„Воюваме” със себе си и... се разболяваме от грип

Настинката е нещо обичайно, също както и навикът да не показваме истинските си чувства. Но чувствата искат да им обърнем внимание, да им дадем пространство и време в себе си. От своя страна те са щедри - казват ни кое е добро за нас.

Хрема, сълзящи очи, запушени и болезнени синуси, възпалено гърло, кашлица - всички тези “актуални за сезона” симптоми идват при нас, за да ни припомнят, че имаме нужда от време за себе си, от поглед навътре, от честност, от почивка, от грижа, от утеха..., от време, в което да осмислим и усвоим едновременно случващите се много неща, ако сме в период на промяна и преход.

Но когато не искаме да признаем пред себе си как се чувстваме и от какво имаме нужда, изтласкваме емоцията и тя отива в тялото. Чрез болестта, то ни дава сигнал за това, което крием от себе си. 

Сълзите и течащият нос са начин да се освободим от натрупаните емоции. Непролетите сълзи от мъка, тъга, неудовлетворение или вина, потулени дълбоко в нас, търсят начин да излязат на повърхността, да се свържат с нас, да ни накарат да погледнем в себе си, да ги видим и признаем. Да се попитаме: Какво ме претоварва и смазва? От какво не мога да стоя на краката си? От какво или кого съм неудовлетворен/а? От какво искам да си отдъхна? В какво искам да намеря равновесие? В какво съм безпомощен/а? Защо съм отчаян/а? От чия любов, грижа и утеха имам нужда? Кого искам да държа на разстояние от себе си? Къде не искам да отида? Къде съм емоционално студен - към някого, или към собствените си чувства, за да настивам?

Конфликтът вътре в нас
Инфекцията е една от най-честите причини за простудните заболявания. 

При възпалителния процес става “война в тялото”. Войната и възпалението имат еднаква вътрешна структура. Езикът добре отразява тази взаимовръзка. Възпалението е “подпалващата искра”, “възпламеняването” на тлеещ вътре в нас конфликт. Нещо натрупано изведнъж избухва, пробива. Експлоадира емоционална реакция, при която вътрешен конфликт намира дълго търсен отдушник.
Няколко реда пояснение

Полярността на човешкото съзнание, поставя нас, хората, постоянно в конфликт в полето на напрежение между две възможности. Всеки ден в живота си правим избори, вземаме десетки решения. “Решавам” в немския език означава “вадя меча от ножницата за сеч”, а на български - “отсичам”. Избирайки, смятаме, че ни се налага да се отказваме от една възможност, ако искаме да осъществим друга. Това ни води до идеята, че все нещо ни липсва, от нещо се лишаваме. 

Осъзнатият човек признава и чувства напрежението и конфликтността в ситуацията на избор. Но ако не искаме да признаем, видим и да почувстваме дискомфорта на конфликта, в който сме, докато вземаме решение, се правим, че той не съществува. Избутваме го, той “потъва” в тялото и става видим като възпаление. Инфекцията е овеществен конфликт. Когато избягваме да се справим с един конфликт на психическо ниво (с болката и опасността, които носи), той се проявява на физическо ниво в тялото като възпаление.

Как протича процесът и какви са неговите съответствия в трите плоскости: възпаление - конфликт - война.
Дразнене - причинителите на възпалението проникват в тялото. Те могат да бъдат бактерии, вируси, токсини. Проникването не зависи от тяхното наличие, а от готовността на тялото да допусне тези причинители да му влияят. Медицината нарича това нарушен имунитет. Проблемът с инфекциите не е в наличието на техните причинители, а в способността на човек да свикне да живее с тях.  Тук въпросът не е в това да живеем в свят без микроби, т.е. без конфликти, а да сме способни да живеем с тях - да се справяме, да намираме  решение и да го осъществим чрез действие. 

