- Д-р Горчева, каква е същността на това ново устройство за продължително глюкозно мониториране? Какво конкретно е неговото предназначение?
- Тези устройства замерват глюкозата в междуклетъчните пространства през определен интервал от време. По-точно - от 1 до 10 минути за различните видове системи, в рамките на 3 до 10 дни. Информацията от това замерване се получава под формата на графика, която показва нивото на кръвната захар през 5 до 10 минути за този период. Реално този сензор работи на принципа на химическа реакция с интерстициална глюкоза, като я преобразува под формата на електронен поток. Така ние я улавяме пропорционално на глюкозната концентрация на това място. Изисква се сравняване с капилярната глюкоза, което налага по същото време да има замерване и на капилярната кръвна захар със стандартните глюкомери.
- Т.е., предполага по-добър контрол на кръвната захар?
- Да, разбира се. Получаваме информация за много по-кратък период от време, когато имаме съмнение за хипогликемии, които пациентът не усеща, не може на момента да ги измери със стандартния глюкомер. А новото устройство реално подпомага уточняване на терапията или някаква корекция в терапията. Това е едно от най-новите устройства в нашата област, бих казала - последната новост на този етап. Може да се прилага и при двата типа диабет. Но всъщност по-подходящо е за пациенти, които са с лабилен кръвно-захарен профил, т.е. не знаят например какво се случва с нивата на кръвната им захар през нощта.
Също така е подходящо при гестационен диабет, за децата-диабетици, за по-младите хора. Защото те водят по-гъвкав начин на живот, физически са по-активни и нямат възможност често да си измерват кръвната захар. И не на последно място, устройството е много удобно, не пречи, човек дори може да се къпе с него. Устройството е снабдено с непромокаема лепенка, поставена е върху него. И е съвсем мъничко, като мидичка е, с диаметър около 50 стотинки. Поставя се в областта на корема или на рамото. Самото сензорче е дори красиво, практично е, така че няма притеснение да се носи.
- Д-р Горчева, като говорим за нови устройства, да припомним и за инсулиновите помпи.
- Инсулиновите помпи, наред с продължителното мониториране, реално са новите технологии в лечението на диабета. В България от миналата година се поемат от Здравната каса. По принцип с инсулиновите помпи се подобрява гликемичният контрол. Те реално се препоръчват пак за млади хора - способни, мотивирани, с възможност да се обучат, защото това все пак е техническа новост като устройство. Млади хора, диабетици, с желание да се обучат относно хранителния режим, относно въглехидратната стойност на храната. Някои от инсулиновите помпи са снабдени със същия сензор, за който стана дума по-горе, вграден е в самата помпа.
Д-р Десислава Горчева
- Искам да ви попитам кои са най-честите грешки, които допускат диабетиците?
- Най-голямата грешка, която допускат диабетиците е, че забравят да следят нивото на кръвната си захар. Допускат грешки и по отношение лечението си. Забравят, че трябва да поддържат здравословен начин на живот - да се движат повече, да не се заседяват много и, разбира се, правилното хранене. Това е един от най-важните моменти в лечението на захарния диабет. Но пак казвам, трябва да свикнат на често проследяване на кръвната захар, независимо дали са на таблетки или на инсулин. Диабетиците на инсулин трябва поне едно-две убождания на ден да си правят. Мои пациенти например понякога признават, че забравят да си мерят кръвната захар. До такава степен се успокояват във времето, че с давността на диабета някои неглижират заболяването си.
Понеже кръвната захар не боли, докато не станат големи усложнения или не стигне максимални стойности, пациентът като че ли забравя за момент, че е диабетик. Да, чудесно е това, че се чувства добре и продължава нормално живота си, но винаги трябва да има едно наум, да следи кръвната си захар, да внимава как се храни. В началото, когато се открие болестта, всички диабетици наистина са доста мотивирани, с желание нещата да се държат винаги под едни и същи стойности.
Мерят си почти ежедневно
по 5-6 пъти кръвната захар. Но като минат 3 до 6 месеца, постепенно се получава отпускане и полека-лека си възобновяват предишния начин на живот.
