Росица Желязкова е българка, но живее в Испания, Мадрид, от 1994 г. Има бизнес и в България, поради което живее между двете държави. Интересното при нея е, че тя е един от малцината българи, сертифицирани и обучени в приложението на метода БиоНевроЕмоция.
Обучението се извършва в Латинска Америка, само в 2 университета - в Росарио, Аржентина, и в Иберо-американския университет, но информацията за БиоНевроЕмоция произлиза от Испания. Методът е нов - създаден е през 2005 г. в Куба от Енрик Корбера. В Испания започва обучение преди 2 г., големият бум е бил през 2014 г. “Методът е млад, но е събирателен с много стара информация. Квантовият свят е тук, не е мистика. Болестите не съществуват, ние сами се програмираме за тях”, казва Роси Желязкова. Ето и интервюто с нея:
- Г-жо Желязкова, бихте ли разказали за БиоНевроЕмоция - какво представлява?
- БиоНевроЕмоция е метод за лечение, макар че болести няма реално. Това е нова медицина, която учи, че болестите са само на физическо, на биологично ниво. Това не е болест, а процес, създаден от мозъка. Тялото ни просто следва заповедта на мозъка. Затова трябва да се отучим от всички вярвания, на които са ни научили - не само семейни или от училище. Вярванията са информационни полета, наследени от нашите предци. Ние носим в себе си информация от цялото ни родословно дърво. Ние живеем днес, в тази година, но можем да имаме симптоми, болести, проявили се заради информация, която имаме от преди 500 г., свързана с наши прародители.
Когато работим с родословното дърво, става освобождаване на енергия, защото времето реално не съществува, всичко е сега. Ние също сме енергия, тялото е физически преходно, както знаете. Нашата същност не е това тяло, тя е енергия. Затова за нашата душа времето не съществува. Когато започнем да идентифицираме себе си с нашето енергийно тяло, тогава за нас времето спира да съществува. Ние имаме симптом, оплакване, болест, защото притежаваме следа от нашите прародители - те са изживели някакъв стрес, смърт, убийства и т.н. Информацията е предадена и ние сега манифестираме това в телата си. Трудно е това да се разбере, знам.
Първият път, когато човекът усети един симптом, е добре веднага да си зададе въпроса “За какво моята биология ми изпраща това?”. Боли ви стомахът, значи сме “хапнали” нещо отровно - нямам предвид храната, а нещо, което ни е притеснило по време на хранене - карали сме с някого, гледаме филм или новини с насилие и т.н. Това ни отравя. Нашето подсъзнание не прави разлика дали тази информация пристига чрез телевизора или от реална заплаха - за него всичко е истинско. Емоционалната болка остава вътре в нас и тя избива някъде с оплакване или болест. Огромна част от болките на хората са заради това, че гледат неща, които не трябва да гледат. Нашето подсъзнание изживява трагедиите сякаш лично на нас ни се случва всичко това. След това има реакция, т.е. сами се програмираме да се разболяваме. Важно е за хората какво гледат и каква информация стига до тях.
- Как можем да се лекуваме тогава?
- Всеки сам може да се излекува, използвайки малко познания. Първото важно нещо е да се съобразим с
4-те характеристики на биологичното подсъзнание
да приемем, че сме устроени по този начин. Подсъзнанието винаги търси да се прояви чрез сънища, симптоми или емоции. Има четири характеристики, които трябва да бъдат взети предвид, когато говорим за биологичното подсъзнание. Ако ги игнорираме, няма да имаме достъп до него. Ще имаме достъп до въображението, спомените..., но няма да е нашето биологично подсъзнание и няма да можем правилно да декодираме посланията му, защото няма да го разберем. Характеристиките са следните:
1. Другият не съществува - в биологичната ни реалност другият не съществува, винаги сме пред самите себе си. Ние винаги обвиняваме другите за нашите проблеми, а тези хора не съществуват - те са огледало на самите нас.
2. Времето не съществува (безвременно) - всичко се случва в този момент, тук и сега. Миналото не съществува.
3. Реално = Въображаемо - т.е. всичко е реално. Биологичното подсъзнание не познава илюзията. Когато получаваме подарък, не получаваме само предмета, а също така и емоцията, която изпитваме.
4. Подсъзнанието е невинно - доброто и злото, всеки интерпретира индивидуално. Всеки решава сам да промени вярванията си или не.
Ние сме се родили, за да живеем щастливо. Болестите започват да ни убиват, още докато сме живи, само като мислим за тях. С нашите мисли творим нашата реалност и живот. Каквото мислим, това ни се случва. Ние не си знаем силата. Цялото изобилие ни е дадено, сами го лимитираме с мислите си.
Другото нещо, за да се лекуваме, е човек като забележи симптом - например заболява го гърлото изведнъж, това означава, че е искал да каже нещо и не го е направил, или е казал нещо, което не е трябвало. Това е информация, която е
скрита в подсъзнанието ни
Затова си задаваме въпроса “За какво ми се случва тази болка в момента”. Човекът започва да мисли и отговорът идва - разбира кои неща му причиняват в момента болка. Освобождаването от симптома или болката се получава само като я извадиш на бял свят, като започнеш да търсиш информация, тя освобождава енергия. Изчистването става с прошка към себе си.
Целта е изцелението на човечеството. Емоцията, която носим в себе си неизказана, това е причината за възникването на болестта.
- Как да живеят хората, за да не боледуват?
- Когато не се държиш естествено с твоето тяло, възниква заболяване. Това заболяване е приятел. Предупреждава те: “Промени навиците си! Някак си живееш в противоречие с природата.”
Ако три дни не се храниш, ще се почувстваш замаян, гладен, тъжен. Цялото тяло ще ти крещи: “Хапни нещо!”, защото тялото се нуждае от енергия. Винаги помни: енергията е неутрална, така че от теб зависи благополучието ти... Дали си щастлив или не - зависи само теб! Никой друг не е отговорен.
Всеки дискомфорт съществува, за да ти покаже, че в някоя ситуация си направил нещо нередно, излязъл си от стандарта на душата си. Върни се веднага!
Ако започнеш да слушаш тялото си, да слушаш най-дълбоката твоя същност, да се заслушваш все по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, ще бъдеш все по-щастлив и по-щастлив. Вслушвай се винаги в това, което Природата ти казва!
Каквото не изказваме, ни разболява. Тялото “крещи” каквото душата мълчи... По-лесно ни е да живеем, без да “виждаме”. Ние сме нещастни, защото мислим едно, а казваме друго, чувстваме нещо, а правим различно - от страха “какво ще кажат другите”, страх от неприемане, отхвърляне, изоставяне, самота, унижение, несправедливост, от лоялност към семейството и т.н. Сприятеляваме се с лицемерието и гледаме на “друга страна”. Тогава душата ни дава “докосване”, изразено в организма ни чрез някакъв симптом или болест.
Маргарита Благоева
Тялото „крещи” чрез болестите каквото душата мълчи!
Емоцията, която носим неизказана, е причината за възникването на заболяването
