С напредването на възрастта в организма на човека настъпват така наречените паузи, започва да старее връзката между хипоталамус, хипофиза и периферните жлези, които се регулират от тези две структури. Как протича този процес конкретно при жената и какви са външните му признаци - в специално интервю за вестник “Доктор” разказва проф. д-р Мария Орбецова.
Визитка♦ Проф. Мария Орбецова е изпълнителен директор на Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ в София. Завършва Медицинската академия в столицата и има специалности по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната и магистратура по обществено здраве и здравен мениджмънт. Завършила е курсове за клинична хомеопатична терапия. Специализирала е в Ню Касъл, Копенхаген, Париж, Лондон, Англия. Защитава дисертация и й е присъдена образователна и научна степен “Доктор”. Съавтор е на учебници, ръководства, учебни помагала и монографии у нас и в чужбина, гл. редактор е на списание „Ендокринология“. Член е на български и международни организации. |
- Проф. Орбецова, какво трябва да знаят за промените в ендокринната система след 40-ата си година жените ?
- Тогава започва процес на остаряване на организма, който касае и остаряването на яйчника. По принцип менопаузата може да се установи с ретроспектив, след като няма менструация в продължение на 12 последователни месеца без друга ясна причина.
Това обичайно настъпва около 50-годишна възраст но някъде след 37 започва преходен период, наречен перименопауза, и точно тогава някъде степента на загуба на фоликулите рязко нараства. И ако в началото, при раждането си едно момиче има 1 милион фоликули към 37-ата си година остават едва 35 000, а при настъпването на менопаузата – около 1000. Но има ранна менопауза, която настъпва под 45-годишна възраст. Тя се определя от редица генетични фактори.
Ако във фамилията майката, бабата са с по-ранно настъпване на менопаузата, то означава, че има генетична обремененост. Или неблагоприятна околна среда също може да доведе до по-ранно отпадане на яйчниковата дейност.
- Когато това се случва по-рано, на какво се дължи?
- По-рано от 40 и в късните 30 години това вече е преждевременното отпадане на яйчниковата дейност и то се дължи на различни заболявания на женската репродуктивна система.
Жените трябва да знаят задължително, че има преходен период до окончателното прекъсване на менструалния цикъл и той може да го предшества 8 години, 5 години, и това не може да бъде предварително известно. Важно е да се следи за хормонални промени, които могат да настъпят в така наречения преходен период.
Същевременно стареят и другите системи
При тях обаче това става някъде към 60-те години. При соматопаузата намалява нивото на хормона на растежа, при адренопаузата се нарушава регулацията на надбъбречно половата секреция.
Леко се покачва кортизолът и това има допълнителен ефект към чистото стареене на яйчника. Така че и това трябва да имаме предвид, макар че обикновено настъпва в по-късна възраст.
- Можем ли да обвиним хипоталамуса за това?
- Хипоталамусът е наречен сърцето на мозъка и е изключително важен орган, защото е регулатор на дейността на почти всички органи и системи в организма и чрез хипофизата регулатор на повечето периферни ендокринни жлези.
Така че да се каже основен виновник – не, но той регулира тези процеси и стареенето започва от остаряването на междупериферията – това може да са ендокринни жлези, в случая яйчник, или други органи, защото той улавя сигналите от целия организъм.
Централните нарушения започват именно там тъй като самото естество на процесите, обуславящи прехода към менопауза, включва тези централни невроендокринни промени, които се генерират от хипоталамуса, както и промените в самия яйчник – една от които споменах, а именно намаляване броя на фоликулите.
Хипоталамусът е една уникална структура, той се състои от мозъчни ядра, от които излизат, изхождат неврони, и те могат да регулират различни процеси, в случая репродуктивната ос и там има т.нар. пулсов генератор, това се нарича нуклеус аркуатус – латинското название на ядрото в хипоталамуса, което регулира тези фактори на хипоталамуса, които регулират гонадотропните хормони GnRH, който от своя страна контролира половите хормони в тялото, а пък те – яйчника
Проф. д-р Мария Орбецова
Споменавам го умишлено, защото един от основните предвестници на настъпващата менопауза е именно покачването на тези гонадотропни хормони и нарушенията в тяхната много отчетлива пулсова секреция. Те не се секретират в едно постоянно ниво, а на отделни пулсове, които зависят и от фазата на менструалния цикъл, те отключват и пубертета.
Нарушава се тази пулсова секреция и оттам започват и се развиват във времето промените. Много жени знаят, че първият маркер за изследване това е FSH – фоликулостимулиращият хормон. Той пръв започва да нараства, след това спада производството на яйчника и след това има и AMH – антимюлеровият хормон, който показва какъв е резервът на яйчника.
- Как да реагира жената, когато усети, че нещо не е наред?
- Един от първите предвестници на менопауза в организма са нарушенията в продължителността и характера на менструалния цикъл. Може да се скъси и ако е бил на 28 дни, да се случва на по-къс период. Или да има периоди, в които да липсва изобщо. След това са ниските нива на антимюлеров хормон и на инхибин Б (Inhibin B) – маркерът за репродуктивен резерв, и покачването на FSH.
След като започнат и впоследствие се задълбочават промените в този преходен период, а и при настъпването на менопаузата, се покачва и лутеинизиращият хормон (LH), който се произвежда от хипофизната жлеза в мозъка. Той отговаря за регулирането на функциите на половите жлези - при жените стимулира овулацията и производството на прогестерон, а при мъжете стимулира тестисите да произвеждат тестостерон. Когато този хормон се покачи, започва да спада екстрадиолът (E2) – най-силният и активен женски полов хормон от групата на естрогените.
Той се образува главно в яйчниците, а в малки количества – в надбъбречните жлези и при мъжете в тестисите. Хормонът отговаря за женската репродуктивна система, менструалния цикъл, костната плътност и настроението.
- Има ли симптоми, които са плашещи, но не са опасни за здравето?
- Инициират се някои клинични промени, които могат да бъдат невровегетативни. Едни от тези много влошаващи качеството на живот промени са топлите, горещите вълни. Ето тук пак намесваме хипоталамуса. Защо се получава така? Защото при спадане на естрогените се нарушава тази обратна връзка между периферната жлеза и хипоталамуса.
Там заедно с регулаторните органи на репродукцията се намира и центърът за регулация на телесната температура. И хипоталамусът дава една свръхреакция. Нормално, за да се задейства терморегулационният център и човек да се изпоти, трябва да се повиши температурата с около половин градус. А при горещите вълни една до 4 стотни от градуса се възприемат като прегряване от хипоталамуса и той реагира с много мощна вазодилатация, т.е. разширяване на кръвоносните съдове, особено на тези, които се намират в горната част на тялото, за да се охлади то.
След това настъпва изпотяване – това е една свръхреакция на хипоталамуса към едни с много-много малко стотни от градуса покачвания на температурата на околната среда. Това са много неприятни прояви, те сами по себе си не крият някаква угроза за организма, нито застрашават живота, но много влошават неговото качество.
- Какви други опасности има в този период за жената?
- Няколко големи проучвания доказаха, че когато има много интензивни горещи вълни, се открива пряка връзка с по-висок риск от сърдечносъдови събития. Другото, което е важно да се спомене, са урогениталните промени – сухота на влагалището, чести уроинфекции, синдрома на неотложност, и особено след раждане – смъкването на влагалището. А с напредването на годините това създава и по-сериозни и по-чести инфекции на отделителната система – на пикочния мехур, на пикочния канал и на бъбреците.
Марияна МАРИНОВА
