Начини за справяне има много и в този текст искам да ви предложа техника с ползи в различни посоки. Нея всеки може да я прави сам. Тя води до яснота за чувствата, които изпитваме в различни взаимоотношения или събития в живота си. С нейна помощ правим равносметка и намираме отговора защо и как стигнах до ситуацията, в която съм. След нея постигаме яснота за действията, които да извършим, за да осъществим намеренията и целите си.
Техниката се нарича “Аз разказ”. Състои се в това да преформулираме поведението и отношението на човека (заради когото си мислим, че страдаме) в първо лице, единствено число, сегашно време.
Стъпка по стъпка
Първо написваме (казваме) откровено (без да си спестяваме нищо, но и без да преувеличаваме) какво според нас е отношението на другия към нас. Ето примерен вариант: “Той твърдеше, че съм ценна и значима за него човек, а ме излъга. Даде ми надежди. Обеща да направим еди-какво си заедно, аз му повярвах, а той пое в друга посока. Не пое ангажимент към мен. Давам си сметка, че не ми отделяше достатъчно време и внимание, не ми даваше яснота какви са намеренията му спрямо мен. Караше ме да го чакам дълго, а когато дойдеше, оставаше малко време с мен. Липсваше от ежедневието ми. Твърдеше, че ме обича, но все нещо друго му беше много по-важно” и т.н. Описваме в детайли личната си ситуация, която ни носи тъга, мъка, гняв, обида...
Втората стъпка е преформулирането. Заменяме “той”/“тя” с “аз” и разказваме историята от първо лице: “Зарязах се. Не се обичам, отхвърлям се. Давам на себе си надежди, че ще имам връзка със себе си. Казвам си, че се обичам и съм си скъпа, но не си го показвам. Не прекарвам време със себе си, чакам се дълго, а когато се дочакам, си отделям няколко часа или най-много ден-два. Нямам ежедневна връзка със себе си. Не съм искрена със себе си, не си говоря откровено, все имам усещането, че нещо прикривам от себе си. Живея с безпокойство, че във връзката ми със себе си ще изникне нещо друго, което е по-важно за мен от самата мен. Ангажирам се с някого или нещо, което е по-важно за мен от мен. Не си обръщам внимание. Не си давам време. Не се ценя. Не се обичам така, че да се почувствам ценна, значима, сигурна и в безопасност. Не поемам ангажимент към себе си. Правя си неприятни изненади. Поставям се пред свършен факт. Не говоря със себе си за истинските неща, които ме интересуват. Не искам да говоря със себе си. А ако говоря със себе си, не се чувам. Не говоря със себе си в труден момент.
Давам си обещания,
които не изпълнявам. Постъпвам некоректно със себе си, предавам се, изневерявам си, щастлива съм с друг/а, не съм щастлива със себе си, обръщам си гръб. Не избирам да живея със себе си. Чудесно си живея без себе си. Не се забелязвам. Не почивам със себе си, не се забавлявам със себе си. Не искам да имам връзка със себе си. Чувствам се далеч от себе си, не усещам присъствието си. Наранявам се, причинявам си болка. Не поемам отговорност със себе си, не си давам любов, уют, време и внимание. Със себе си се чувствам като на хлъзгав под. Критикувам се, осъждам се, заповядвам си, игнорирам се. Карам се да приема неща, които не искам. Не партнирам на себе си, за да сбъдна мечтите си. Чувствам се несигурна със себе си, защото не зная какво ще си причиня с изборите си. Не се избирам за жена. Не си вярвам, че ще се избера”.
Когато напишем “Аз разказа”, си даваме сметка, че другият се е отнесъл с нас така, както ние се отнасяме със себе си. Боли. Но вече ясно виждаме и осъзнаваме собственото си отношение към себе си и резултата от него. Това е ползата от това болезнено откровение.
Следващата стъпка е да преразгледаме отношението си към себе си и стъпвайки на ресурсите си, свързвайки се със силата и смелостта си, да осъществим следващата крачка. Пренаписване и промяна на отношението към себе си.
Това ни действие е
поемане на ангажимент към себе си
Вече осъзнато наблюдаваме какво правим в ежедневните си ситуации и взаимоотношения от този момент нататък. Как се отнасяме към себе си? Така че да сбъднем целите си и да живеем живота, който искаме, или отново избираме страданието.
Смехът винаги отнема сериозността на драмата, затова ще ви предложа едно колкото весело и забавно, толкова и отговорно ежедневно обещание към себе си. Четете го ежедневно сутрин, обед и вечер, преди или след хранене, до насищане.
“Денят на голямата любов настъпи! Днес любовта ми към мен процъфтява – изпитвам любов към себе си, имам време за себе си, обръщам си внимание. Правя онези дейности, които ме карат да се чувствам жива, радостна, истинска, лека, цветна. Денят е подходящ за романтична среща със себе си, за вълнуващи разговори със себе си, за дългоочаквани подаръци към себе си. Днес имам шанс да получа съдействие и подкрепа от себе си и ще подпиша договор със себе си с изгодни за мен условия. Ще се радвам на близостта със себе си и ще се насладя на времето, прекарано заедно със себе си. В днешния ден лесно получавам съдействие от себе си, за да осъществя намеренията и целите си. В резултат на обвързването ми със себе си мога да разчитам на себе си за подкрепа и разбиране. За капак усилията ми ще дадат резултат и ще се чувствам ценна и значима. А и любовта няма да ми се размине.”
Когато един човек реши да излезе от живота ни, е трудно да приемем избора му. Чувстваме се отхвърлени, нежелани, непредпочетени, чудим се какво не ни е наред, за да не сме избрани. Вторачваме се в другия, в живота му и пренебрегваме своя. Възможно е да похабим време и усилия, смятайки, че ще си го върнем. Всъщност губим времето си и не правим добър избор за себе си. Ако сме били ценни за този човек, той е щял да ни даде време и да сподели себе си с нас. Щом не го е направил - има друг приоритет и потребност. Вместо да продължаваме да пилеем времето, енергията и любовта си, е добре да насочим действията си към осъществяването на собствените цели.
Когато искаме череши, не си купуваме пастет и не се опитваме да направим от пастета череши. Нали?
В трудните ни ситуации работим със себе си, защото най-важната и дълга връзка, която имаме, е тази с нас самите.
Борянка БОРИСОВА, психолог