- Предполагам алгоритъмът на лечение е утвърден и се прилага в цял свят по един и същи начин на този етап?
- Да, така е, а аз искам да изтъкна, че на този етап в България разполагаме с всички лекарства, които се прилагат и на световно ниво. Имаме всички групи медикаменти - инжекционни, неинжекционни, всякакви видове инсулин. Така че каквото е предложила Световната здравна организация като алгоритъм за лечение на диабета, може да се предложи и в България. Разбира се, цената и начинът на реимбурсация също са от съществено значение, но реално на българския пациент може да му се предложи всичко.
- Днес попаднах на поредната информация за някаква добавка, която била много полезна за диабет. Вие как се отнасяте към такива алтернативни терапии?
- Аз бих казала, че би могло да се прибегне до подобни добавки, но само като допълнително лечение и ако диабетът е в лека форма. Като стартово лечение би могло за няколко месеца да се започне с подобни добавки. Аз имам такива пациенти и при тях има ефект от подобно лечение. В тази връзка искам да изтъкна нещо много важно: на фона на тези хранителни добавки пак трябва да има измерване на кръвно-захарен профил, на гликиран хемоглобин също - показател, който показва средната стойност на кръвната захар за изминалия период от време.
И ако този гликиран хемоглобин не е в рамките на препоръчителните стойности, пак трябва да се търси допълнително лечение. Аз имам пациентка с непоносимост към някои от медикаментите. По тази причина тя може да допълни терапията с някоя от тези добавки. Затова отговарям на въпроса ви: аз лично не съм против в моята практика да се приемат такива добавки. Стига да не се влошава нивото на кръвната захар, да не се спира основната терапия и да се остане само на добавки.
- Запазва ли се тенденцията на увеличаване на болните с диабет? И ако е така, какви са основните причини за това?
- За съжаление, да, увеличава се. От една страна, е повишаване честотата на заболеваемост, но от друга страна, се отчита, че се подобряват и начините за диагностициране. Така че като процент увеличаване наистина има такава тенденция - 2-3% повишаване с всяка следваща година. Вероятно и двата фактора влияят върху тази тенденция. А иначе много пъти сме го казвали, най-големите рискови фактори за диабета са напълняването и заседналият начин на живот.
- Д-р Горчева, да сменим малко посоката на разговора. Какво е характерното за автоимунния тиреоидит на Хашимото? Какво трябва да знаят хората за това заболяване?
- Предвид нарастването на заболеваемостта на всички автоимунни заболявания като процент, напоследък често се установява и автоимунен тиреоидит на Хашимото. В различни възрасти - и под 30 години, и над 50 години. Диапазонът е доста голям. Хората трябва да знаят, че ако проявяват някакви оплаквания от най-общ характер, е добре да отидат на лекар. Защото за съжаление при това заболяване няма нещо, което конкретно да боли, да кара човека да страда, че да отиде на лекар. Тези оплаквания, както казах, са от най-общ характер, затова понякога пациентите изобщо не смятат, че това е повод да се прегледат. Най-вече умората е характерна. Тази умора, за която ние смятаме, че е нормална в ежедневието. Сърцебиене също, повишено изпотяване, нервност. Всичко това, което по принцип в този напрегнат живот понякога се случва. Така че ако някое от тези оплаквания продължи повече от една-две-три седмици, ако не се редува със състояния на подобрение, а е в една непрекъсната прогресия, е редно поне да се направи изследване като скрининг на хормона на щитовидната жлеза. След това се изследват и антителата.
- Може ли да се говори за профилактика на честите ендокринни заболявания?
- По-скоро скринингът е важен и валиден при тези заболявания. В средата на миналия век гушата беше често срещана в България, докато сега на този етап се смята, че този проблем е ликвидиран напълно. Затова казвам скрининг на TSH. За профилактика може да се говори при рисковите групи - млади хора, предстояща бременност, фамилна обремененост, рискови региони, основно планински. Иначе, повсеместно включване в профилактични прегледи не е наложително.
Яна БОЯДЖИЕВА
