Днес с помощта на д-р Георги Лазаров, уролог-андролог в САГБАЛ “Св. София”, ви предлагаме полезна информация за най-често срещаните болестни състояния, свързани с оплодителната и сексуална способност на мъжа. Надяваме се да отговорим на голяма част от въпросите в тази сфера, поставяни от наши читатели. И един от най-често задаваните въпроси е защо понякога млади мъже губят ерекцията си.
- Д-р Лазаров какъв е проблемът на тези мъже?
- Обикновено мъжът губи ерекцията си шест месеца преди инфаркт. От една страна, сексуалната немощ прави невъзможно забременяване на жената, но от друга - тя е ранен симптом на “дремещ” у мъжа сърдечносъдов проблем. По-доброто и вярното решение е този мъж да отиде при кардиолог или при уролог, вместо да се тъпче с хапчета за стимулиране на ерекцията.
- Говорим за еректилна дисфункция, нали?
- Еректилната дисфункция е често срещано заболяване при мъжете над 40-годишна възраст. Тези мои пациенти ги съветвам на първо място да спрат цигарите, да променят диетата си, да увеличат физическата си активност. И, разбира се, редовно да измерват кръвното си налягане и стойностите на холестерола. Всичко това води до стерилитет в младежките години и до инфаркт в по-зряла възраст. При 40 на сто от случаите виновни за безплодие в семейството са мъжете. При всеки пети българин със стерилитет проблемът се дължи на разширени вени на левия тестис, а този проблем се решава с миниинвазивна операция. Не пропускам да предупредя мъжете с подобни проблеми, че фитнесът също може да е опасен за тях. Както и това, че се тъпчат с анаболи и други химикали за изграждане на мускулна маса.
- А този проблем поддава ли се на лечение?
- Да, поддава се и се лекува медикаментозно, докато при органичната еректилна дисфункция стремежът е да се лекува качествено основното заболяване. Допълнително се изписват медикаменти за подобряване на ерекцията и много рядко се налагат имплантация на пенис и протези.
Основните причини за това заболяване:
- Увеличаване на телесното тегло, което се среща все по-често сред младите мъже.
- Хипертония като естествен резултат от увеличаване на теглото.
- Захарен диабет първи и втори тип.
- Чернодробна и бъбречна недостатъчност.
- Прекаляване с алкохола и тютюнопушенето.
- Някои лекарства против високо кръвно също влошават ерекцията. Както и такива, като Н-2-блокерите, които се предписват за гастрит и язва.
- И не на последно място - заболявания, водещи до изкривяване на половия член.
Доказано:
Разширените вени на тестисите влияят на оплодителната способност
Става дума за варикоцеле - обяснява д-р Лазаров. - Доста се спори дали разширените вени влияят или не на фертилността. Доказано е, че влияят. В 80 на сто от случаите варикоцелето е левостранно, в 10 на сто - двустранно и в 10 на сто - само от дясната страна. По принцип това е вродена аномалия, като обикновено първите прояви са веднага след пубертета, след 18- годишна възраст. Ако мъжът създаде поколение до 25-годишната си възраст, в повечето случи тези разширени вени не му пречат. Но има и момчета на около 20 години, които в резултат на варикоцелето имат увреждане на сперматогенезата. В случая се налага оперативно лечение. Промените в сперматогенезата заради разширени вени на тестиса се изразяват в намаляване броя и подвижността на сперматозоидите, както и в лошата им морфология. Характерно при варикоцелето е, че в някои случаи се влошава качеството на семенната течност. С оперативното лечение се цели именно това - да се подобри нейното качество, както и постоянството на порциите. Операция при варикоцеле се налага и ако при тежък физически труд или физическо натоварване човекът усеща тежест и болка в левия тестис, основно вечерно време.
Азоспермията е пълно или почти пълно отсъствие на сперматозоиди в еякулата
Следващото нарушение в мъжката полова сфера се разделя на две групи. Първата група е азоспермията в резултат на вродени аномалии - това означава пълна или частична липса на основни клетки, от които се произвеждат сперматозоидите, или наличие на основни клетки, при които обаче на даден етап спира деленето в резултат на различни причини. Към втората група се отнасят т.нар. обструктивни азоспермии - те се дължат на отсъствие или запушване на семепровода. Запушването може да бъде предизвикано от т.нар. вазектомия, т.е. стерилизация. Но може да бъде предизвикано и от възпалителни заболявания, най-често полово предавани или прекарана заушка по време на пубертета с ангажиране на тестисите.
Според статистиката азоспермията не се среща толкова често - само при 1-2% от мъжете, като по-често е в резултат на вродени аномалии. Оказва се, че в европейските държави и Америка вазектомията е много разпространено противозачатъчно средство и там като цяло обструктивната азоспермия има водещо значение. За сравнение - у нас тази микрохирургична процедура се предприема изключително рядко. За да се стигне до лечение, първо трябва да се определи какъв вид е азоспермията - дали е на базата на вродена аномалия, или е обструктивен тип. За целта се извършва стандартен преглед, както и ехография на тестисите. След това се изследват хормоните при мъжа - тестостерон, фоликулостимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон. Биопсия на тестиса за диагностично уточняване се предприема в зависимост от стойността на фоликулостимулиращия хормон. В крайна сметка трябва да се установи дали вътре в тестиса има или няма сперматогеназа. Ако има наличие на такава, се предприема ин витро оплождане, ако няма - тогава вече е нужна донорска сперма.
Яна БОЯДЖИЕВА
