- Д-р Мекенян, какво трябва да знаем ние, обикновените хора, за инфекциозния ендокардит?
- Това е възпалително заболяване, дължащо се на микробна инфекция на вътрешната повърхност на сърцето. Най-често се засягат клапните структури. Искам да подчертая, че за това заболяване се мисли рядко и се открива трудно. Но е много сериозно заболяване. Най-общо казано - представлява бактериална инфекция на клапите на сърцето, вследствие на което те малко по малко се разрушават от самата бактерия. Нарушава се тяхната функция и впоследствие възникват симптомите. Лошото е, че тези симптоми са много неспецифични.
- Какви са тези неспецифични симптоми?
- Основно - температура, която продължава дълго време. Но невинаги е изразена фебрилна, т.е. над 38 градуса. Болестта може дълго време да протича със субфебрилна температура - 37,5; 37,6; 37,7... Т.е., завоалирана клинична картина, без изразена токсичност. Общото състояние на пациентите е сравнително добро и за това заболяването често се пропуска и се диагностицира чак след развитието на сериозни клапни усложнения. Започва се с един антибиотик, но като се спре, оплакванията продължават. Започва се втори антибиотик и така се губи време...
- А какви оплаквания има болният?
- Най-често проблемите се появяват, когато се наруши функцията на клапите. Това е основното. Оттук-нататък има промени в лабораторните показатели. Няма нещо по-изразено, което може да се хване в началните стадии. Нарушенията във функциите на клапите настъпват постепенно. Оплакванията са задух, постоянна умора, отпадналост. И пак казвам, трудно се мисли директно за инфекциозен ендокардит, защото почти всяка настинка или белодробно възпаление, всеки бронхит, протичат по подобен начин.
- И кога в крайна сметка се стига до диагнозата?
- Когато пациентът влезе в болница и въпреки назначената терапия, състоянието му не се подобрява и оплакванията продължават
Ето тогава започва да се мисли за инфекциозен ендокардит, следва консултация с кардиолози и т.н. Искам да кажа, че има пациенти, които знаят, че имат клапни проблеми от преди време. И самите те усещат, че се нуждаят от кардиолог. Защото основното, което казахме за такива пациенти, е, че клапата изходно не функционира както трябва. Те са обременени по-лесно да получават възпаление на тази клапа. Т.е., всяка настинка, всяка кръвна манипулация, всичко, което е свързано с възможност за вкарване на бактерии в кръвообращението, може да доведе до възпаление и до инфекция на клапата.
Д-р Едуард Мекенян
- Т.е., има рискови групи? А какво провокира възникването на възпалението?
- Точно така, има рискови групи и те включват всички пациенти с изходно нарушени клапи, така също и пациентите с протезирани клапи, т.е. болни, на които им е сменена клапата по една или друга причина.
Предпоставки за навлизането на патогените в системния кръвоток са най-често зъбни манипулации и инфекции, процедури, свързани с гастроинтестиналния и урогениталния тракт, интравенозни процедури и др.
Предразположени са диабетиците, както и хора с потиснат имунитет, като онкоболни след химиотерапия, носители на ХИВ-вирус и др.
- Здрав човек може ли да се разболее от инфекциозен ендокардит?
- Не, обикновено не. Една здрава клапа не задържа бактерии върху себе си. Механизмът, най-общо казано, е такъв - клапата трябва да е първично увредена, тогава тя може да задържи бактерии върху себе си.
- Д-р Мекенян, в какво се изразява лечението на това заболяване?
- Лечението е антибиотично - дълго, продължително, обикновено в продължение на месец. Със сериозна комбинация от антибиотици и в зависимост от това колко е увредена клапата след инфекцията. Много често се стига до протезиране, т.е., смяна на клапата.
- А до какви усложнения може да се стигне, ако не се открие и лекува навреме?
- До смърт. Няма как пациент, който не се лекува, рано или късно да не загине от сърдечна недостатъчност или от другите усложнения. Иначе, основното усложнение е клапната деструкция и прояви на сърдечна недостатъчност и/или аритмия. Но, както казах, при липса на лечение е възможно инфекциозният процес да се разпространи и увреди други жизненоважни органи и да предизвика застрашаващи живота абсцеси.
- Но ако диагнозата се постави навреме и започне лечение, няма да се стигне до тежки усложнения така ли?
- Много е трудно да се стигне до тази диагноза, особено при млад човек. Но ако в крайна сметка тя бъде поставена навреме, лечението е стандартно, няма кой знае каква философия в него. Това го знае всеки кардиолог. Стига да се уточни диагнозата. Имайте предвид, че при незначително възпаление
увредената тъкан се възстановява напълно
и сърцето остава незасегнато. При правилно лечение пациентът има 90% шанс за постигане на пълно възстановяване.
- Това означава ли, че човек трябва да се обърне към кардиолог, ако поддържа дълго време субфебрилна температура, има задух, бързо се уморява?
- Всъщност, джипитата са тези, които насочват пациентите. Те ще кажат на човека: нека все пак да те види кардиолог. Така че, когато дойдат такива пациенти в нашата клиника, ние на всеки изходно правим ехокардиография. Аз пропуснах да подчертая, че без ехокардиография лекарят не може да се сети, че става дума за това заболяване.
- Често ли се среща инфекциозният ендокардит? Има ли тенденция на нарастване на заболеваемостта?
- Не, инфекциозният ендокардит не е от най-често срещаните заболявания. Честотата нараства след 30-годишна възраст и достига пика си след 60-ата декада от живота. Причината за това са нарастване честотата на възрастово обусловените дегенеративни клапни промени. Относно тенденцията мога да кажа следното. През последните години се увеличава честотата на инфекциозен ендокардит при млади хора, поради зачестяването на интравенозните злоупотреби с наркотични средства сред младите. Нещата напоследък са доста различни, просто все по-често лекарите правят ехокардиография и затова болестта се хваща по-рано.
Това е една от причините за по-голямата честота. Искам отново да изтъкна, че диагностиката е изключително важна. Хубавото е, че напоследък все пак, говоря в световен мащаб, все по-често се мисли и се открива това заболяване. Но така или иначе, до някаква степен не се мисли достатъчно за него. С един стандартен, рутинен преглед, без да направим ехокардиография, няма как да уточним това заболяване.
- Може ли да се говори за профилактика на инфекциозния ендокардит?
- При това заболяване се говори за профилактика при високорисковите групи пациенти. Те си знаят, ние им го обясняваме. Т.е., преди всяка високорискова манипулация всеки клапнопротезиран пациент или с тежка клапна изходна патология, задължително трябва да си направи антибиотична профилактика. А за такива пациенти почти всяка манипулация е високорискова.
Аз споменах и по-горе - такива са зъбните манипулации и инфекции; такива са процедурите, свързани с гастроинтестиналния и урогениталния тракт; такива са интравенозни процедури. Дори чистенето на зъбен камък е високорискова манипулация по отношение недопускането на бактерии в кръвта.
Яна БОЯДЖИЕВА
