Тестове показват, че около една трета от хората, които развиват колоректален рак, също така имат бактерия, която носи името “Fusobacterium nucleatum”.
Колоректалният рак има тенденция да бъде по-агресивен, но до скоро не беше ясно защо. Документът, който вече е включен в списанието “ЕМБО доклади”, разкрива как микроорганизмът насърчава растежа на раковите клетки, но не и на останалите клетки. Резултатите помагат за изясняване защо някои колоректални ракови заболявания се развиват много по-бързо от други, казват изследователи от Колумбийския университет в Ню Йорк. Това може да доведе до нови лечения на колоректални и други ракови заболявания, пише на сайта medicalnewstoday.com.
Според данни на Американското общество за борба с рака, около 1 на 22 мъже и 1 на 24 жени в САЩ ще получат диагноза колоректален рак в някакъв момент от живота си. В началото на 2016 г. в САЩ е имало приблизително 1,5 милиона души с анамнеза за колоректален рак, някои от които не са били с карцином.
Колоректалният рак се развива след неконтролиран растеж и оцеляване на анормални клетки в дебелото черво или ректума, които са крайните участъци на стомашно-чревния тракт. След това остатъкът се прехвърля в ректума, който го съхранява за изхвърляне през ануса.
Най-честият, предраковият стадий на колоректален рак, е полип, който се развива в тъканта на дебелото черво и ректума. Полипите растат много бавно, понякога се развиват 20 години. Повечето полипи се развиват от клетките, които образуват жлезите, които произвеждат смазваща слуз в дебелото черво и ректума. Поради тази причина, те имат името аденоматозни полипи, или аденоми. Аденомите са много чести, около 33-50% от хората ще развият поне един. Въпреки това, докато всички те могат да станат ракови, по-малко от 10% всъщност стават инвазивни.
Учените знаят от известно време, че анормалните клетки, които водят до ракови аденоми при колоректален карцином, възникват поради генетични мутации, които се натрупват с времето. Напоследък обаче, те все повече забелязват, че “F. Nucleatum”, който често се среща в кариеса, също играе важна роля.
“Мутациите”, казва старшият автор на изследването Ипинг У. Хан, която е професор по микробни науки в Колежа по дентална медицина, “са само част от историята.” - “Другите фактори, включително микробите, също могат да играят роля”, добавя тя.
В предишната си работа проф. Хан и нейният екип открили, че “F. Nucleatum” произвеждат молекулата “FadA adhesin”, която предизвиква серия от молекулярни събития в клетките на дебелото черво, които учените са свързали с редица видове рак. Този проект също разкрил, че протеинът има такъв ефект само в ракови клетки на дебелото черво.
Защо бактерията действа само върху раковите клетки?
Проф. Хан казва, че целта на по-новото изследване е “да се разбере защо “F. Nucleatum” изглежда взаимодейства с раковите клетки“. Изследователите започнали новата работа чрез изучаване на не ракови клетки на дебелото черво. Те видели, че те не произвеждат протеина Анексин А1, който насърчава растежа в раковите клетки. По-нататъшни тестове в клетъчни култури и при мишки разкрили, че блокирането на протеина прекъсва способността на “F. Nucleatum” да се свързва с раковите клетки, което ги спира. Друг набор от тестове също разкрил, че микробът стимулира раковите клетки да правят повече Анексин А1, което от своя страна привлича повече “F. Nucleatum“.
“Идентифицирахме положителна обратна връзка, която влошава прогресията на рака”, обяснява проф. Хан.
Раковите клетки правят Анексин А1, който след това привлича “F. Nucleatum”, ефектът е да ги стимулира да произвеждат повече от протеина. Изследването на екипа върху национална база данни показало изводи за 466 души с молекулярни детайли за техния първичен рак на дебелото черво. Изследователите са открили, че тези с по-високи нива на Анексин А1 са се справили по-зле, независимо от техния пол, възраст, рак и степен.
Екипът възнамерява да проучи как да използва Анексин А1 като маркер за идентифициране на агресивен колоректален рак. Търсят се възможности за нови лечения на колоректални и други ракови заболявания, които са насочени към протеина.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
