронично недоспиване, понеже глюкозата в кръвта се повишава от невъзможността да бъде усвоена пълноценно. Излишният инсулин води до натрупване на мазнини и от там пътят към дебелеенето, а и до хипертонията става съвсем пряк. Именно нарушеният глюкозен толеранс следствие от недоспиването е сигурният предшественик на диабета. Сънят е и гаранция за по-дълго съхраняване на организма и видимото ни младеене, а хроничното недоспиване състарява”, сигурна в ползата от добрия сън е д-р Хаджиянева.
“Всеки от личен опит знае, че недоспалият човек е раздразнителен, с лоша концентрация и памет. Така че системното будуване извън мяра рано или късно влошава отношенията ни с колегите, в семейството, прави ни по-неработоспособни и склонни към грешки в работата, колкото и да сме решили, че сме се нагодили към живот с по-малко сън.
Да не забравяме, че хроничното недоспиване е особено опасно при шофирането. До колко катастрофи с фатален край е довело, е трудно да се изчисли, но проблемът с преумората и липсата на сън е нещо, което професионалните шофьори познават прекрасно”, допълва още специалистът.
“Недоспиването влияе зле на имунитета, срива го катастрофално. При безсънна нощ се повишава отделянето на химикала допамин. Той води до позитивизъм и повишена мотивация, но за кратко. Лошото е, че има опасност от пристрастяване, засилва се импулсивното поведение, увеличава се склонността ни да рискуваме. Недостатъчната почивка повишава стреса, както и риска от инфаркт и инсулт. При мъжете системното лишаване от сън понижава качеството на ерекцията, а при двата пола влошава сексуалния живот”, коментира невроложката.
“Така че спането е за здраве, за удоволствие, за по-добър жизнен тонус. Времето, прекарано в леглото, не е поредица от напразно загубени часове, в които бихме могли да свършим нещо по-полезно, а абсолютна необходимост. Така ни го е отредила Нейно величество природата и всяко неподчинение на нейните закони се наказва неминуемо”, категорична е д-р Хаджиянева.
Люба МОМЧИЛОВА