Когато не искаме да отворим съзнанието си за някакъв конфликт, които особено много ни е подразнил, подлагаме тялото си на въздействието на дразнителите. Те влизат в тялото ни в местата с намалена съпротивителна способност. Психосоматиката винаги е обръщала внимание, че известни проблемни области са свързани с определени органи. Тялото е видим израз на съзнанието и всеки орган отговаря за определено психическо съдържание, емоция, кръг от проблеми.

В първата фаза, дразненето, причинителят прониква в тялото. На психическо равнище на този процес съответства предизвикателството, породено от даден проблем. Един импулс, прониква през защитната граница на нашето съзнание и ни дразни. Той разгаря напрежението, породено от една полярност, което ние вече съзнателно изживяваме като конфликт. Ако психическите ни защитни механизми действат добре, импулсът не може да стигне до нас, и сме “предпазени” от осъзнаване.

И тук важи това или-или, характерно за полярността: отхвърлим ли защитата на съзнанието, имунитетът на тялото се запазва, ако обаче съзнанието ни има имунитет срещу новите импулси, тялото ще бъде готово да приеме дразнители. Тоест да се разболее. 

Фаза на ескудация (отделяне, изливане на течност)
Причинителите на заболяването са се установили на дадено място и образуват възпалително огнище. Стича се тъканна течност, чувстваме подуването на тъканта. Усещаме напрежение. На ниво конфликт това звучи така - съсредоточаваме се върху него, не мислим за нищо друго, преследва ни денем и нощем, говорим за него, той нараства. Психическата ни енергия се влива в конфликта - подхранваме проблема, раздуваме го, докато набъбне достатъчно и се изправи пред нас като непреодолима планина.

Защитна реакция 
За да попречи на причинителите на възпалението, тялото образува антитела. Враговете са обградени и атакувани. Не се ли реши проблемът на локално ниво се стига до:

Треска
С атаката си защитните сили унищожават причинителите за възпалението и освобождават вещества, които предизвикват треска. Температурата се покачва. На психично ниво конфликтът в тази фаза поглъща цялата ни жизнена енергия. Телесната треска и психическата възбуда си приличат, с думи казваме така: трескаво вълнение или нетърпение, трескаво очакване или напрежение, работя трескаво, развивам трескава дейност. От вълнение ни става горещо, пулсът се ускорява, бузите се зачервяват (от любов или от гняв), потим се от възбуда, разтреперваме се от напрежение. Неприятно, но здравословно. Треската е полезна за здравето, така както и умението да се справяме с конфликти. Въпреки това, ние се опитваме да задушим треската и да потиснем конфликта. Потискането ни доставя удоволствие...

Лизис
Защитните сили на тялото са надделели. Резултатът - гной. Причинителите напускат тялото в променена форма. Тялото е променено - вече има информация за причинителите и защитните сили са тренирани и укрепнали. Едната страна във войната е победила.

Хронифициране 
Когато едната от двете страни в конфликта не успее да го реши в своя полза, се стига до компромис. На ниво тяло болестта  хронифицира. На ниво психика, неизяснената докрай ситуация, компромисът, постоянно изсмуква енергия от организма. Човек се чувства смазан, уморен, неинициативен, без настроение, апатичен. Няма истинска война, няма истински мир. Има компромис. Той ни показва, че се страхуваме от последиците от действията си и от поемане на отговорност за тях. Компромисът не е решение, защото нито осигурява равновесие между двата полюса, нито има силата да ги обедини. Човек затъва в конфликта и не намира смелост и сила да го доведе до разрешение. 

Всяко решение освобождава. 
Психиката укрепва при всеки конфликт, обогатява се вътре в себе си, разширява своите граници и става по-съзнателна. Разделяме се с неработещи възгледи. Конфликтът дава енергия на живота и осигурява развитие.
При инфекциозно заболяване е добре да си зададем следните въпроси:

Кой конфликт в моя живот не забелязвам?
Кой конфликт избягвам?
Кой конфликт не си признавам?

И за да открием смисъла на конфликта е нужно да вземем под внимание символиката на засегнатия орган.

Борянка БОРИСОВА, психолог