“20% от българите поне веднъж в живота си са изпадали в небезопасни за здравето психични състояния. Да ги вкараме в регистър, а още по-добре в затвора ли?! Ако слушаме тези съветници на господин министъра, репресията ще реши всичко. Не! Грижата ще помогне”, коментира националният консултант по съдебна психиатрия проф. д-р Петър Маринов, като отбеляза, че в момента в България за психичноболните не се полага никаква грижа.

“Евтиното решение е регистърът. Изключително вредно, злокачествено и опасно за развитието на психиатрията в България, но и за развитието на обществото”, посочи той, като предупреди, че ако такъв регистър бъде създаден, страната ни ще търпи много тежки удари от всички правозащитни организации.

Ефективното решение според него е да се изградят центрове, в които се полагат грижи за тези пациенти. 

“Да има медицински поглед върху тяхното състояние и не да се оплакват директори на болници, че близките им не ги искат. Близките им не ги искат, защото се изписват ненавременно, но директорите ги е страх да кажат, че не смеят да поискат повече пари от министъра за тези, които боледуват по-лошо, по-тежко, по-агресивно. Страх ги е, защото ще бъдат уволнени, разбира се”, заяви проф. Маринов.

- Проф. Маринов, увеличават ли се психичноболните у нас?
- Броят на психичноболните хора у нас не нараства. Те са толкова, колкото са били и преди. Истинските психични заболявания се дължат на генетично предопределение и няма големи колебания в бройката на пациентите, независимо от всички напрежения в обществото. За разлика от по-рано обаче, сега тези хора нямат ограниченията, които имаха навремето. Тогава лежаха непрекъснато по болници - по 40-50 дни. С промяната на системата психичноболните са оставени малко по-свободно. Възприета е западната концепция те да се вграждат в обществото и сега влизат в болница само когато организмът не може да компенсира предизвиканите от болестта нарушения.

Самите болни не искат да се лекуват. Те нямат съзнание, че не са наред - смятат, че са добре, а другите не са. Оттам се усложниха малко нещата и затова ги виждате по-често по улиците.

От друга страна, обществото стана много стресирано. Това доведе до увеличаване броя на хората с депресии, напрегнати, тревожни, готови винаги на бурни реакции. Те са хората като нас - нормални в общи линии. Техните тревожности, панически разстройства и депресии вече имат връзка с обществото, но това не са истински психични заболявания. Става въпрос за нормални хора, които временно имат определени отклонения.

- Наследствена болест ли е шизофренията?
- Шизофренията е тежко заболяване, което се характеризира с халюцинации, заблуди, параноя и тревога. Засяга около 100 000 души в България и симптомите се появяват между шестнадесет и тридесетгодишна възраст.

Някои хора живо се интересуват, доколко е вероятно шизофренията да се предаде по наследство. И с право. Хората, които имат кръвни роднини шизофреници, се опасяват, че е възможно да носят в себе си “генетична бомба със закъснител”, която може

да разруши живота на всички следващи поколения

Фактът, че психичните заболявания могат да се предадат от поколение на поколение, е известен отдавна. Затова не е учудващо, че при наличието на болен всички роднини изведнъж се превръщат в социолози генетици и започват да дават прогнози с различна степен на мрачност. Така например битува мнението, че причините за възникване на шизофренията са генетични и психичното заболяване се предава по наследство. Освен това хората са убедени, че шизофренията се предава задължително през поколение. Тоест, ако един от прародителите е болен, то внуците със сигурност ще заболеят. В действителност нещата не стоят точно така.

И до днес не е известно какво точно предизвиква появата на шизофрения. Съществуват няколко теории, сред които е и имунната. Преди няколко години се предполагаше, че за развитието на шизофрения са отговорни 74 гена. Впоследствие част от “виновниците” бяха оправдани, но за сметка на това се намериха нови “заподозрени”. Това са дефектни гени, чиито носители са болните от шизофрения.

- Колко време продължава лечението?
- След първия пристъп на шизофрения се препоръчва поддържащо лечение, което да продължи от една до две години и след това да се спре. Има доброкачествена шизофрения, която преминава. Ако има втори пристъп на заболяването, се препоръчва поддържащото лечение да продължи пет години. Но ако има трети пристъп, тогава става въпрос за рецидивиращо заболяване и тогава се препоръчва лечението да е доживотно.



- Има ли някакви симптоми, по които да разберем, че ни преследва депресия?
- Симптомите са, че хората се чувстват много изморени, нямат никакво желание за работа, а в по-тежките случаи - и за живот. Не им се живее, смятат, че са неизлечимо болни от нещо. Цялата тази поредица от събития води до това, че човек не може и да работи, защото се събужда сутрин изморен, изтощен, цял ден лежи в леглото. На тази фаза от заболяването обикновено хората започват да търсят помощ. В началото, докато са леки симптомите - безсъние, главоболие, отпуснатост - по-малко хора търсят помощ.

- Можем ли да се предпазим от болестта?
- Сред основните причини са стресът и напрежението. Когато успеем да ги елиминираме, ще сме здрави.

- Как да запазим здрави нервите си?
- Преумората е основната причина за потиснатост или раздразнителност. Случвало ли ви се е след почивните дни да се върнете на работа без капка сили?! Отговорът е ясен - не сте си починали истински. Почивката и развлеченията са две различни неща. Повечето развлечения изискват дълъг отдих, наспиване или диета след това. Например за хората, ангажирани с умствена дейност, едва ли почистването и подреждането на дома е най-добрата форма за почивка в неделя.

Вземете ароматна вана, без да поглеждате към часовника, поканете приятели на вечеря. Усамотете се с хубава книга или филм. Почивката е преди всичко релаксация.
Едно просто правило може да помогне в този случай - необходимо е 

всеки ден да откриваме малките удоволствия 

в незначителните неща - събития, предмети, хора. Спокоен е не този, който притежава богатство, а този, който знае как да бъде благодарен на съдбата за всичко, което има. Контролирайки негативните емоции, завистта, прекалената самокритика и неудовлетвореността от себе си, можем да се научим да реагираме спокойно дори в ситуациите, в които не постигаме желаното.
За да успокоите нервите си, е важно да се научите да насочвате вниманието върху себе си, даже за 10-15 минути на ден. Семейните грижи, проблемите в работата - всичко това може да отстъпи на втори план за кратко. Необходимо е човек да отдели време на това, което му харесва или много му се иска да направи. Дали ще е шопинг, среща с приятели, посещение на изложба, четене на книга в парка, топла вана с ароматна пяна или час в СПА салона, няма значение. Важното е да прави точно това, което иска и да осъзнае, че го прави само за себе си.

Дишайте дълбоко

За успокоение на нервите помагат различни дихателни практики. В стресова ситуация трябва да вдишате дълбоко и да издишате бавно. Може мислено да си представите, че по време на издишането надувате гумен балон. След това мислено пуснете въображаемия балон в небето, а с него нека отлетят и всички поводи за безпокойство.
Ако не можете да се справите с нервното напрежение, обърнете се за помощ към билките. Може да си купите готови смеси за подобряване функциите на нервната система или да ги съчетаете сами според съветите на народната медицина. Най-често използваните билки са дяволска уста, дилянка,  маточина, хмел, глог и други проверени през вековете успокояващи треви.

Люба МОМЧИЛОВА